Здравейте, чудя се за декларирането в прил.11 в ГДД на един заем между едноличен собственик и неговото дружество. Фактите са следните. През 2018г. едноличният собственик получава сумата от 7000 лв., която към края на 2018г. не е погасена и съответно не отговаря на изискванията за деклариране в ГДД на физическото лице. През 2019г. той получава още 8500 лв., като към 31.12.2019г. няма никакви погасявания на заема и дължимата сума вече е 15500 лв.  Четейки указанията, ясно е че част IV не попълвам, но е чудя вписвам ли и какво точно в част III на прил.11? Понеже получената и непогасена през 2019г част е по-малка от 10000 лв., но ме гложди, че общо е над 10000 лв. Винаги се обърквам в такива случаи....На прима виста си мисля, че не трябва да се декларира.

[quote/]

Не разбирам от ДДС, но аферим на шефа Ви, дето се е хванал на такъв уклончив отговор. При това- устен

[/quote]

Има време до 14-ти за реакция 

Интересно се развиха нещата с ДДС-то на тази комисионна...На управителя не му допадна ситуацията с непризнаване на данъчния кредит и ме накара да звънна в НАП пред него. Интересното в случая е, че от там служителят отговори: "Еми, би трябвало, включете я, колегите ще разгледат случая и ще излязат с решение...Не мога да ви кажа, но може да си я включите (фактурата) и да си искате ДДС..Те са ви начислили, така че вие ще си го искате..."  Много странна логика, честно казано. Но пък на управителя му хареса, естествено отговора  И друг път ми се е случвало при проверката от НАП за възстановяване на ДДС да отказват за някой разход и да ни пускат съобщение за корекция на СД по ДДС, но тогава е било по невнимание, а сега съм убедена в правотата си.

Концентрирайте се върху чл. 73 от ЗДДС

На спокойствие се чете по-добре Според мен открих своя отговор в чл.70, ал.1, т.1, тъй като в самата фактура е ясно описано възнаграждение за продажба на земеделска земя.

Дружество продава собствена земеделска земя чрез посредник. За продажбата е издадена фактура за освободена доставка. За възнаграждението към посредника е получена от него фактура за разхода с начислен ДДС. Замислих се дали всъщност продавачът на земеделската земя има право на данъчния кредит по тази фактура, при положение, че разходът е пряко следствие на освободената доставка? Прехвърлих по диагонал ЗДДС и не мога да намеря в момента нищо по въпроса...

Имаме самоосигуряващо се лице с подавани Д1 през цялата 2019г. с код 12 и положен личен труд в четири от месеците. За личния труд е деклариран ДОД, получен след приспадане на съответния за месеца размер на осигуровките.
Аз звъннах на един от телефоните в нашия ТД на НАП за корекции на Д1 и Д6. Жената каза да изхождам от ГДД на самоосигуряващото се лице,  тъй като информацията от справката по чл.73, ал.6 отива там след 01.03.2020г. Така че аз мисля да процедирам точно така.  Ще посоча размера на брутното възнаграждение за личен труд за 2019г. и ще посоча пълния размер на декларираните (макар и не внесени) осигуровки на самоосигуряващото се лице.

За първи път получаваме услуга за изхранване на работниците по време на жътвената кампания, за което сме получили фактура с ДДС. При положение, че предоставената храна не е на всички работници и служители в дружеството, излиза че не е социален разход? Какво произлиза от този факт? Осчетоводяваме без право на ДК и в ГДД в увеличение на ФР?

Здравейте! Нашият случай е идентичен:
През 2016 г. категорията на предприятието е била микропредприятие.
През 2017 г. категорията на предприятието е била микропредприятие.
През 2018 г. категорията на предприятието е била малко предприятие.
Към 01.01.2019 г. категорията на предприятието е микропредприятие.
Т.е. можем да публикуваме само съкратен баланс в ТР, на база факта, че не подлежим на финансов одит, нали така?

Попълвам ГДД по чл.50 и малко зациклих като стигнах прил.11 за заемите. Ситуацията е следната с примерни суми.
Получен заем още в 2017г. Начално салдо на 01.01.2018г. 23 хил.лв. Получени от същия кредитор през 2018г.още 17 хил.лв., а отделно погасени през 2018г. 18 хил.лв. Крайно салдо на 31.12.2018г. 22 хил.лв.
След погасяването от старата сума остават 5 хил.лв., но в част III се посочва само получените през 2018г. 17 хил.лв., а тези от мин.години - не и тъй като крайното салдо е под 40 хил.лв. не посочвам в част IV, нали така?

