В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
В.СТАВРЕВ- мл.с.
при секретаря В. К., с участие на прокурора ................., като разгледа докладваното от съдия Косева В.гр.д. №56 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №632 от 16.12.2011г. по гр.д.№2417/2011г. Габровският районен съд е признал уволнението на Г.И.П.,***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор №45/27.06.2011г. на Главният изпълнителен директор на “Български пощи”ЕАД, за НЕЗАКОННО и го е ОТМЕНИЛ на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като е възстановил Г.И.П. на предишната му работа като ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ в отдел “Регион Север ТП”БП”-Габрово, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност и контрол” към Централно управление на “БП” ЕАД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Със същото решение съдът е осъдил “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД- София да заплати на Г.И.П. сумата 4150,10лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за периода 01.07.2011г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, като е отхвърлил иска в останалата част до пълният претендиран размер. Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от двете страни по делото.
В жалбата на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД- София се излага, че решението на районният съд било неправилно и недопустимо. Правилно било прието, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след като ищеца е придобил и упражнил право на пенсия по реда на чл.69 КСО, но неправилно била тълкувана нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ. Именно поради придобиване право на пенсия по реда на чл.69 КСО от П. работодателя прекратил трудовото правоотношение с него съгласно новото изменение на закона- чл.328 ал.1 т.10а от КТ, влязло в сила от 01.01.2011г. Не било логично законодателя да въвежда нова точка към чл.328 ал.1 КТ, ако нямал предвид различно основание от вече съществуващото в т.10 , което се базирало на чл.68 КСО- придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно тази разлика била визирана в т.10а от чл.328 ал.1 КТ, която обхващала и хипотезата на придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж, независимо от основанието за пенсиониране по КСО. Такъв бил и писменият отговор на МТСП по конкретният казус.
Претендирано е решението на районният съд да бъде отменено, като се присъдят и разноските по делото.
В жалбата на Г.П. се излага, че обжалва решението на районният съд в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение над сумата 4 150,10 лева и в частта за присъждане на разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Съда присъдил обезщетението до 24.11.2011г., тъй като за времето 24.11.2011г.- 01.01.2012г. оставането на ищеца без работа било бъдещо несигурно събитие и към момента на постановяване на съдебният акт този извод бил правилен. Но към момента П. продължавал да е без работа и не е сключвал трудови договори. Изтекъл е период от време, който се включвал в 6- месечният такъв, за който се дължи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Тъй като били налице законовите предпоставки решението на районният съд следвало да бъде изменено в частта, в която искът за обезщетение искът бил отхвърлен и да се постанови работодателят да заплати същото в пълният размер от 5 168 лева за периода 01.07.2011г.- 01.01.2012г. Решението на първата инстанция следвало да бъде изменено и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, което следвало да е в размер на минималната работна заплата, а не в присъденият такъв от 150 лева.
Претендирано е решението на районният съд да бъде изменено в частта, в която искът за обезщетение искът е отхвърлен за пълната претендирана сума, като се постанови работодателят да заплати същото в пълният размер от 5 168 лева за периода 01.07.2011г.- 01.01.2012г., да се присъди адвокатско възнаграждение за адв. Д. в размер на минималната работна заплата за всяка от съдебните инстанции.
Окръжният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че Г.П. е работил в “Б.п.” ЕАД като главен експерт в отдел “Регион Север ТП “БП- Габрово”, Управление “Регионална сигурност”, Главна дирекция “Корпоративна сигурност и контрол” към ЦУ на БП ЕАД и трудовият му договор е бил прекратен с акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор, считано от 01.07.2011г., на осн. чл. 328 ал.1 т.10а КТ, като е определено да му бъдат изплатени обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
Видно от приложеното на л.10 от делото на ГРС разпореждане от 23.08.2002г. на РУСО- Габрово, на Г.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.1,2 КЗОО.
