Тъй де Кате, ама аз чета това, което си сложила тук
Според експертите, за да се приложи чл.19 от ДОПК (който обяснява и въпросното указание), следва да са настъпили вреди за държавата и тези вреди да са резултат от
укриване на факти и обстоятелства,
които са довели до невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството. Отговорността за чуждо задължение е част от правото и е жалко, че досега данъчните органи не са прилагали закона, коментират адвокати.
Добре е да уточним, че в указанията на изпълнителния директор на НАП изрично е казано, че такава отговорност за лицата, управляващи фирмата, може да се търси само ако са налице едновременно няколко условия: човекът да е укрил факти и обстоятелства, които са му били известни и по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация. Другото е между неподаването на декларация за данъчни задължения и невъзможността те да бъдат събрани да бъде установена причинно-следствена връзка. В раздел II, т.2 от указанието на НАП е отразено, че става дума за
отговорност на физическо лице
- управител или член на орган на управление, което има право да представлява юридическото лице пред трети лица, защото само такова лице е в състояние да осъществи хипотезата на чл.19 ДОПК - да укрие факти или обстоятелства, отнасящи се до облагането. Само че в т.1 на същото указание не се внася яснота за член на какъв управителен орган става въпрос. Тук има над какво да разсъждават юристите, защото на практика и Общото събрание на акционерите на една банка е управителен орган, а ДОПК не е много конкретен по този въпрос. А това си е сериозна вратичка.
По принцип НАП предявява претенции към личното имущество на управители на фирми, обявени в несъстоятелност, имащи данъчни задължения, които не могат да платят, защото не разполагат с парични средства или друго имущество.
така, че и това им указание пак търпи критика...