Здравейте колеги от форума . Поради зачестилите напоследък въпроси относно това как се изчисляват обезщетенията по КТ или изчисляване на възнаграждението за ползване на платен отпуск , реших да направя тази тема и да изложа това което аз знам по въпроса с цел да помогнем на питащите във форума. Нека всеки , който желае да допълни темата
Най-честите обезщетение са тези по чл. 220 , 221 ,222 и чл. 224 от Кодекса на труда .
Базата за изчисляването им е заложена в чл.228 от КТ :Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.
Съгласно този текст БТВ за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Според регламентираното в чл.228КТ се изчисляват всички видове обезщетения по същия раздел,
без обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск.Това означава, че са възможни два варианта на база:
- Вариант първи - БТВ ЗА ПЪЛЕН предходен месец (преди прекратяването на трудовото правоотношение), т.е. месец, в който работникът или служителят е отработил всички работни дни.
- Вариант втори, когато вариант първи не съществува за нито един месец от траенето на трудовото правоотношение.
Тогава и само тогава, когато няма пълен месец ще се приложи правилото, регламентирано от чл.19, ал.1 НСОРЗ, съгласно което когато работникът или служителят не е отработил ПЪЛЕН работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. . БТВ ще получим като умножим това среднодневно БТВ по броя на работните дни за същия този базов месец, който и да е той.
След като сме получили БТВ т.е базата за изчисляване , трябва да се съобразим с
чл. 19 ал.2 НСОРЗ , който гласи :
чл.19 (2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Текстът на чл. 19, ал. 2 НСОРЗ въвежда своеобразна гаранция за среднодневното брутно трудово възнаграждение, но само при работници или служители на пълен работен ден. Изчислената среднодневна сума
не може да е по-ниска от дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване. Т.е ако работя на 8 часа базата за изчисляване на обезщетението ми не може да е по-малка от 310 лв / МРЗ към момента/ . Ако работя на 4ч. базата за изчисляване на обезщетението не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата. В подкрепа на това са и следните :
Скрит текст :
Уважаема г-жо Николова,
Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от КТ изрично предвижда, че времето, през което работничката или служителката ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, се признава за трудов стаж. От това следва, че след като времето на ползване на този отпуск се зачита за трудов стаж, то майката има право и на основен платен годишен отпуск пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. Тъй като съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време (на 4 часа) се зачита “пълен” трудов стаж, то и полагаемия се годишен отпуск е “пълен”.
Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Това означава, че когато работничка/служителка се върне на работа след като е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който работничката има 10 работни дни.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно която размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Това означава, че при непълен работен ден, размерът се изчислява пропорционално, т.е при работа на 4 часа, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Скрит текст :
Решение на съда В.Търново 2012г : Прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Този вид основание на уволнението предполага отправянето на предизвестие от работодателя по чл. 326, ал. 2 КТ, като срокът в случая е 30 – дневен. По делото няма данни да е отправено предизвестие, няма оспорване от работодателя в тази насока, поради което съдът приема, че трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане на срока на предизвестието, което поражда правото на работника да търси обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. – чл. 220, ал. 1 КТ. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията се предвижда в чл. 228, ал. 1 КТ. Съгласно цитираният текст, релевантното брутно трудово възнаграждение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго. Същевременно правилата на КТ обвързват обезщетенията по трудовото правоотношение с минималната работна заплата – в изпълнение на изискването на чл. 244, т. 2 КТ относно задължението на МС да определи минималните размери на обезщетенията по трудовото правоотношение, е издадена Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм. през 2007 г./, както и последващата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /приета с ПМС 4/17.01.2007 г./, действаща към процесния период. В чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ е установена минималната работна заплата като минимума, от който се изчисляват обезщетенията по КТ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС в Решение № 498/30.06.2010 г. по гр.д. № 451/2009 г., ІV Г.О. В конкретния случай единствените данни, съдържащи се по делото са, че през 2003 г. страните са договорили възнаграждение в размер на 85 лв. Към м. 04.2008 г. /месеца, предхождащ уволнението/ няма данни за промяна в уговорения размер. Минималната работна заплата към този момент възлиза на 220 лв., или при 4 часов работен ден – 110 лв. При липса на данни за по-висок размер и при наличието на фиксиран минимум, настоящият състав счита, че следва да приеме тази база за определяне на размера на обезщетението. В тази връзка следва да се отбележи, че посочената в заключението на вещото лице основна заплата в размер на 170 лв. не кореспондира със събраните по делото доказателства /трудовата книжка, послужила като опора на вещото лице, не е приложена/, поради което съдебният състав няма друга алтернатива, освен да приеме нормативно определения минимум от 110 лв. за изчисляване на обезщетението. Очевидно на ищцата, за която има данни по делото да е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да се дължи и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – чл. 6, ал. 1 от Наредбата за структура и организация на работната заплата, определено по реда на чл. 12, ал. 6 от Наредбата. Изчислена аритметически сумата, представляваща брутно трудово възнаграждение възлиза на 133,76 лв., или след приспадане на дължимите удръжки остава чиста сума за получаване 120,38 лв., в който размер искът като основателен и доказан следва да се уважи.
