Съгласно СС2:

Доставна стойност на стоково-материалните запаси (историческа цена)

4. Доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).

Разходи по закупуване

5.1. Разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване.

5.2. Разходите по доставката могат да бъдат свързани със:

а) превози;

б) товарни и разтоварни операции;

в) монтаж и пробна експлоатация.

5.3. Не се включват в разходите по закупуване:

а) складовите разходи за съхраняване на материалните запаси;

б) административните разходи;

в) финансовите разходи;

г) извънредните разходи.

Тези разходи се отчитат като текущи разходи за периода, през който са извършени..........

........................ ................
Други разходи

7.1. В стойността на стоково-материалните запаси се включват други разходи, доколкото те са направени във връзка с довеждането на стоково-материалните запаси до настоящото им място и състояние, т.е. в стойността на стоково-материалните запаси могат да се включат съответните непроизводствени разходи или разходите по проектиране на продукти за конкретни клиенти.

7.2. В стойността на стоково-материалните запаси не се включват следните разходи:

а) количеството на вложените материали, вложен труд или други разходи, свързани с производството извън нормалните граници;

б) за издръжка на складовете освен в случаите, когато са необходими за производствения процес, предхождащ един следващ производствен етап;

в) административните разходи, които не са свързани с довеждането на стоково-материалните запаси до сегашното им място и състояние;

г) разходите за продажбата.

Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността в периода, в който са направени.

Разходите за транспорт на стоките от Италия се включват в тяхната стойност. Тези, които са свързани с последващата продажба са текущ разход за дейността и не се включват в стойността на стоките по с/ка 304.Това е от гледна точка на счетоводните стандарти.
Но има и управленско счетоводство. И в продажната цената на стоката е редно да бъдат заложени, както разходите за транспорт при доставката, така и тези при продажбата.

antonianikolova, позволявам си да защитя позицията на irenabrili, както и на останалите, които са нейното мнение. Имаам личен опит в това отношение. В края на далечната 2002г, в ЕООД-то, в което започнах работа, едноличният собственик беше назначен по трудов договор. След 1-2 месеца се оказа, че  процентът на социалните осигуровки е бил определен неправилно и са надвнасяни осигуровки. В началото на 2003 г. поисках възстановяване. ОТ НОИ назначиха ревизия, но изрично поискаха да прекратя трудовият договор на собственика, /все още го нямаше задължителното деклариране на трудови договори/, като неправомерно и некоректно сключен и да направя корекции на всички декларации обр.1. След това, прихванаха дължимите осигуровки за като за самоосигуряващ се, обаче данъкът си остана удържан. Иначе - нова ревизийка, ама от НАП /бившата данъчна служба/. Периодът беше около 7-8 м, фирмата беше нова. Така че, помислете добре, готова ли сте да правите корекции на декл. обр.1 за дълъг период от време, да не говорим за декл.обр.6, искане за възстановяване на неправилно внесен данък и т.н.

А за тези, които не са обърнали внимание: правото на данъчен кредит по представения в 45-дневен срок опис на наличните активи се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода.

Аз доскоро си мислех, че и тука срокът за ползване е до 12 месеца, както в общия случай на ползване на данъчен кредит. Добре, че никога не се е налагало да задържам ползването повече от законоустановеното.

Благодаря на kaktus15, че неволно ме накара да си прочета отново тази част от закона и да ми се набие в очите този чл.75, ал.2 от ЗДДС и чл.61 от ППЗДДС.

Добре, че нападжиите са по-незапознати от мен със законите, чието изпълнение съблюдават. През 2008 г възстановиха ДДС за предоставени услуги на ЗП, включени в описа за наличните активи: за извършено пръскане с хеликоптер и за  изготвяне на бизнесплан. Още повече, че тази разпоредба не е променяна от влизането  в сила  на новия ЗДДС през 2007г. Извод: могат да грешат и в наша полза, за жалост- изключително рядко.

Становище 2_1623-2/07.10.2010 г.

