Заявление за напускане

на 16,05,2013 работник подава заявление за напускане,като заявява ,че иска договорът му да бъде прекратен на 16,05,2013 ...след разговор с шефа  работника се съгласява да отработи 1 месец предизвестие за да си предаде работното място и да обучи новият
на 20,05,2013  заявява че повече няма да идва на работа ...??? е кажете ми как да постъпя ,шефа иска да го гони дисциплинарно,аз не съм сигурен ,че това може да се случи  но ,ако отидем на чл 326 от коя дата ще е това  изобщо аз ле се оплетох или наистина си е батак ..

е ми и аз това се чудя,но те са си решили че това е без значение и вчера,като си е тръгнал работника са решили че трябва да ме уведомят .
според мен договора трябва да се прекрати считано от 17,05 и работника да дължи една брутна заплата ,но той пък е работил до 20,05 и изобщо ......

има заявление,което е входирано на 16,05,2013  в което работника заявява,че иска договора му да бъде прекратен на 16,05,2013 .
няма резолюция но това основание ли е да се смята ,че не е прието и какво има да приема шефа,работника заявява ,че иска прекратяване на ТД ,което работодатела удоволетворява и работника си заплаща 1 брутна заплата

ама волно или неволно заявлението на работника е направено  така,че да представлява искане за прекратяване на ТД по чл 326 , в него няма написано по взаимно съгласие ,което да се налага да бъде отхвърлено .не знам един доста банален случай се оказа е гати ...отиването на варианта със самоотлъчки и дисциплинарно освобождаване е меко казано съмнителен .

... след като имате входирано заявление на освобождаване по взаимно съгласие и то не е прието, редно е шефа да постави резолюция "Не! Да се спази срока на предизвестие! Да се освободи, считано от 16.06.2013 г." /дата, подпис/ (в дадената ситуация бих накарал и двама свидетели да се подпишат като свидетели, че работника е уведомен, че трябва да остане на работа още един месец, след което една докладна от прекият ръководител, че работника е заявил за напускането си без да спази срока, за което от разликата след 20.05.2013 да се задължи с обезщетение към работодателя. Ако няма от къде да се удържи по законовия ред е изискуемо чрез съда, което пък не си струва, но въпреки това си спазете формалностите. Не се знае след време да не се обърнат нещата и да не ви повлече по инспекции и др.)

и аз смятам така ,тук имаме чл 326 ал 1 и работника дължи обезщетение.
това обезщетение как трябва да се впише в заповедта и изобщо вписва ли се по някакъв начин

след като имате входирано заявление на освобождаване по взаимно съгласие и то не е прието, редно е шефа да постави резолюция "Не! Да се спази срока на предизвестие! Да се освободи, считано от 16.06.2013 г."
...
За какъв срок на предизвестие се говори в резолюцията?

Имам предвид срока на предизвестие вписан в договора. Шефа с това казва, че е съгласен да освободи работника, но след като си спази предизвестието по договора и това е вид комуникация между двамата в писмена форма освен отговор на конкретният въпрос за прекратяване на ТД по взаимно съгласие незабавно. Горното съм предложил поради факта че администрацията разполага само с първото заявление като писмен документ че инициативата е на работника. В случай че приемем първата процедура за приключила с отказа на работодателя да освободи незабавно работника, то на какво основание работодателя го освобождава с предизвестие, че и обезщетение му иска като вече самият той се явява като инициатор на освобождаването.

Оф Оф Оф ...Тежка е нашата.....ама иди го доказвай на тези дето гоарят, че само търкаме столовете и мяткаме крачоли по коридорите...а накрая си правят каквото поискат за наша сметка 

искане Тд да бъде прекратен на 16,05,2013

Именно, това е заявление по взаимно съгласие!  /не е необходимо изрично да е написано, че е по взаимно/
Или освобождавате от 16.05.2013, или работникът пуска заявление за прекратяване на ТД с предизвестие, или - самоотлъчки от както не идва на работа

Ако в самата молба имаше текст " Ако молбата ми не бъде приета, да се счита за едномесечно предизвестие", тогава имате основание да освободите по чл.326 и да търсите неотработено предизвестие

Изобщо не е така

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 325 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

Не е длъжен работодателят да се съгласи на това основание



Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.