Становища на НАП

Определя се режимът за СУПТО при дружество, което извършва продажби само по обществени поръчки с плащане по банков път. НАП приема, че ако не се приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, не възниква задължение използваният софтуер да отговаря на изискванията за СУПТО по приложение № 29 към Наредба № Н-18/2006 г.

Определя се режимът за прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. при дистанционни продажби от британско дружество, регистрирано по ЗДДС в България и получаващо плащания чрез PayPal. НАП приема, че при липса на търговски обект на територията на страната дружеството не е задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. и не възниква задължение за използване на фискално устройство.

Определя се режимът за таксите за ученическо общежитие в държавно училище. НАП приема, че настаняването срещу такса е независима икономическа дейност и училището е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Дейността не попада в изключенията на чл. 5, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., поради което има задължение за фискално устройство и издаване на фискални касови бележки.

Определя се режимът по Наредба Н-18 при: 1) издаване на кредитни известия при СУПТО - при връщане в брой се издават сторно бонове с УНП, а за продажби преди СУПТО се ползва УНП по т. 10 от приложение №29; 2) използване на общ ERP от свързани лица - ако ERP има функционалност на СУПТО, трябва да отговаря на приложение №29 и не може да се ползва от дружества само с банкови плащания.

Определя се редът при просрочена сторно операция по чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. НАП приема, че при операторска грешка, установена след 7-мо число на следващия месец, корекция чрез фискалното устройство не е допустима и сгрешената сума остава във ФУ, а корекцията се отразява в отчетността въз основа на документация по чл. 3 (напр. протокол).

Определя се режимът при грешно извършена сторно операция по чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. НАП приема, че наредбата не предвижда коригиране на вече извършени сторно операции чрез фискалното устройство. Допуснатата грешка следва да се коригира единствено в счетоводната отчетност на лицето, напр. чрез съставяне на протокол.

Определя се режимът за облагане в България на трудови доходи и дивиденти от дружество във Великобритания при местно лице на България. Трудовото възнаграждение за труд, положен в България, се облага само тук по чл. 14 от СИДДО. Дивидентите се облагат с 5% в Обединеното кралство и с 5% в България, като двойното облагане се избегва чрез обикновен данъчен кредит по чл. 21 от СИДДО.

Определя се режимът за документиране по ЗДДС на доставки с място на изпълнение в Румъния. Доставките, извършвани под румънския ДДС номер, се документират и отчитат само по румънското законодателство и не се включват в българските регистри. При изпращане на стоки от България до Румъния е налице ВОД по чл.7, ал.4 ЗДДС, документирана с протокол по чл.117 и отразена в колона 20.

Определя се режимът за използване на различни СУПТО от едно лице в отделни търговски обекти. НАП приема, че Наредба № Н-18/2006 г. не ограничава ползването на повече от един СУПТО в различни обекти, ако всеки софтуер отговаря на изискванията на наредбата, включен е в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС и управлява всички ФУ в съответния обект.

Определя се режимът за деклариране по чл. 73а и чл. 73 ЗДДФЛ при плащания към френски физически лица. За наеми на недвижими имоти на местни за ЕС лица се подава информация по чл. 73а с приложение № 1 към декларацията по чл. 55. Плащания за покупка на движими вещи не се включват в справката по чл. 73, ако получателите са чуждестранни лица и доходът не е от източник в България.