Командироване на работник или служител от друго предприятие

Въпрос: Преди известно време изпратихме наш служител в командировка за 20 дни с обща задача между нас и още една фирма в града. Заповедта за командировка беше издадена от нашата фирма, но когато трябваше след отчета на лицето да му платим, управителят ни заяви, че половината от дължимата сума трябва да заплати другата фирма, тъй като задачата била обща и трябвало разноските да се понесат поравно. Как да постъпим, трябва ли да поправим нашата заповед за командировка, като командироването е за половината от дните, а от другата фирма да му издадат заповед за останалите дни и съответно да му платят за тях?

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

Отговор: Чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) установява изключение от принципа че работникът или служителят се командирова от предприятието, с което е в трудово правоотношение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НКС по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно съгласие между работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчни пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго. От тази разпоредба следва, че друг работодател може да командирова едно лице, което не е в трудово правоотношение с него, само ако за това има писмено съгласие между трите страни: работника или служителя и двамата работодатели. В писменото съгласие освен споразумението относно командироването на съответния работник или служител от другия работодател трябва да се постигне договореност и по отношение заплащането на разноските по командировката, а също и по други специфични условия, имащи отношение към проблема, като например вида на задачата, която ще се изпълнява, времетраенето на командироването и др. Ако в споразумението не е уговорено друго, командировъчните пари ще бъдат за сметка на командироващия.
 В конкретния случай служителят е изпратен в командировка със заповед на работодателя, с когото е в трудово правоотношение. Ако този работодател е считал, че разноските по командироването трябва да се понесат поравно от двете фирми, е трябвало предварително да се постигне съгласие между двамата работодатели и служителя съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 от НКС, за да може лицето да бъде командировано за част от времетраенето на командировката от другия работодател. В писменото споразумение би трябвало да се уточни периодът от време, в който служителят ще бъде командирован от всеки един от двамата работодатели, а също и въпросът за заплащане на командировъчни за този период, и по-точно разпределението на заплащането на командировъчните между двамата работодатели за времето на командировката.
 В поставения въпрос липсва информация за постигнато споразумение между двамата работодатели относно разпределяне на заплащане на командировъчните. При това положение служителят е изпълнил задачата на командировката въз основа на заповедта на своя работодател и работодателят е длъжен да му заплати дължимите командировъчни. Ако той не направи това доброволно, за служителя съществува възможност да си ги потърси по съдебен ред. Отношенията между двамата работодатели в конкретния случай не засягат правото на служителя на командировъчни, които той следва да получи от този, който го е командировал.

Къде му е мястото на работа на този служител, съгласно трудовия му договор?

Командирован е като външно лице на българската фирма, на тероиорията на България ще му се изплати възнаграждение по граждански договор.

Избор на приложимо право

Чл. 93. (1) Договорите се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
(2) Ако не е уговорено друго, смята се, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
(3) Страните могат да направят избор на приложимо право за целия договор или за част от него.
(4) Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Действителността на договора по форма съгласно чл. 98 и правата на третите лица не се засягат от промяната на приложимото право, настъпила след сключването на договора.
(5) Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с една и съща държава, изборът на чуждо право не трябва да засяга прилагането на повелителните норми на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свобода на договаряне.
(6) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 97 и 98.

Благодаря за вниманието.