на ваше място бих подала заявлението за дерегистрация и за да ви издадат отказ НАП трябва да се позове на ЗДДС, не мисля,че ще намерят такова основание, което ви е казала госпожата данъчна.
За клиентите си от БГ, ако ви регистрират по чл97а, не трябва да начислявате ддс, но трябва да следите оборот за задължителна регистрация
За клиенти, ФЛ от ЕС, трябва да начислявате ддс  и да следите оборот за задължителна регистрация, както и за ОСС

Бях убедена в това, докато не се сблъсках с мнението на госпожата от НАП, с което тя ме накара да мисля, че са се случили някакви промени в закона за ДДС, които са пропуснати някак си от вниманието ми.

Какви услуги се предоставят? Къде в чл. 21 - 24 от ЗДДС попадате?

Преводачески услуги - чл. 21 ал. 2

Преводи от и на български. Получателите са фирми от Испания, Полша, Ирландия, Гърция, Германия, Люксембург, периодично и Великобритания.

За дерегистрацията на фирма, регистрирана на основание чл. 100, ал.1 релевантен е размерът на оборота по чл.96, ал.2.

Съжалявам, въпросът може и да е елементарен, но госпожата от НАП направо тотално ме обърка. Твърди, че ще се откаже дерегистрация точно по тази причина, като твърди че оборотът от оказани услуги на фирми от ЕС е облагаем оборот и ако той надхвърля 100 хлд за 12 месеца, дерегистрация няма да се осъществи, а освен това и че на нерегистрирани лица в България, тази фирма трябва да начислява ДДС. Объркана съм от такива твърдения и се чудя дали изобщо разбирам текстовете на закона.

Благодаря, Маграт, а ако фирмата надхвърля прага за регистрация от 100 000 лв. за 12 месеца, като този оборот е от именно услуги към европейски партньори или партньори от трети страни, счита ли се този оборот(от ЕС) за облагаем оборот и може ли по тази причина да се откаже дерегистрация по чл. 108 ал. 1 1 ?

"че лицата, регистрирани по чл. 97а  НЕ начисляват данък само когато оказват услуги на данъчно задължени лица, намиращи се НА територията на страната", извинявам се, начинът по който беше написан текстът можеше да остане неясен. Коригирах го.

Фирма, регистрирана по чл. 100 ал. 1 ЗДДС(по желание) преди повече от 10 години, оказва услуги на фирми, регистрирани и находящи се в държави-членки на ЕС (от време на време и на държави от трети страни.  За в бъдеще смята да преориентира дейността си към оказване на услуги на нерегистрирани лица, находящи се на територията на България. За целта смята да се дерегистрира от чл. 100 и да се регистрира по чл. 97а,  Служителка на НАП, при консултация  твърди, че лицата, регистрирани по чл. 97 а НЕ начисляват данък само когато оказват услуги на данъчно задължени лица не територията на страната, но на данъчно незадължени лица, намиращи се на територията на България, такъв данък се начислява. С което служителката, която ми го обясняваше, направо ме застреля в главата.  Не осъзнавам такава постановка. Моля, ако ви е възможно да ми обясните дали това може да е вярна теза.

Щом се осигурява само за пенсия и по ТД е осигурен на макс, не подава Д1. Пише го в наредбата. Освен ако не си плаща възнаграждение за личния труд
Т1 и Т2 попълва задължително.
Д6-13 подава само ако има какво да пише в нея

Т1 и Т2 се попълват задължително, да, но ако до края на годината лицето остане осигурено на макс, то няма да има нищо за изравняване.

Проблем ли е, ако вместо декларацията по чл.62а се предложи за публикуване самия протокол от общото събрание(или протокол-решение)?

Здравейте, попълних декларация по чл.92 обаче не ми излиза номера на подадения отчет все още , а в статистиката имам такъв.Днес съм подала в статистиката , но в самата декларация всичко е в зелено на не ми излиза номера?
Трябва ли да се генерира номер на Годишен отчет?

Какво стана? Излезе ли Ви номера на отчета от статистиката?

Когато фирмата се занимава с търговия, фактурите за закупена стока могат ли да се отчитат ?

