„(4) Данъчните облекчения за 2022 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон, както следва:
1. месечната данъчна основа за месец юли се намалява със сбора от сумите за месеците януари – юни за:
а) едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв. месечно;
б) две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв. месечно;
в) три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв. месечно;
г) дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв. месечно.
2. месечната данъчна основа за месец октомври се намалява със сбора от сумите за месеците юли – септември за:
а) едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв. месечно;
б) две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв. месечно;
в) три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв. месечно;
г) дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв. месечно.
(5) За месеците октомври – декември 2022 г. данъчните облекчения се ползват при изчисляване на годишната данъчна основа по реда на чл. 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(6) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
(7) Когато размерът на месечната данъчна основа за месец юли и за месец октомври за доходи от трудови правоотношения, определена по реда на чл. 42, ал. 1 – 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, е по-нисък от сумите по ал. 4, с които следва да бъде намалена съответната месечна данъчна основа, работодателят до края на месец август 2022 г., съответно месец ноември 2022 г., възстановява 10 на сто от разликата на лицето, а за доходите, придобити като морско лице – 1 на сто от разликата. В този случай дължимият данък по чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е нула.
(8) Възстановената сума по ал. 7 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
(9) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(10) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(11) Намаляването по ал. 10 на размера на дължимия авансов данък е:
1. за второ тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
а) за едно ненавършило пълнолетие дете – 300 лв.;
б) за две ненавършили пълнолетие деца – 600 лв.;
в) за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 900 лв.;
г) за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 600 лв.
2. за трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
а) за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;
б) за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;
в) за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;
г) за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.
(12) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2022 г. в случаите по ал. 10 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(13) Алинея 10 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 6.
(14) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 10 – 12.
(15) Когато в нарушение на условието по ал. 6, т. 2 и 3 или по ал. 10 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