ЗКПО, чл.10, ал.1

Отправили сте писмено запитване до Дирекция „ОУИ”-………… свързано с приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ /и Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/.
Според фактите от запитването за осъществяване дейността на дружеството сте наели няколко помещения, използвани за офиси, чиито собственици са физически лица, с които имате сключени договор за наем. Партидите за ел. енергия и вода в съответните доставчици се водят на физическите лица и според клауза в договора за наем разходите за същите се плащат от наемателя.
Въпросът който поставяте е: Какъв документ следва да издаде физическото лице на наемателя, за да може платените от него разходи за ел енергия и вода да бъдат признати за законен разход?
По силата на чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на веща. Това законово изискване, е намерило отражение и като клауза в договора Ви. В случаите когато разходите, свързани с ползването на веща/ел.енергия и вода/, са заплатени от наемодателя, наемателят е длъжен да възстанови съответните суми на наемодателя.
По отношение на дружеството- наемател, за да се признае така направения счетоводен разход за данъчни цели, същият следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция /чл.10, ал.1 от ЗКПО/. В тази връзка документирането на възникналите отношения между физическите лица – наемодатели и дружеството –наемател относно направените разходи за консумативи, следва да се извърши с първичен счетоводен документ/без значение наименованието му- протокол, разписка, квитанция, фактура и др. /, който съдържа реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Така възстановените суми не са доход за наемодателя и не подлежат на облагане и деклариране в годишната данъчна декларация на физическото лице.

Всъщност да се поправя. Без да искам ви заблудих. Тъй като в по-предни години в дневника за покупки наистина се включваше самият опис без фактурите - имам възстановено ДДС по така включен опис без проблем на поне 3-4 фирми. Но преди 2-3 години при възстановяване на поредното ДДС, възникнало на база такъв опис от НАП поискаха да направя корекция на СД и да опиша на отделен ред всяка фактура от описа. Та тъй като мисълта ми е по-бърза от пръстите  , първосигнално се сетих за стария варинат.
Извинявам се.
Но фактурите без право на данъчен кредит с данъчно събитие преди датата на регистрацията не се включват в дневник покупки.

В дневник покупки включвате описът на наличните активи,а не  фактурите, показани в описа.

Не, фактурите с данъчно събитие, преди датата на регистрация не се включват в дневки покупки. Дори и да ползвате ДДС-то по тях, т.е да са включени в описа за наличните активи, пак нямат място в дневника за покупки, нали така ще се получи двойно начисляване на данъчен кредит.

Вие ще сте посредник в  тристранна операция,но само  ако доставката отговаря на следните критерии:

Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Ако вашият случай е такъв, в този линк ще намерите изчерпателна информация за документирането на тристранна операция: http://kostelbg.net/home/node/4936

Напротив, в зависимост от начина на договаряне между двете страни. Ако в договора е определена цена на услгата, заедно с включените материали /плочки/, издавте фактура без ДДС на основание чл.21, ал.4 от ЗДДС. Във фактурата е включена, както стойността на самата услуга, така и на вложените материали. Естествено трябва да разполагате с документи, доказващи действителното количество и стойност на  вложените материали, както и за транспортирането им до съответния обект в ЕС. Често пъти самата фирма от ЕС предлага бланка, в която са описани количествено и стойностно вложените материали,както и цената на положения труд. Смятам, че акт 19, ще ви свърши и на вас работа или пък така наречената количествено-стойностна сметка.

Ако обаче, в договора за извършваната услуга сте определили една цена цена  за услугата, а отделна цена за материалите, то тогава имате две отделни доставки. Услугата ще бъде фактурирана без начислено ДДС, на основание чл.21, ал.4, а материалите - във втора фактура, също без ДДС, но на основание чл.17, ал.4.

Ако имате определена обща цена на услугата, заедно с материалите, не е уместно да разделяте доставката на две, тъй като тя попада в хипотезата на чл.128 от ЗДДС, а именно: "Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка."

Предполагам долният текст ще ви даде отговор:

Извършване на доставка на строителни и монтажни дейности  на обекти на територията на държава – членка на ЕС и с получател данъчно задължено лице – място на изпълнение и задължение за начисляване на ДДС

Тема: Данъци, ЗДДС

Тези услуги са свързани със строителни и монтажни дейности по недвижим имот, намиращ се на територията на държава – членка на ЕС. На основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на тези доставки ще бъде там, където се намира недвижимият имот, в случая на територията на държава – членка.

