Според зависи е за санкцията, защото няма понятие като "подадени основни данни на фирмата", но данъчните органи гледат като цяло има ли подадена декларация за периода в нормативния срок и ако има не се задълбават за подадени впоследствие - все пак е възможно да са правени корекции и прочие.
Така че смятам, че никой няма да направи проблем в този аспект. Но иначе говорим за неподадена в срок декларация 1, която както знаем е персонална и се подава за конкретно за всяко осигурено лице.
Сигурно ви притесних, но аз обикновено така правя от прекалена пунктуалност...

Благодаря, то пропуска си е пропуск все пак, грешката си е наша, така че и да има последствия ще си ги понесем Естествено ни се иска да се размине, защото няма умисъл в действията ни.

Благодаря!  Аз също предпочитам да подадем веднага щом сме установили пропуска. А мислите ли, че има вероятност да се разминем със санкция? Почти всеки месец сме на проверки за възстановяване на ДДС в НАП, защото сме ЗП.

Здравейте, оказа се че при въвеждане на нов софтуер за ТРЗ е пропуснато новоназначено лице за м.03 2017г. Въведен е като назначен, но не е излязъл във файловете за Д1 и Д6. За месец април е включен. Сега откриваме пропуска. Чудим се какво да правим...Дайте варианти, моля ви.   

Получихме уведомление за извършена продажба на наш недвижим имот по чл.131 от ЗДДС от ЧСИ-то. За пръв път се сблъсквам с подобна ситуация и засега единственото, в което съм сигурна е, че ние не издаваме фактура, не начисляваме и не внасяме дължимото ДДС. В тази връзка предполагам, че в дневника за продажбите за месеца не посочвам тази сделка, позовавайки се на чл.86 ал.4 от ЗДДС. Реално за нас от гледна точка на ДДС не възникват последващи действия касаещи СД за ДДС за съответния месец.
От гледна точка на отписване на актива обаче и разпределението на постъпилата от публичната продан сума, малко се затруднявам, тъй като не ми е ясна цялата процедура. Получената сума е доста по-малка от дължимата към кредитора, т.е. не е достатъчна за удовлетворяването му. Активът е неамортизируем.
Предполагам, че при разпределянето една част ще бъде за разходи на ЧСИ, т.е. ще имаме и фактура за тях, която при осчетоводяване ще зависне с кредитно салдо. Мисля за следните записи:
1. Д-т с-ка Други Кредитори аналитична за ЧСИ
/ К-т с-ка Други пр-ди от продажби или приходи от продажби на ДМА - със данъчната основа по сделката;
2. Д-т с-ка Други кредитори аналитична конкретния кредитор - със разпределената сума за погасяване към кредитора
 Д-т с-ка Доставчици аналичтична ЧСИ за закриването на фактурата за раходите на ЧСИ платени с остатъка от сумата
/К-т с-ка Други Кредитори аналитична за ЧСИ
3.  Д-т с-ка Други пр-ди от продажби или приходи от продажби на ДМА
/ К-т с-ка ДМА - със стойността на отписания актив

Всъщност това е невъзможно да стане, защото чл.43 изобщо ги изключва от разходите за лихви  след като по чл.42 са данъчно непризнати.

Може би не се изказах правилно. Мислех, че ако не ги посоча в увеличение на основание чл.42, а ги вкарам в чл.43 (не бях сигурна имам ли право да избирам по кой от двата члена), би могло да се получи като резултат, че са признати за данъчни цели и всъщност това ме накара да взема решение, че е по-добре следвайки логиката на данъчните  да ги сложа съгласно чл.42, за да ми е мирна главата, така да се каже. Фиска си търси своето - този принцип следвах и се оказа правилно...

Да, именно това имах предвид с чл.43, ал.3, т.3. Значи правилно съм посочила в увеличение. Идеята ми беше, че не бях сигурна дали е правилно.
Благодаря 

Дружество начислява разход за лихва по повод получен заем от физическо местно лице, свързано с дружеството, която към 31.12. не е изплатена, следователно посочваме в увеличение на ФР съгласно чл.42 от ЗКПО. Същите лихви обаче, попадат под регулация на слаба капитализация, заедно с други разходи за лихви. Проблемът ми е, че се чудя дали правилно съм определила да посоча в увеличение разхода за лихва към физическото местно лице на база чл.42 от ЗКПО, имайки предвид чл.43, ал.3 т.3. Кое е определящото  за избора на член, по който да не призная за данъчни цели този разход - дали последователността в закона или мога да реша да не се позова на чл.42, а да ги вкарам в чл.43 - там може да се получи след смятане по формулите, че се признават...

Иначе е правилно това, което мислите / след направеното уточнение /.

Благодаря

Да приспадате загуба от загуба? Така поне пише в питането - "че натрупана от предните две години загуба сме пропуснали да приспаднем от формиралата се данъчна загуба миналата година на една от фирмите."

Моя е грешката От формиралата се данъчна печалба, естествено В момента само загуби са ми в главата )))

До сега не ми се беше случвало да откривам пропуск с приспадане на данъчна загуба, но сега виждам, че натрупана от предните две години загуба сме пропуснали да приспаднем от формиралата се данъчна загуба миналата година на една от фирмите. До колкото схващам, след като това е факт, вече не мога да приспадам остатъка от натрупаната данъчна загуба, независимо че и тази година дружеството е с данъчна печалба. Чудя се как ще отразя това в справката, но като чета заглавията на антетките там вписваме само подлежащата на пренасяне загуба, т.е. вече на мястото на натрупаната загуба оставям нула? Правилно ли е, това което мисля?