По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 224 КТ.
Установява се по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, че ищцата за периода, в който е работила не е ползвала платения си годишен отпуск. Такива констатации са направени и от служителите на ТД на НАП , където в констативния протокол е отбелязано, че не са представени молби и заповеди за ползване на платен или неплатен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. По тази причина съдът кредитира твърденията на ищцата за брой дни неползван платен годишен отпуск, за които се дължи обезщетение. Правото на обезщетение възниква едва при прекратяване на трудовото правоотношение, поради което възражението на ответника за погасяването му по давност, освен че е преклудирано, е и неоснователно. Стойността на обезщетението следва да се преизчисли по изложените по – горе съображения въз основа на минималната работна заплата /ПМС 1/11.01.2008 г./, при 4 часов работен ден, или на база БТВ 133,76 лв. Изчислено аритметически за 58 дни, се получава средно дневно БТВ 6,37 лв., или размер на обезщетението 369,45 лв. След приспадане на дължимия ДОД чистата сума за получаване е 332,52 лв., в който размер искът подлежи на уважаване, като за разликата следва да се отхвърли. По изложените съображения, съдът не приема за доказано твърдението на работодателя за изпълнение на това задължение.
Върху присъдените суми на основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените и обезщетения.
Въпреки, че се претендират разноски от ищцата, такива не се доказа да са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на ВТРС в размер на 100 лв., както и направените разноски от бюджета на съда за СИЕ в размер на 50 лв.
Ето и готов пример :
ПРИМЕР ако лицето има ФРЗ 500лв и е уволнено на 10.10.2012. За месец Септемри има 6 отработени дни /ФРЗ=157.89/и 13 дни във временна нетрудоспособност
Обещетенията по чл.222, ал.1,2,3,220,221 ще се изчислят като се намери
брутното трудово възнаграждение за един месец а именно:
Взима се ФРЗ м.09 / отработените дни*работните дни за месец 09/
157,89/6*19=
499.99
/ повече от МРЗ /
Дни в обезщетение:11.10.2012-10.11.2012 22 работни дни
Средно дневно брутно възнаграждение е 22.7266 (499,99/22)
Обезщетението по чл.222 ал.1 за м.10 ще е: 340,90 /15*22,7266/
Обезщетението по чл.222 ал.1 за м.11 ще е:159,09/7*22,7266/
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За ползването и обезщетяването на платения годишен отпуск . Изчислява се на база чл.177 КТ , към който ни препраща чл. 224 от КТ .
Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
Когато няма месец, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Отиваме към чл.18 от НСОРЗ :
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.Те. търси се месец с отработени 10 дни , ако изобщо няма такъв месец , тогава се прилага чл.177 ал.2 КТ
Тук също важа чл.19 ал.2 НСОРЗ , че изчислената среднодневна сума не може да е по-ниска от
дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната
за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване.
Искам да позлавм отпуск или да ми се изплати през м.Декември
Пример : за м.Ноември съм взела 500 лева БТВ за цял месец - 500:21= 23.81 среднодневно > 310:19
Пример : за Ноември съм взела 285 дни за 12 РД - 285:12 = 23.75 среднодневно > 310:19 =16.32
Пример : през Ноември съм постъпила на 310лв МРЗ и имам изработени 10 дни за които съм взела 147лв :
147:10 = 14.70 среднодневно < 310 :19 = 16.31 и за база за изчисляване ще се вземе 310 лева .
При ползването на отпуск се прилага коригиращ коефициент , а при обезщетняването й не.
Това е от мен