При положение, че извършваните услуги не са свързани с недвижим имот (когато получател по доставката на услугата е данъчно задължено лице), мястото на изпълнение на доставката на услугата ще се определи съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и ще бъде на територията на страната, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. Получател е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в държавата – членка където се осъществява доставката и в този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на държавата – членка.

Материалите и консумативите, които са закупени в България и ще бъдат транспортирани до територията на държавата – членка, за да бъдат монтирани, следва да се има предвид, че от значение за облагането е сключения между страните договор, дали същите са включени в цената на извършваната строителна услуга или имат отделна цена. Разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС може да бъде приложена единствено, ако плащането е определено общо.

Също така, следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно същата място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. В случая – мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на държава – членка.

ПРИЛАГАМ  и едно писмо на НАП с разяснения относно прилагането и на други данъчни и трудово-осигурителни задължения.

Писмо № 20-21-152 ОТ 16.06.2009 Г.


 ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство за дейност ремонт на сгради и съоръжения в страна от ЕС
 Във връзка с постъпило запитване с вх. № 20-21-152 от 16.06.2009 г. при Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, ви уведомяваме следното:

    В запитването е посочено, че дружеството осъществява строителна дейност. В случай че започне да извършва строително-ремонтни работи в страна от ЕС, ще възникне следната ситуация:

    За извършване на дейността в страната от ЕС част от материалите и техниката ще бъдат трансферирани от стопанската дейност в България, като след приключването на дейността техниката и невложените материали ще бъдат върнати в страната. Ще се купуват и влагат материали и от страната от ЕС, където ще се извършва стопанската дейност. Възможно е да се правят и разходи за външни услуги в страната от ЕС. Работата ще бъде извършена от работниците, работещи към момента при българския работодател. Допуска се, че може да бъдат наети и работници от страната от ЕС, където ще се осъществява дейността. Договорът за изпълнение на строително-ремонтни работи ще бъде със срок на изпълнение 1 година, като е възможно да бъде и над или под 1 година.

    Поставени са следните въпроси:

    1. Следва ли дружеството да се регистрира по ДДС в страната от ЕС, където извършваме тази дейност, тъй като мястото на стопанската дейност е в другата страна (чл. 21(2) от ЗДДС) и ако следва, то кога следва да се регистрира?

    2. Във връзка с трансфера на разходите и активи как следва да ги третираме от гледна точка на ЗКПО и ЗДДС? Моля да ни опишете подробно технологията и сроковете за документиране.

    3. Как следва де се третират паричните средства, които превежда българската фирма на мястото на стопанска дейност в страната от ЕС съгласно законовите изисквания?

    4. Счита ли се за целесъобразно да наемем счетоводител от страната с място на стопанска дейност, който да изготвя всички данъчни документи по ЗДДС, да нарежда преводи, да изготвя годишен отчет за дейността, който ще консолидираме към дейността ни в България?

    5. По отношение на разходите за наети в България и от мястото на стопанска дейност в страната от ЕС работници за работа на обекта с място на стопанска дейност в страната от ЕС, моля, да ни разясните нашите задължения по отношение на заплати, осигуровки и данък върху дохода на физическите лица съгласно българското законодателство?

    Във връзка с така поставените въпроси изразявам следното становище:

    По въпрос № 1

    Във връзка с регистрация по ДДС в друга държава членка НАП не може да изразява становище. В тази връзка е необходимо да се запознаете със законодателството в областта на ДДС в съответната държава.

    По въпрос № 2

    Изхождайки от съдържанието на запитването, дружеството ще извършва строително-ремонтни дейности на територията на държава от Европейския съюз за неопределен период от време - една, над или под една година. Тъй като в запитването не е посочена конкретна европейска държава, регистрацията на място на стопанска дейност (офис, обект, строителна площадка и т.н.), посредством което дружеството ще извършва стопанската си дейност, ще зависи от конкретните законодателни изисквания на страната и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

    В тази връзка отговорът ще е принципен и ще разясни общи постановки във връзка с облагането с корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

    Реализацията и разчитането на мястото на стопанска дейност на българското дружество ще бъде съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство. Всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия му резултат по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно, данъчно законодателство и при спазване на изискванията на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

    По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър независимо от обстоятелството, че има регистрирано място на стопанска дейност в друга държава.

    Общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина по реда на ЗКПО.

    Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в глава III - Международно облагане, от ЗКПО.

    Когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор (чл. 13). Съгласно текста на чл. 14, ал. 1 от закона, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор, задълженото лице има право на данъчен кредит при условията и по реда на ЗКПО.

    Данъчен кредит по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗКПО е правото при определените по закона условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.

    Прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, където се включват данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на РБългария и от мястото на стопанска дейност, и следващото се данъчно облагане.

    При документирането на движението парични средства, приходи, разходи, активи между дружеството и мястото на стопанска дейност следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Предвид на това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани. Те могат да бъдат индивидуализирани чрез наименование - протокол, справка, вътрешно известие и др., като задължително условие е да отразяват вярно стопанската операция и да отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводство (ЗСч).

    Следва да имате предвид, че документите, създадени с цел отчитане на дейността на мястото на стопанската дейност, който са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството, следва да са придружени с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции на основание чл. 3, ал. 2 от ЗСч. Всички стопански операции, отразяващи извършването на разходи, отчитане на приходи, придобиване на активи и други при извършване на стопанска дейност в чуждата държава, следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

    По въпрос № 3

    Националната агенция за приходите не е компетентна по въпроса за третирането на паричните средства, които ще са обект на преводи между българското дружество и мястото на стопанската дейност. В тази връзка следва да имате предвид изискванията на действащия Валутен закон (ВЗ) и издадените наредби, които конкретизират прилагането на отделни негови разпоредби. Съгласно § 9 от преходните и заключителните разпоредби на ВЗ изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на Българската народна банка съобразно компетентността им.

    По въпрос № 4

    Уведомяваме ви, че Националната агенция за приходи не е компетентна да изрази становище относно най-правилния начин за организиране на счетоводната отчетност при условие, че дружеството реализира място на стопанска дейност в чужда държава от Европейския съюз. Компетентен орган е Министерството на финансите, Дирекция “Данъчна политика”, отдел “Счетоводна практика”.

    По въпрос № 5

    Според изложеното в запитването българско дружество ще извършва строително-ремонтни работи съгласно сключен договор в страна от ЕС. За тази цел ще бъдат изпращани работници от наличния към момента състав на дружеството в другата държава членка, които ще работят там за българския си работодател. Ще бъдат наемани и работници от страната, в която ще се изпълнява договорът.

    Въпросът, който се задава, е какви са задълженията на дружеството в качеството му на осигурител по отношение на лицата, които ще извършват работа за него в страна от ЕС.

    При така изложената фактическа обстановка отговаряме следното по поставения въпрос:

    От 1 януари 2007 г. във връзка с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз страната ни прилага, задължително и с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречие, европейските актове в областта на социалната сигурност - Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, и Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.

    В съответствие с един от основните принципи на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по схемата за социална сигурност само на една държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на Дял II от този регламент като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.

    За определяне на приложимата социално осигурителна схема според координационните правила на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е необходимо да се изследва конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай на предвижване на работници от една държава членка в друга. В тази връзка от съществено значение е да се анализират всички относими обстоятелства: лицето, за което се определя приложимо законодателство, на територията на коя държава членка полага труда си, къде пребивава това лице, само в една държава членка ли упражнява трудова дейност, или работи едновременно и в други държави членки, какъв е статутът му на наето или самостоятелно заето лице в изпращащата и в приемащата държава членка, какъв е видът на дейността, в която е заето, и пр.

    Обръщаме ви внимание, че на сайта на НАП на електроен адрес: www.nap.bg, може да намерите повече информация за случаите на командироване на наети лица в друга държава членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП). На същата страница (Осигуряване > Евроинтеграция) са публикувани Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72, Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета по повод присъединяването на България и Румъния, Наръчник за определяне на приложимото законодателство по Дял II от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Наръчник за изпращане на работници в страните - членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и указания на изпълнителния директор на НАП по прилагане на регламентите.