Видно от представените по делото доказателства преди настоящото прекратяване на трудовият договор на П., същият е бил прекратен през 2009г. с Акт за прекратяване на трудов договор №12/09.02.2009г. на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ, но с Решение №345/27.07.2009г. по гр.д.№749 /2009г. на РС Габрово, потвърдено с Решение №243/28.12.2009г. по в.гр.д.№329/2009г. на ОС Габрово уволнението е било признато за незаконосъобразно и отменено, като ищецът бил възстановен на предишната си работа и му било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В исковата молба до Районен съд- Габрово по настоящото дело ищецът е оспорил уволнението си с посоченият акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор, описвайки отмененото предходно уволнение и сочейки възражението, че същият е незаконосъобразен, тъй като все още не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание, съгласно чл.68 КСО. С тези мотиви е било отменено предходното му уволнение от съда през 2009г., когато е действала разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ, предполагаща както определен осигурителен стаж, така и навършване на определена възраст от работника.
В случая обаче тези възражения са неоснователни, тъй като прекратяването на трудовият договор с П. е извършено на 27.06.2011г., а от 01.01.2011г. е в сила различна разпоредба, по която същият е прекратен- чл.328 ал.1 т.10а КТ: че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно тази хипотеза правното основание по КСО, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма значение- дали е по чл.68 или чл.69 КСО. Предпоставките, които следва да са налице са само две: Договора да е бил сключен с работник/служител, който да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да го е упражнил- т.е. работодателят да е сключил трудовия договор с лице, което вече е пенсионер. В случая и двете предпоставки са налице: Г.П. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по нормата на чл.69 КЗОО- с разпореждане от 23.08.2002г. на РУСО- Габрово му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.1,2 КЗОО, след което е постъпил на работа в “Б.п.” ЕАД през 2005г. Следователно прекратяването на трудовият договор на П. с акт №45/27.06.2011г. на Главния изпълнителен директор не е незаконосъобразно съгласно хипотезата на чл.328 ал.1 т.10а КТ / в сила от 01.01.2011г./ и предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр. с чл.225 КТ, се явяват неоснователни.
Като не е отчел промяната в законодателството и не е анализирал правилно същата, районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Първата инстанция не е съобразила, че с това изменение на чл.328 ал.1 т.10а КТ, в сила от 01.01.2011г., действащо към момента на обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение, е налице различна правна уредба, съгласно която е уредена възможността работодателя да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства- без оглед на обстоятелството на какво правно основание от КСО е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст- Р.349/18.10.2011г. гр.д.№374/2010г. ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и 3 КТ – П. да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде присъдено обезщетение за това, че е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, поради което въззивната жалба, която същият е подал в частта за размера на присъденото му обезщетение и размера на определеният адвокатски хонорар на процесуалният му представител, също се явява неоснователна.
Разноски: Решението на районният съд следва да се отмени изцяло и в частта за разноските, които работодателят е бил осъден да заплати- ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на П.. Разноските за ДТ и депозит за вещо лице остават в тежест на ГРС. Работодателят не следва да бъде осъждан да заплати адвокатски хонорар на процесуалният представител на П., поради неоснователността на предявените от него искове- съгласно чл.38 ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения хонорар може да бъде присъден само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, а в случая П. следва да бъде осъден да заплати разноските на жалбоподателя- юристконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите по 150 лева , както и 163 лева ДТ за въззивната инстанция- общо 463 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №632 от 16.12.2011г. по гр.д.№2417/2011г. на Габровският районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.П., с ЕГН ********** ***, с представител адв.Д.Д. ***, против “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, ЕИК121396123, с адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. Студентски град, ул.Акад. Стефан Младенов №1, бл.31, искове с правно осн. чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.И.П., с ЕГН ********** ***, да заплати на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД, ЕИК121396123, с адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. Студентски град, ул.Акад. Стефан Младенов №1, бл.31 направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на сумата 463 лева /четиристотин шестдесет и три лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: