В ДВ 101 в § 38 на ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е публикувано и изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители:
1. Създава се глава четвърта „а“ с чл. 47а – 47о:
„Глава четвърта „а“
ВАУЧЕРИ ЗА ГОРИВО
Чл. 47а. (1) Право на ваучери за гориво имат земеделските производители, регистрирани по чл. 7, които:
1. нямат изискуеми публични задължения;
2. не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност;
3. не са в производство по ликвидация;
4. не са предприятия в затруднение.
(2) Земеделски производители, за които е установено, че са нарушили правилата за ползване на ваучерите за гориво, нямат право да подават декларация за получаване на ваучери за гориво за срок две години.
Чл. 47б. (1) Общата номинална стойност на ваучерите за гориво се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Общата номинална стойност на ваучерите за гориво се разпределя на земеделските производители въз основа на определената по чл. 47в индивидуална квота.
Чл. 47в. (1) Земеделските производители получават ваучери за гориво в рамките на индивидуална квота, определена в литри гориво. Индивидуалната квота е първоначална и окончателна.
(2) Първоначалната индивидуална квота се определя въз основа на подадена декларация по чл. 47е, ал. 3, в която земеделският производител декларира прогнозно годишно потребление на гориво, коригирано съобразно одобрена методика от министъра на земеделието и храните. Корекцията се извършва от служители на компетентната областна дирекция „Земеделие“.
(3) Земеделските производители водят подробен годишен дневник за закупеното и действително изразходваното гориво в стопанството. В дневника се отразяват данни за закупеното количество гориво, за видовете и обема извършени дейности, използваните машини и съоръжения и действително изразходваното гориво. Дневникът е по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
(4) Окончателната индивидуална квота представлява действително изразходваното през годината гориво при производството на първична селскостопанска продукция. Окончателната индивидуална квота се определя от компетентната областна дирекция „Земеделие“ въз основа на декларацията по чл. 47е, ал. 4, подадена от земеделския производител. Към декларацията се прилагат копия от фактурите за закупено гориво и копие от дневника по ал. 3.
(5) Съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ съвместно с Контролно-техническата инспекция установява изразходваното при производството на първична селскостопанска продукция гориво за съответната година въз основа на данните от дневниците и фактурите, които земеделските производители представят с подаване на декларацията по чл. 47е, ал. 4.
(6) Отстъпката на акциза по първоначалната индивидуална квота се определя в левове по следната формула:
ОАПИК = ПИК х ПОСА,
където:
ОАПИК е отстъпката на акциза по първоначалната индивидуална квота;
ПИК е първоначалната индивидуална квота;
ПОСА е прогнозната отстъпка от стойността на акциза (за литър гориво).
(7) Отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота се определя в левове по следната формула:
ОАОИК = ОИК х ООСА,
където:
ОАОИК е отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота;
ОИК е окончателната индивидуална квота;
ООСА е окончателната отстъпка от стойността на акциза (за литър гориво).
(8) Отстъпката на акциза е равна на номиналната стойност, вписана във ваучера за гориво. При повече от един ваучер за гориво отстъпката на акциза е равна на сбора на номиналните стойности, вписани в съответните ваучери.
Чл. 47г. (1) Отстъпката от стойността на акциза е прогнозна и окончателна.
(2) Прогнозната отстъпка от стойността на акциза за литър гориво се определя в левове по следната формула:
ПОСА=ОНС/∑ПИКи,
където:
ПОСА е прогнозната отстъпка от стойността на акциза;
ОНС е общата номинална стойност по чл. 47б, ал. 1;
ПИКи са първоначалните индивидуални квоти на земеделските производители за съответната година.
(3) Окончателната отстъпка от стойността на акциза за литър гориво се определя в левове по следната формула:
ООСА=ОНС/∑ОИКи,
където:
ООСА е окончателната отстъпка от стойността на акциза;
ОНС е общата номинална стойност по чл. 47б, ал. 1;
ОИКи са окончателните индивидуални квоти на земеделските производители за съответната година.
(4) Отстъпките по ал. 2 и 3 не може да надвишават разликата между размера на акциза за литър газьол, определен по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, и минималната данъчна ставка за газьол за моторно гориво, определена в Таблица Б на Приложение І на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
Чл. 47д. (1) На всеки земеделски производител се предоставят не повече от осем броя ваучери за гориво за съответната година.
(2) Броят на ваучерите за гориво, които може да получи земеделският производител, се определя въз основа на литрите газьол, за които земеделският производител има право да ползва отстъпката по чл. 47г, ал. 1 от стойността на акциза.
(3) За целите на ал. 2 се определят следните категории и брой ваучери:
1. I категория – до 370 литра включително – два броя ваучери за гориво;
2. II категория – от 371 литра до 740 литра включително – четири броя ваучери за гориво;
3. III категория – от 741 литра до 3700 литра включително – шест броя ваучери за гориво;
4. IV категория – над 3701 литра – осем броя ваучери за гориво.
Чл. 47е. (1) Право да предоставят ваучери за гориво на лицата по чл. 47а, ал. 1 имат единствено областните дирекции „Земеделие“ към министъра на земеделието и храните.
(2) Ваучери за гориво се предоставят на земеделските производители на два етапа след подаване на декларациите за определяне на първоначална и окончателна индивидуална квота по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
(3) В декларацията за определяне на първоначална индивидуална квота земеделските производители декларират:
1. вида на първичната селскостопанска продукция, която ще бъде произведена;
2. обработваемите площи и отглежданите животни;
3. вида и обема на дейностите, които ще бъдат извършени по производството на първична селскостопанска продукция;
4. прогнозното годишно потребление на гориво.
(4) В декларацията за определяне на окончателната индивидуална квота се декларира действителният обем изразходвано гориво за съответната година, използвано за производство на първична селскостопанска продукция, въз основа на данните от водения от земеделския производител дневник и от фактурите за покупката на гориво.
(5) Декларацията по ал. 3 се подава в компетентната областна дирекция „Земеделие“ в срок до 31 декември на годината, предшестваща годината, за която се отнася помощта.
(6) Декларацията по ал. 4 се подава в компетентната областна дирекция „Земеделие“ в срок до 15 януари на годината, следваща годината, за която се отнася помощта.
Чл. 47ж. (1) Ваучерите за гориво се предоставят на земеделските производители на два етапа.
(2) На първия етап се предоставят ваучери за гориво в размер 60 на сто от отстъпката на акциза по първоначалната индивидуална квота на земеделския производител, определена по реда на чл. 47в, ал. 6. Ваучерите се предоставят в периода от 1 април до 15 май на съответната година.
(3) На втория етап се предоставят ваучери за количеството гориво, представляващо разликата между отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота на земеделския производител, определена по реда на чл. 47в, ал. 4 и стойността на ваучерите по ал. 2. Ваучерите се предоставят в периода от 1 февруари до 15 март на годината, следваща годината, за която се отнасят.
(4) В случай че разликата по ал. 3 е отрицателна величина, земеделският производител възстановява сумата до размера на отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота.
Чл. 47з. (1) Ваучерът за гориво може да се използва само за покупка на газьол по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) Ваучерът за гориво се използва еднократно и лично от земеделския производител.
(3) Закупеното с ваучери гориво може да се използва единствено за осъществяване дейността на земеделския производител, във връзка с която са предоставени ваучерите.
(4) За закупеното с ваучери гориво се издава фактура, в която се вписват серията и номерът на ваучера за гориво.
(5) Фактурите за закупено гориво се съхраняват от земеделските производители в срок 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на издаване на фактурите.
(6) Ваучерът се състои от две еднообразни части, едната от които се приема от лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обекти, а другата се прикрепя към фактурата и се съхранява от земеделския производител съобразно законоустановените срокове.
Чл. 47и. (1) Земеделските производители могат да закупуват с ваучери за гориво газьол от:
1. лица, извършващи доставки/продажби на течни горива, които не са данъчно задължени лица по Закона за акцизите и данъчните складове;
2. лица, извършващи доставки/продажби на течни горива, които са данъчно задължени лица по Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) При закупуване на газьол земеделският производител има право на приспадане на акциза, посочен като номинална стойност във ваучера за гориво за съответните литри.
(3) Лицата по ал. 1 приспадат от стойността на горивото номиналната стойност на акциза, посочена във ваучера за гориво.
Чл. 47к. (1) Издател на ваучерите за гориво е Министерството на земеделието и храните.
(2) Ваучерите за гориво се отпечатват за сметка на Министерството на земеделието и храните по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г. и бр. 22 от 2011 г.).
(3) Ваучерите за гориво се отпечатват по заявка от Министерството на земеделието и храните, предоставена на Министерството на финансите в срок до 15 януари на годината, за която се отнасят ваучерите.
(4) Отпечатаните ваучери се предоставят на Министерството на земеделието и храните в срок до 28 февруари на годината, за която се отнасят.
(5) Ваучерът за гориво задължително съдържа:
1. наименование на издателя;
2. серия и номер;
3. баркод, съдържащ серия, номер и година на емисията;
4. баркод, съдържащ индивидуализиращи данни за земеделския производител – получател на ваучера за гориво:
а) за физическо лице или едноличен търговец – имената/наименование, единен граждански номер (ЕГН/ЛНЧ), съответно единен идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ;
б) за юридическо лице – наименование и единен идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ;
5. литри газьол, за които земеделският производител има право да ползва отстъпка на акциз по ваучера за гориво;
6. номинална стойност на ваучера за гориво (изразена цифром и словом), определена в левове;
7. година, за която се предоставя отстъпката на акциза по ваучера за гориво;
8. код, идентифициращ етапа, за който е предоставен ваучерът;
9. изричен текст, че ваучерът за гориво е предназначен само за закупуване на газьол;
10. най-малко седем способа за защита.
(6) Данните по ал. 5, т. 4, 5, 6 и 8 се отпечатват върху ваучера от компетентната областна дирекция „Земеделие“.
(7) Неизползвани, сгрешени или повредени ваучери за гориво се връщат от Министерството на земеделието и храните на Министерството на финансите с приемо-предавателен протокол. Предадените ваучери се снемат от отчет.
(8) Върнатите по ал. 7 ваучери за гориво се унищожават.
Чл. 47л. (1) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа електронен регистър за предоставените на земеделските производители ваучери за гориво.
(2) Регистърът съдържа:
1. индивидуализиращите данни за земеделския производител (по баркод);
2. серия, номер и година на емисия на ваучера;
3. година, за която се предоставя отстъпката на акциза по ваучера за гориво;
4. номинална стойност на ваучера;
5. литри гориво, за които се предоставя отстъпката на акциза по ваучера;
6. код, идентифициращ етапа, за който е предоставен ваучерът.
(3) Министерството на земеделието и храните предоставя обобщена информация в електронен вид на Агенция „Митници“, съдържаща данните от регистъра по ал. 2.
Чл. 47м. (1) Лицата по чл. 47и, ал. 1, т. 1, приемащи ваучери за гориво като платежно средство, имат право да използват приетите ваучери единствено за закупуване на газьол от други лица по чл. 47и, ал. 1, т. 1 или 2.
(2) Лицата по чл. 47и, ал. 1, т. 1 и 2 при приемане на ваучера вписват на гърба му своето наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, дата на приемане на ваучера и печат.
(3) Изпълнението на задължението по ал. 2 е условие за последваща употреба на ваучера за гориво от лицата по чл. 47и, ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Лицата по чл. 47и, ал. 1, т. 2 имат право да използват приетите от тях ваучери единствено за целите на чл. 45а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(5) Ваучери за гориво с нарушена цялост и повредени защити не могат да се ползват като платежно средство.
Чл. 47н. (1) Ваучери за гориво по реда на тази глава не се предоставят, когато земеделският производител е получател на друго публично финансиране за същите разходи за акциз върху гориво, използвано за целите на първично селскостопанско производство, в рамките на окончателната индивидуална квота, определена по реда на чл. 47в, ал. 4.
(2) В случай на двойно публично финансиране помощта под формата на ваучери за гориво става изискуема и подлежи на възстановяване ведно със законната лихва от датата на получаването й.
Чл. 47о. Механизмът за подпомагане на земеделските производители по реда на тази глава се прилага за обработени земеделски земи, използвани ливади и отглеждани животни до 31 декември 2014 г.“
2. В § 1 „Допълнителна разпоредба“ се създават т. 46 – 51:
„46. „Ваучер за гориво“ е държавна ценна книга, която може да се използва като непарично платежно средство за размера на акциза, посочен в него, само от земеделски производител, регистриран по този закон, и от лица, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обекти, включително лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.
47. „Предприятие в затруднение“ е предприятие в затруднение по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
48. „Първично селскостопанско производство“ е производството, отглеждането на първични селскостопански продукти, включително събиране на реколта, доене и животновъдство на стопански начала преди клане.
49. „Първична селскостопанска продукция“ са продуктите от първичното селскостопанско производство, включително продукти от почвата и от отглеждането на добитък.
50. „Публично финансиране“ са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя.
51. „Компетентна областна дирекция „Земеделие“ за целите на глава четвърта „а“ е областната дирекция „Земеделие“ към министъра на земеделието и храните по месторегистрация на земеделския производител.“
§ 39. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 9 и 38, които влизат в сила след постановяване на решение на Европейската комисия за удължаване срока на действие на съществуваща разрешена схема на държавна помощ.