    Редът за облагане доходите на местните и чуждестранните физически лица е регламентиран със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

    Облагането на физическите лица зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно за РБългария. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

    1. което има постоянен адрес в България или

    2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

    3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

    4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

    По смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

    На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в Република България, така и в чужбина. С разпоредбата на чл. 7 от закона е регламентирано, че чуждестранни физически лица са носители на задълженията за данъци за придобити доходи от източници в РБългария.

    В запитването липсва информация за държавата, в която ще се реализира мястото на стопанска дейност, за конкретна фактическа обстановка и конкретни въпроси, свързани с данъчното облагане. Ето защо, когато българското юридическо лице ще начислява и изплаща възнаграждения за труд по силата на трудови правоотношения на местни или чуждестранни физически лица, подлежащи на облагане в РБългария, следва организацията на дейността на дружеството и мястото на стопанска дейност да са съобразени с действащото българско законодателство (ЗДДФЛ) и изискванията на конкретната СИДДО.

    Облагаемият доход на физически лица за получени възнаграждения по трудови правоотношения се формира по реда на чл. 24 и чл. 25 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 като необлагаеми. Разпоредбата на чл. 25 изисква годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения да се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. През годината доходът на физически лица подлежи на авансово облагане по реда на чл. 42 от посочения закон. При определянето на авансовия данък за доходи от трудови правоотношения се взема предвид месечна данъчна основа, която се намалява със:

    1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2;

    2. данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.

    Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

    Авансовият данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

    Във връзка с определяне на годишния данък от трудови правоотношения следва да имате предвид разпоредбите на чл. 49 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 65, ал. 10 от закона, ако при определяне на годишния данък се установи данък за довнасяне, същият се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

    Във връзка с правилното облагане на местните лица, които ще работят в чуждата държава, следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

    Назначаването на чуждестранни лица на работа в държавата на мястото на стопанската дейност, начисляването, изплащането на възнаграждения и данъчното облагане следва да бъде съобразеното с конкретното данъчно законодателство на чуждата държава и СИДДО между нея и РБългария.

    Директор на Дирекция “ОУИ” - Пловдив: (п)   

по отношение на първия ви въпрос - не, фактурата не се включва във дневник покупки.
по втори въпрос: да, издавате протокол, в който начислявате 20% ДДС. -  Този протокол в дневник покупки го завеждате с право на пълен данъчен кредит, а в дневник продажби- доставки по чл.82, ал.2-5.
по трети въпрос: да, в двата дневника се показва, като се посочва идентификационния код и наименованието на на доставчика ви, а не вашия.
по четвърти въпрос: правилно сте се ориентирали, но трябва да осчетоводите и данъчната основа: аз го правя така 459/459 и за двата дневника:
или в дневник покупки  имаме: 4531/459- с ДДС-то, 459/459 - с данъчната основа
 в дневник продажби: 459/4532 - с ДДС-то, 459/459 - с данъчната основа

Фактурата си я въвеждам отделно, без да е включена в дневниците, там осчетоводяването е ясно.

Благодаря, irenabrili!

Спорен ден и ползотворна седмица на теб и на всички колеги!

Моля, дайте жокерче!

Трябва да дам окончателен отговор на управителя. Той първоначално щеше да работи като главен изпълнител и му бях разяснила режима на сделката. Да, ама не, преди два дни/в петък/, ни в клин, ни в ръкав,ми донесе договор, в който е подизпълнител и сега съм в чуденка, с какво място на изпълнение ще е доставката след тази промяна.

irenabrili, позволявам си да ви поправя. Санкцията действително  започва от минмум 500лв, но се налага една санкция за неподадена справка-декларация и една за неподадени отчетни регистри /дневник покупки и продажби/, така действително става минимум 1000лв. По електронен път не може да я подадете, системата няма да ви я приеме. Трябва да е на място. Ако вие не я подадете, от НАП така или иначе ще ви изпратят писмо. Няма оттърване от санкцията.

