Становища на НАП

Разгледан е въпросът за деклариране на доходи от наем, когато наемът се получава от упълномощено трето лице. НАП приема, че данъчно задължени са собствениците на имота, а декларациите по чл. 55 и чл. 50 от ЗДДФЛ могат да се подават от упълномощено лице, по пощата или по електронен път, включително чрез ПИК, без изискване за нотариална заверка на пълномощното.

Определя се режимът по ЗКПО за признаване на разходите за командировки на шофьори и пътни такси в чужбина. Разходите за пътуване и престой се признават при условията на чл. 33 и чл. 10 ЗКПО и при спазване на НСКСЧ. Документи за пътни такси от чужбина се приемат за данъчни цели без превод, ако вярно отразяват стопанската операция и при поискване се представи превод по чл. 55 ДОПК.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на доходите на представител по индустриална собственост - свободна професия. Възнагражденията за услуги по регистрация/подновяване на патенти са "доходи от друга стопанска дейност" с 25% нормативни разходи. Възстановените от клиенти суми за платени от него държавни такси не са доход и не подлежат на облагане и деклариране.

Определя се редът по Наредба №Н-8 за коригиране, заличаване и късно подаване на декларации образец №1 и №6 - чрез код за корекция или заличаване, при спазване на сроковете и с разрешение на НАП/НОИ при просрочие. НАП приема, че недължимо внесени осигурителни вноски се прихващат или възстановяват по чл. 128 и чл. 129 ДОПК по инициатива на органа или по писмено искане в 5-годишен срок.

Определя се режимът на прихващане по ДОПК спрямо гражданскоправното по чл. 103 - 105 ЗЗД. Прихващането на данъчни и осигурителни вземания се извършва само с акт на орган по приходите (чл. 129 ДОПК), има обратно действие по чл. 104, ал. 2 ЗЗД и погасява насрещните вземания от момента, в който са били годни за компенсиране, като лихва се дължи само за непогасената част.

Определя се редът за погасяване на общински публични вземания по чл. 169, ал. 3а от ДОПК - по реда на възникване, като се започва от най-старото задължение от съответния вид по ЗМДТ. Лицето може да избира само вида задължение, не и периода. Няма значение дали задълженията са установени с акт или ревизионен акт. За изтекла давност се прилага чл. 173, ал. 2 от ДОПК.

Разгледан е въпросът за вливане на дружество от Бермуда в българско дружество. НАП приема, че чуждестранното дружество не е данъчно задължено по ЗКПО, тъй като няма място на стопанска дейност и доходи от източник в България, поради което не възниква задължение за корпоративен данък и деклариране за последния данъчен период и не се прилага специфичният режим по глава 19, раздел II от ЗКПО.

Определя се режимът за достъп на помощник-частни съдебни изпълнители до данъчна и осигурителна информация по чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК. НАП приема, че понятието "съдебни изпълнители" се тълкува разширително и обхваща и помощник-ЧСИ, поради приравнените им правомощия по ЗЧСИ, поради което предоставянето на такава информация на помощник-ЧСИ е допустимо.

Определя се режимът по ЗДДС при продажба и покупка на речни кораби. Продажба към трета страна - място на изпълнение в България, при изпращане до трета страна се прилага нулева ставка по чл.28, т.2 ЗДДС при наличие на документи по чл.21 ППЗДДС, иначе 20% и протокол по чл.117, ал.2. Продажба към българско ДЗЛ - облагаема доставка 20%. Към ДДС-регистрирано лице в ЕС - ВОД с нулева ставка при документи по чл.45 ППЗДДС.

Разгледан е въпросът дали услуги по разработка на софтуер и поддръжка на облачна инфраструктура за швейцарски получатели влизат в облагаемия оборот по чл. 96 ЗДДС. НАП приема, че ако получателят е данъчно задължено лице извън ЕС и мястото на изпълнение е по чл. 21, ал. 2 ЗДДС извън страната, тези доставки не са с място на изпълнение в България и не участват в облагаемия оборот за задължителна регистрация.