Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС при документиране на вътреобщностна доставка, когато датата на фактурата предхожда датата на транспортния документ. НАП приема, че фактурата може да е с по-ранна дата, ако са спазени сроковете по чл.113, ал.5 ЗДДС и правилата за изискуемост по чл.51 ЗДДС, като отразяването в дневника за продажбите се извършва по чл.124, ал.3 ЗДДС.

Определя се режимът за начисляване на възнаграждение по допълнително споразумение към трудов договор в бюджетно предприятие - разходът за заплати и осигурителни вноски се признава и начислява ежемесечно при полагане на труда, въз основа на отчет за отработено време, независимо че плащането е на тримесечие и средствата са по оперативна програма, съгласно принципа на начисляването по чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч.

Разгледан е въпросът дали покупката на машини от холандско ДДС-регистрирано лице, които вече се намират в България, представлява ВОП. НАП приема, че липсва вътреобщностно придобиване, тъй като няма транспорт от друга държава членка, не се издава протокол по чл.117 ЗДДС и не възниква право на данъчен кредит. Фактурата не е данъчен документ по чл.112, ал.1 ЗДДС и не се включва в дневника за покупки.

Определя се режимът за данък върху превозните средства при служебна дерегистрация по чл. 143, ал. 11 ЗДП. НАП приема, че регистрацията за движение е елемент от фактическия състав на данъка и при прекратяването ѝ - независимо дали по искане на лицето или служебно - данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.

Определя се режимът за обезпечителни мерки по чл. 121 ДОПК при ревизия: след издаване на ревизионен акт, макар и невръчен, следва да се налагат същински обезпечителни мерки по чл. 195 ДОПК, като връчването е без значение за вида им. Уточнява се, че принудително изпълнение по ревизионен акт е допустимо едва след връчването му и изтичане на 14-дневния срок за доброволно плащане по чл. 127 ДОПК.

Определя се режимът по ЗДДС при онлайн продажба на стоки от българско дружество към физически лица в ЕС. Продажбите от България към други държави членки са дистанционни продажби, облагаеми в България с 20 % до достигане на праговете по чл.20, ал.5 ЗДДС, след което се дължи ДДС в държавата на клиента. Прехвърлянето на стоки от България в склад в Германия се третира като доставка по чл.6, ал.3, т.3 и се документира с протокол по чл.117.

Определя се режимът за продажба на апартаменти от завършена преди повече от 5 години сграда на съдружници - кредитори. Потвърждава се, че доставката е освободена по чл.45, ал.3 ЗДДС, освен ако дружеството не избере облагане по чл.45, ал.7. При освободена доставка и ползван данъчен кредит възниква задължение за корекция по чл.79 ЗДДС, като се прилагат правилата за свързани лица по чл.27, ал.3, т.1, б."а".

Определя се режимът за облагане на ЕООД - таксиметров превозвач. Дейността по таксиметров превоз от 01.01.2017 г. не се облага с корпоративен данък, а с данък върху таксиметров превоз по ЗМДТ. В годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО приходите, разходите и платеният таксиметров данък се изключват при данъчното преобразуване и не влияят на дължимия корпоративен данък.

Определя се режимът по ЗДДФЛ и ЗКПО на плащания при командироване по чл. 121а КТ. НАП приема, че допълнително договорените по НУРКИРСРПУ суми за дневни разноски не са "дневни командировъчни пари" по чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДФЛ, а облагаемо трудово възнаграждение. За данъчни цели по ЗКПО се признават разходи за пътуване и престой, ако са във връзка с дейността и са документално обосновани.

Определя се, че по ЗКПО няма специални правила за документиране на финансиране от собственика; важно е правилното формиране на счетоводния финансов резултат по ЗСч и стандартите, като дружеството само определя вида първични документи според отношенията със собственика. По ЗДДС, при висящо производство по възстановяване, компетентни да се произнесат са органите по приходите по това производство.