Всичко, което са ви посъветвали колегите е абсолютно правилно. Само ще добавя, че това е абсолютен безсрочен трудов договор, видно от "..2.Договора се сключва за срок:безсрочен
                  на основание чл.67ал.1.т1от КТ"
Ако договора е със срок на изпитване този текст ще гласи: Договорът се сключва със срок на изпитване на  основание чл.70, ал.1 от КТ, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от КТ.
Просто при изготвянето на този договор е работено върху бланка със срок за изпитванеу коригирана е една част, но поради недоглеждане е останал този текст, който няма място там "Други условия       В полза на работодателя
                         След изтичане на срока по чл.70 ал1 от КТ-3м. и при липса на предизвестие на една
                    от страните, договорът се смята неопределено време по чл.67 ал.1 "

Обърщам ви внимание върху всичко това, тъй като при безсрочен трудов договор, работодателят не може да го прекрати, когато той си реши. Ако не се прекратява по взаимно съгласие, той също трябва да  връчи на съпруга ви предизвестие 30 дни преди прекратяване на договора. С други думи, ако възникне някакъв спор не може да съкрати съпруга ви веднага, както при договора със срок на изпитване.

Иначе ето как стоят нещата, със закупуване на стоки втора употреба от ЕС.
Възможни варианти:
1. от физическо лице:
 - не регистрирано по ДДС: - документът е договор за покупко-продажба.Специален режим на облагане на маржа. По избор при продажба, ако клиентът настоява, може да ползвате и общия ред, но така оскъпявате автомобила с 20% ДДС.
- регистрирано по ДДС: - документът за покупка е фактура. Тука има два варианта: Първи вариант: Вашият доставчик да третира сделката, като негов ВОД, за вас  ще е ВОП, във фактурата няма начислено ДДС. Тогава трябва да има изписан специален текст, различен за различните страни за това, че той не начислява ДДС, защото това е ваше задължение. Издавате протокол по чл.117 и го включвате в дневник покупки и продажби.При продажба, начислявате 20% ДДС.Втори вариант: Във фактурата сделката е по марж и е посочен специален текст, потвърждаващ това. Означава, че доставчикът е начислил ДДС на маржа, но вие това не го виждате във фактурата, т.е няма начислено ДДС на отделен ред.Включвате фактурата само в дневник покупки без право на данъчен кредит. При продажба във фактурата не начислявате ДДС, не се вписва данъчна основа, а само сума за плащане, както и текста"режим на облагане на маржа - стока втора употреба, чл.143 от ЗДДС. Това не означава, че не дължите ДДС, то се определя чрез издаване на протокол в края на месеца, общо за всички извършени продажби по марж, но представлява разлика между покупната и продажната цена, като са спазени изискванията на чл.145. Точната формула за изчисляване е посочена в правилника/не мога да цитирам в момента чл./

2. от фирма:
 - регистрирана по ДДС - нещата стоят абсолютно по същия начин, както при физическо лице, регистрирано по ДДС
 - не регистрирана по ДДС - е тука, закона вече ме УТЕПА, в частност чл.143, ал.1 т.3, а именно:
"......3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство."
Т.е, ако фирмата не е регистрирана по ДДС, тя ви издава фактура. Вътре не бива да е изписан текст за облагане режима на маржа, тъй като фирмата не определя и не дължи ДДС, не може да има и текст "обратно начисляване, поради същата причина.  Как вие като купувач, ще разберете дали се касае за ДМА или стока. Защото, ако ви продава стока доставката не отговоря на нито един от критериите на чл.143: фирмата не е данъчно незадължено лице/чл.143, ал.1, т1/; сделката не е освободена /чл.143, ал.1, т.2/, дилър е съгласно определението в доп, разпоредби, не  е и дилър, прилагащ специалния режим на маржа /чл.143, ал.1, т.4/.
Така излиза, че ако купувате стока втора употреба, а не ДМА от фирма, нерегистрирана по ДДС, издадената фактура се включва дневник покупки, а при последващата продажба си начислявате 20% ДДС. Процедурата е както при стандартна покупка от нерегистирана фирма за целите на ДДС

Много често, ако режима на стоката втора употреба при вашия доставчик не е по марж/ неговата фактура за покупка е по общия ред/ и не си кажете BAT номера, ви издават фактура, като за сделка вътре в съответната страна и ви начисляват ДДС. В този случай, ние като счетоводители, няма как да реагираме навременно, не можем да искаме анулиране и издаване на правилна фактура, често тя идва след 1-2 седмици, може и по-късно. Управителите трябва да са наясно, че в този случай, тази доставка е приравнена на ВОП и се издава протокол, в който се начислява 20% ДДС върху общата стойност на фактурата. Протоколът се включва в дневник покупки и продажби, а при последваща продажба се начислява ДДС по общия ред. Така се оказва, че веднъж сме платили ДДС в чуждата страна, но и върху него сме начислил и 20% ДДС при нас. Има процедура за възстановяване на платеното в държавата-членка ДДС, но дали си заслужава, в предвид таксата на посредника по възстановяването и времето за това.

