Здравейте!
Искам да попитам следното. При положение, че дадено лице се облага с патентен данък, може ли да се облага и за доходи от с наложен платеж успоредно, тоест по ЗДДФЛ? Би трябвало да не може. Всъщност лицето ремонтира инструменти, хора извън града, в който пребивава му го изпращат по куриер и след като бъдат ремонтиране се издава касов бон и се изпращат на получателите им с наложен платеж. Но след като лицето плаща патентен данък би следвало да не се облага и по ЗДДФЛ. Все пак, някой ако може да даде разяснение.

Чл. 176, ал. 4 от ЗДДС гласи: Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
Не ми е ясно кои задължения се имат предвид в този пасаж "намалена с неговите задължения" - всяка фирма има текущи задължения, кои задължения се визират, тези, по които е дошъл падежа ли?

Благодаря Ви за отговора!
Извинявайте. Не бях прав. Иначе сте права, явно съм бил подведен, че има данъчно облекчение за нови мебели само при покупка на нов апартамент. Благодаря още веднъж!

Никой не Ви кара да отговаряте, подминете го и толкова, вместо да се правите на интересен

Много оригинално, няма що, може да предвидят и данъчно облекчение за нов вибратор на жената също

от един сайт го видях и го копирах, само да го намеря
https://bg.home-advice.org/6642869-new-house-new-furniture-can-i-take-advantage-of-the-tax-bonus
Мога ли да ползвам данъчно облекчение за нови мебели?

Благодаря за отговорите!
А това как да го разбирам, тогава?
Има ли данъчни облекчения за закупуване на мебели? Ако да, какви са условията да се възползвате от него?
Когато купувате къща, е неизбежно да се нуждаете от нови мебели, тъй като те обикновено са по-големи от старите или защото може би за първи път ще живеете сами, напускайки семейството. Има ли данъчна отстъпка за закупуване на мебели? Отговорът е да, но само в някои случаи. Нека започнем с въпроса, зададен ни от един от нашите читатели:
Въпрос от София А.: Купих си новопостроена къща с приятеля си и след няколко месеца тя най-накрая трябва да е готова. Скоро ще започнем да се насочваме към шоурумите за закупуване на кухнята и спалнята; за хола, който първоначално планираме да направим. Искахме да знаем дали следващата година можем да приспаднем направените разходи от данъчната декларация.
Всъщност има данъчно облекчение, наречено бонус за мебели, предвидено за закупуване на нови мебели и големи уреди от клас не по-нисък от A + (A за фурни), но ползата се предоставя само и само в случаите, когато новите мебели са предназначен за сграда, която е в процес на ремонт .
Последният закон за бюджета предвижда, че тези, които купуват нови мебели и уреди през 2022-2023 г., могат да се възползват от приспадането и са извършили ремонт на сгради, считано от 1 януари 2022-2023 г. Независимо от размера на разходите, направени за ремонтните дейности, приспадането от 50% трябва да бъде изчислено на максимална сума от 10 000 евро, като се отнасят общо за разходите, направени за закупуване на мебели и големи уреди. Удръжката трябва да бъде разделена между правоимащите на десет годишни вноски със същата сума.
Закупуване на мебели с бонус: какво условие да спазвате
Съществено условие за мобилен бонусе да се извърши ремонт. Следователно е възможно да се сменят мебелите на къщата с данъчното облекчение само ако се извършва ремонт. За да се получи субсидията, е от съществено значение да се извърши саниране на сграда (и да се възползва от относителното приспадане), както на отделни жилищни единици недвижими имоти, така и на общи части от сгради, винаги жилищни. Приспадането се дължи и когато закупените стоки са предназначени да обзаведат различна среда на същата сграда, подлежаща на строителна намеса. Когато се извършва намеса върху частите на етажната собственост (например пазачи, портиерски апартамент, перални), етажната собственост има право на приспадане, всеки за своя дял, само за стоките, закупени и предназначени за обзавеждане на тези части. Бонусът обаче не се отпуска,ако купуват мебели за дома си.

Искам да попитам за 2023 г. има ли данъчно облекчение по ЗДДФЛ за ново обзавеждане /покупка на мебели/ без да имам фактури за ремонта? Ремонта го извършваше мой близък и няма как да имам фактури за това. при това положение мога ли да ползвам данъчно облекчение за новите мебели? И още един въпрос: апартамента е купен 2022 г., а мебелите 2023 г., ако имам право на данъчно облекчение за коя година се подава декларация  - 2022 или 2023 г.

Благодаря много за отговора на всички!

Фактури има, издадени са от доставчиците, само, че същите не са осчетоводени в дружеството и не са посочени в ОПР за 2019 г. Може ли при евентуална проверка да има проблем, при положение, че тези фактури са издадени с получател дружеството, за което отговарям, а не са осчетоводени и това да се счете, че са използвани от собствениците или свързани с тях лица, при което следва да
намерят приложение разпоредбите на ЗКПО относно скрито разпределение на печалбата? Или представляват разходи, които не са документално обосновани?