Не, не може. Изрично в указанията на ОПИК е казано, че закупуването на стоки НЕ Е допустим разход. То и не е разход от счетоводна гледна точка. Разход става, когато стоката се продаде, а не когато се купи.

Извинявам се, ако въпросът ми звучи глупаво, но започнах да се чудя как се определя кога свършва изпитателният срок при трудов договор на 2 часа дневно.
След 6 календарни месеца след датата на започване на работа по такъв договор или след "навъртането" на 6 месеца трудов стаж по КТ? Въпросът с болнични и отпуски в случая не стои.

Уан, благодаря за мнението. Но все пак въпросът за за санкцията не се решава от ДЗЛ или от счетоводителя. в ЗДДс няма предвидена санкция за неиздаване на документ без фискален ефект, но дали някъде другаде има разпоредби в този дух, не знам. само знам, че в нашата страна обичат да санкционират. стига да има основание. и затова се интересувам дали в този случай някой би имал основание.

По същата тема, макар и няколко години по-късно. 
Навсякъде, където потърсих, въпросът с фактурирането при консигнация се разглежда от гледна точка на ЗДДС. Има ли проблем, ако консигнаторът и консигнантът не са регистрирани по ЗДДС фактура да не се издава при предаване на стоката, а това да се прави(фактурирането) на определен период-примерно тримесечие или дори в края на годината? т.е. има ли правно основание, задължаващо нерегистрирано по ЗДДС лице да процедира според ЗДДС, след като това не би дало никакъв фискален резултат? и дали някакъв административен орган може да санкционира страните в сделката при неиздаване на фактура?

колеги, моля за мнение по следния казус:
в текущия период фирма предстои да декларира ДДС за възстановяване за юли в размер на 12 000 лева(първи месец за възстановяване), като същевременно има неплатени данъчни и осигурителни задължения в размер на около 9000 лева. Какво следва да предприеме, за да се приложе чл.92 ал.1 т. 1 от ЗДДС? дали да не се попълни клетка 80 на справка-декларацията? или непременно трябва да се подаде искане за възстановяване, което може и да се подмине поради изтичане на текущия месец? благодаря предварително на отзовалите се.

И в тази връзка съвети от рода на казаното от тебе "може да подадете в текущия дневник и без да уведомявате никого. ако уведомите - ще отнесете глоба от 500 лева при всички случаи"
е една "свободна интерпретация" по въпроса нямаща нищо общо със законовите текстове.

сигурна ли си? защото аз съм уверена, че отиде ли някой да уведоми за невключен документ от преди година, ще се прибере с глоба. ако имаш опит в това отношение-сподели.
така и не разбрах кое по твое виждане е свободна интерпретация? това, че невключения документ може да се подаде с текущия дневник без уведомяване? може би размерът на санкцията?
във всеки случай санкция за неприлагането на т.2 няма, дори и да си направиш корекции(когато се налага) както няма и облекчение за прилагането й(изключая скромното й споменаване в един от санкционните членове)

 

за делфинчето и алфа - освен точка 1 има и точка 2 в алинея 3 на  коментирания член. и въобще цялата алинея 3 определя КАК да се направи корекция ИЗВЪН случаите на алинея 2. Не знам кое ви дава основание да преценяте, че САМО в определени случаи се прилага точка 2, а че този коментиран случай не е сред тях. не смятам подобно тълкувание да има законодателят. случаят си е точно за корекция С уведомяване. извън полагаемата се по чл. 182 санкция е редно от НАП да начислят и лихва за забавеното повече от година ддс по неотразения документ.

може да подадете в текущия дневник и без да уведомявате никого. ако уведомите - ще отнесете глоба от 500 лева при всички случаи. ако не уведомите, имате шанс да минете незабелязано. ако не ви отразят като нарушение, ще се разминете с глобата. ако ви заловят - пак 500 лева е санкцията. така че не виждам защо да се тикате сами в устата на вълка. а дали ще спазите или не чл.126 няма да се отрази на санкцията.

Благодаря, create, кой да предположи,че под името интрастат може да се вмъкне декларация по зддфл или зкпо. чак "толкова" творческо мислене не можах да извадя. 

ама това е писано през 2013. през цялата 2014 година подавах тази декларация(струва ми се през "декларации, документи и данни по ЗКПО). а сега там ги няма.