Това са основните неща при получаване на стока втора употреба от ЕС. Не смятам, че съм изчерпала темата, тя е много обширна и с непрекъснато появяващи се казуси. Предполагам, че ще има допълнителни въпроси. На разположение съм, доколкото мога да отговоря, разбира се. Не съм всезнайко.

Направих си труда и намерих този отговор на НАП, ето я частта, за която говорих:„Стоки втора употреба” са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. 
Индивидуално определени вещи са тези, които могат да се определят по индивидуалните си белези. Те са конкретно предварително фиксирани и означени по същите. Всяка една от закупените стоки следва да има индивидулни белези - модел, марка,  сер.номер, година на производство и др.
Когато стоките се определят по общи абстрактни признаци, по родови белези те са родово определени.
Видно от запитването, посочените от Вас стоки са дрехи втора употреба закупувани  на килограм. Същите не могат да се определят, като индивидуално определени.
Предвид гореизложеното, Вие извършвате вътреобщностно придобиване на стоки, които не попадат в разпоредбите на глава седемнадесета от закона „ Специален ред на облагане на маржа на цената”
Следва да  прилагате общите разпоредби на закона, относно облагане на вътреобщностно придобиване.  Данъка по реализираната доставка е изискуем от лицето, което извършва придобиването. За тази цел  следва да издадете протокол по реда на чл.117 от ЗДДС със задължителните реквизити определени в ал.2 на същия.

Преди да прочета този отговор на НАП не бях обълнала внимание на  тези думички в закона "индививидуално определени. Спомням си тогава, че нарочно погледнах в закона и се уверих в тях.
Сега като повдигнахте вие темата и се сетих, че имаше такова определение за стоките втора употреба, за това ви обърнах внимание. Само, че сега погледнах закона и видях, че с ДВ, бр.99 от 2011, считано от 01,01,2012г., точно това "индивидуално определени" е отменено. Което означава, че спокойно може да се ползва специален ред на маржа за всички стоки, включени във вече "новото" определение за стока втора употреба, независимо дали е възможно да се индивидуализира отделно всяка стока от един артикул, марка и модел, от друга такава.

Имаше някъде едно разяснение на НАП, че покупката на дрехите втора употреба от ЕС не попада в чл.143 и не може да се ползва специалният ред на облагане на маржа, тъй като отделните дрехи нямат производствено обозначение, което да ги различава една от друга. В този смисъл дадох насока, но сега като се задълбоча всяка бялата техника си има сериен номер и всяка пералня еди каква си марка и модел,  може ясно да се идентифицира от другата пералня от тази марка и модел. Редно е във фактурата да бъдат описани тези разграничаващи данни. Представете си, че имате две фактури за един и същи артикул от една марка и модел, но нямате индивидуализиращи данни. Покупката по първата ви е ВОП, а по втората - по марж.
След два дни продавате единия артикул, как даъчните ще разберат този, който е закупен по ВОП ли сте продали или този по марж. Ще кажете, ами по издадената от мен фактура. А аз ще ви отговоря: ами може да сте продали първо този, който е по ВОП, но да сте издали фактура по марж, за да спестите известно време от ДДС-то.

По отношение на вашата регистрация по ДДС: така или иначе, ако достигните  размер на придобиванията  20000лв /мисля, че толкова беше/, ще сте длъжни да се регистрирате по ДДС, но по чл.99, ал.1 от ЗДДС. В този случай нямате право на данъчен кредит на закупените стоки и услуги. Достигайки до 50000лв вече ще трябва да се регистриарате задължително по чл.96, ал.1.  Във вашия случай ви съветвам да изчакате наближаване на тези 20000лв и да се регистрирате по избор.