Имам следното питане. Превишението на стойността на направените от дадена фирма  покупки през 2019г. да речем  над тази на отчетените разходи за материали през посочената година по ОПР и ОВ, с 30 000 лв. при положение, че покупките не са осчетоводени за съответната година, как се третират?  - като разходи, които не са документално обосновани или  при липсата на доказателства, че са използвани за дейността на дружеството, следва, че са използвани от собствениците или свързани с тях лица, при което следва да
намерят приложение разпоредбите на ЗКПО относно скрито разпределение на печалбата? Ако все пак фактурите бъдат предоставени от доставчиците, макар и със закъснение, може ли да се включат в ГДД по чл. 92 от ЗКПО като разход без да има наказателни последствия, или цялата сума от 30 000 л. следва да се посочи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО като увеличение на финансовия резултат - разходи, които не са документално обосновани или разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата. Не знам кой от двата вариант е по-правилен?

Лице с двойно гражданство - българско и руско е едноличен собственик, представляващ и управляващ на ЕООД в България. Твърди, че постоянното му местопребиваване е в Русия, където се и осигурява.
Регулирането на внос-износа във връзка с дейността на фирмата му се извършва от Митническа агенция, за което има издадени фактури за митническо представителство.
Въпросите ми са: следва това ФЛ да се осигурява в България. Доколкото разбрах следва да представи доказателства, че постоянното му местопребиваване е в Русия и да представи Удостоверение за приложимо законодателство съгласно Становище за определяне на приложимото осигурително законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
Това, че има издадени фактури към неговата фирма за митническо представителство може ли да се приеми като доказателство, че физическото лице собственик на фирмата не извършва трудова дейност у нас и не подлежи на социално и здравно осигуряване?

Благодаря за отговора, но в закона защо пише задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 (дванадесет) последователни месеца преди текущия. В посочения от мен случай задължението възниква в края на 2021 г., в моя случай който месец е текущия, това не ми е ясно, при положение, че се открива през април 2022 г. че е трябвало да се регистрирам по ЗДДС. Кои месеци се гледат, за да се види дали оборота надвишава 50 000 лв? - от януари до декември 2021 г или от май 2021 до април 2022 г.?

Здравейте!
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 (дванадесет) последователни месеца преди текущия. Обаче кой месец се разбира като текущ? Ако за 2021 г. имам оборот 54000 лв., но поради грешка в отчитането съм декларирал по-нисък от 5000 лв. за година, но през април 2022 г. е установено, че реалния оборот за 2021 г. е 54 000 април 2022 г. ли е текущия месец?

Здравейте!
Имам следното питане. Трябва ли пенсионер, работил по граждански договор за периода 10.01.2022 - 20.02.2022 г. като шофьор и получил възнграждаение под минималната раб. заплата  да подаде декларации обр. 1 и обр. 6. Ако отговорът е "да" или "не' може ли да се посочи и съответна нормативна уредба за аргументация. Не съм счетоводител.

В ЗДДС не пише нищо конкретно за този случай

Здравейте!
Искам да попитам, фирма има ли право да ползва данъчен кредит за авансова вноска за лек автомобил по финансов лизинг? Може ли да ме насочите към конкретна законова обосновка. Търсих в нета, но нищо конкретно не открих.

Благодаря за отговора, но от къде и какво да чета, търсих в нета подобни казуси, не намерих нищо, в ЗДДС нещата са написани много общо. И според мен има право да данъчен кредит, но търся обосновка. Ако може да ми пдоскажете нещо, ще съм Ви благодарен

Някой може ли да помогне

Здравейте!
Случаят е следния. Фирма Х притежава поземлен имот със сграда, груб строеж незавършен. След няколко години фирма Х прехвърля поземления имот на фирма У, която го придобива като апортна вноска. Фирма У започва довършителни работи по строежа и довършва офис сградата със собствени средства. Въпроса е фирма У има ли право да ползва данъчен кредит за стоките и услугите, които за извършени във връзка със строежа? Според мен, да, позовавайки се на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗДДС: Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗДДС, не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

- преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

- прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;

- извършване на непарична вноска в търговско дружество.

Съгласно втората алинея на същия законов текст, в случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
Но не намирам някаква по-подробна законова обосновка на подобен казус. Ако някой може да помогне, ще съм му много благодарен. И още нещо: това, че само поземления имот е прехвърлен на праовприемника, но не е и сградата, би следвало да не валияе на правото за ползване на данъчен кредит за извършените стоки и услуги във връзка със строежа, нали така? Или аз бъркам. Питането е от законова гледна точка, предприятие У имало ли е право да ползва данъчен кредит за стоките и услугите получени във връзка с довършеването на страежа на сградата. На кои нормативни бих могъл да се позова относно това. Това не ми е ясно.