В 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до Националната агенция по приходите (чл. 62, ал. 3 КТ). Уведомленията се подават по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Информация по конкретни въпроси, включително и за реда за заличаване на подадено от работодателя уведомление при отмяна на заповед за уволнение, можете да получите от Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 62, ал. 4 (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от КТ след срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда. Както е видно от разпоредбата задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда е необходимо, само когато се подава уведомление за сключен трудов договор след 3-дневния срок. Тази разпоредба не се прилага, когато се подава уведомление за прекратяване на трудов договор.
В срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението осигурителят е длъжен да издаде безплатно документи за осигурителен стаж и доход (чл. 5, ал. 7, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване). В документа за осигурителен стаж (образец УП-3) се вписва зачетеният от осигурителя стаж. По конкретни въпроси, свързани с попълване на документи за осигурителен стаж и доход, можете да са обърнете към Националния осигурителен институт.
Задължението на осигурителя е да внесе осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение и произтича от чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
В последните години има установена съдебна практика, че след като трудовият стаж за времето на незаконното уволнение се признава за такъв, но като време, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354, т. 1 КТ), то работникът или служителят няма право на платен годишен отпуск. Следователно работодателят не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, в случаите когато трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, т. 2 КТ.