ЗКПО
чл.42
(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:
....
2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението.

Благодаря, явно този текст ми беше убягнал

В ГДД за 2018 неизплатената лихва ще Ви бъде в увеличение, а за 2019г. , след като вече е изплатена - отива обратно в намаление. Тук давността няма значение, след като има изплащане.
Ако нямате други лихви за прилагане на слаба капитализация, Ви съветвам да си преобразувате на база чл.42 ал.1, 5 и 8 и да не прилагате режима на слаба капитализация. Ако все пак имате и други лихви под режим на слаба капитализация, тогава там трябва да изключите лихвите, за които приложите увеличение на база чл.42 ал.1, 5 и 8.
 Иначе мисля, че за всичко останало сте прав.

Имам колебания за едни неизплатени задължения за лихви по заем към физ.лице. Същите са били посочвани в увеличение в съответната ГДД, тъй като не са били изплатени към края на годината. През 2018г. обаче лихвите са отписани поради изтекла давност и реализират счетоводен приход. Въпросът е мога ли да посоча размера на погасените по давност лихви в намаление в ГДД (на ред 8050), за да бъдат признати за данъчни цели?

Според мен разхода за лихвата за данъчни цели трябва да бъде посочен в увеличение на код 7050 в ГДД на дружеството заемополучател, защото лихвата се явява неизплатен доход на местно физ.лице.

Копие на клиента от къде се вади.

 В справка по чл.73 за 2018г. дали да посоча изплатен адвокатски хонорар от името на задълженото лице, но от банковата сметка на друго (свързано) дружество? Позовавам се на факта, че разхода е отчетен в задълженото, а в свързаното дружество минава като разчет.

aligeri ,
все пак има и отложено плащане в брой . Това няма как да не е съобразено в един софтуер. Иначе комбинацията касов апарат и софтуер за фактуриране в един обект си е СУПТО. Но...светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Ще намерите изход със сигурност. Тука вече виждам един вариант с новото Приложение.

Съгласна съм за отложено плащане, но при това положение как ще "чукнем" касов бон при закъснялото плащане по издадена вече фактура, ако не можем да правим вече нищо по касовия апарат с ръчно въвеждане?

Определено по годишно приключване, като че ли не мога да смеля добре цялата тази информация...Ние сме счетоводно предприятие. За нашите услуги в края на всеки месец издаваме фактурите за месечното счетоводно обслужване на нашите клиенти, като плащанията преобладаващо са в брой,  но почти винаги са дни, седмици или дори месец след издаването на фактурата. Компютрите, от които се издават фактурите и касовия апарат са в един офис.
1.Считат ли се за СУПТО екселските файлове, които използваме?
2.Ако отговорът  на 1. е НЕ - ок, нямам проблем с наредбата и продължаваме в същия дух, както и до сега. Но ако отговорът по т.1 е ДА, какво следва? Спирам да ползвам ексела, защото аз лично не виждам как ще бъде свързан с касовия апарат...Минавам например на кочан?!
3. Ако приемем, че сме издали фактурите за месечно обслужване с отбелязано плащане в брой на СУПТО излиза, че веднага ще се генерира касов бон. При това положение, като се има предвид, че при нас плащанията не са в деня на издаване на факурата, следва ли че трябва да бъде отбелязано по банка? Какво се случва с по-късното заплащане на тази фактура? Изобщо не мога да схвана нещата, нещо ми убягва!

Благодаря!

То и аз вече не се разбирам....
В Д6-ците за м.10,11 и 12,тъй като не са били изплатени възнагражденията, не е посочвано съответното ДОД, а чак в Д6 за месеца, в който е изплатено възнаграждението.

Здравейте, управителят по ДУ иска бележка по чл.45 за дохода, който е получил през 2018г. Той обаче е получил през 2018г. заплатите си от м.12 2017г. до м.09 2018г. вкл. Какви суми би трябвало да попълним на ред 1, ред 2 и ред 15. Според мен би следвало да се посочат само облагаем доход, осигуровки и ДОД само за изплатените месеци. ДОД не е удържано, а само осигуровки, тъй като данъка посочваме в Д6 при изплащане.