Давам линк към дискусия с публикувано в нея писмо на НОИ по повод запитване . Обърнете внимание на това писмо , публикувано от Алфа .
Аз също смятам , че ако лицето се осигурява по ТД и получава обезщетение до 410 ден и е едновременно СОЛ то не следва да загуби това си право на обезщетение , ако извършва дейност като СОЛ .

Не виждам линка.
При мен  ли е проблемът?

Да, това съм го пропуснала

чл.9, ал.8 от КСО.

Трябва да се има и предвид и чл. 9, ал.10:
(10) Осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68.

чл.68 от КСО:
Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.
(2) От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години.

В такъв случай  зачетения осигурителен стаж ще бъде равен на осигурителния стаж от 2г и 6м, умножен по коефициент 1,25.
 

Признава се целия стаж, спорде мен.

Наредба за пенсиите и осигурителния стаж:

чл.38, ал,11. Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.

След като стажът като ЗП е придобит по същото време, когато е бил на трудов договор, то той не се натрупва към този по ТД.
С други думи, ако 2год, и 6м е работил по ТД и едновременно е извършвал дейност като ЗП, то осигурителния стаж е  2год, и 6м, а не 5год.

Здравейте! 
В момента съм в отпуск по майчинство. Бебето ми е на 6м и половина. Смятам да кандидатствам по Мярка 112 "Млад фермер" и да се регистрирам като земеделски производител. Ако успея да взема помощта по проекта, което би трябвало да стане евентуално през декември, ще загубя ли майчинството си? Говоря за "голямото" майчинство, за дете под 1 г. Трябва ли да уведомявам НОИ?
Благодаря!

Ако земеделските култури, за чието отглеждане кандидатствате са пролетници, бих ви посъветвала следното:

За да кандидатствате по мярка 112 трябва да се регистриран като ЗП.
Но регистрацията като ЗП , както и изплащането на първата вноска по проекта, не означава, че автоматично започвате да извършвате земеделска дейност.
Заплащането на първата вноска е до два месеца, след одобрение на заявлението за подпомагане, в което е включен бизнесплан.В зависимост от вида на заложените за  отглежданите кулутри, може и да не сте започнали изпълнение на този план, съответно все още няма започнала земеделска дейност.
Самата дейност започва, когато направите първите обработки на земята.
Ако кандидатствате с култури, които са пролетници, то първите  обработки започват през м.март-април. Тогава може да пуснете декларация за започване на дейността, така ще си запазите обезщетението още няколко месеца.

Irenabrili,

ако  dragosakos  започне дейност като ЗП, то ще има осигуряване на две основания: по трудов договор и като самоосигуряващо се лице.
В Д1, подавана от работодателя по ТД има информация за неработспособност поради бременност и раждане.
В Д1, подавана от самоосигуряващото се лице ще бъде попълнени клетките за отработени дни, МОД за СОЛ, съответните проценти за ДОО, ДЗПО и ЗО.

За да получава обезщетението не трябва ли и двете декларации да бъдат с информация за неработоспособност.

Между другото в заявление-декларация по чл.51 от КСО, която се подава за изплащане на обезщетение за остатъка от 135 до 410 дни има изрично деклариране на следния текст:
"10. През периода на бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни не продължавам да упражнявам трудова дейност като самоосигуряващо се лице."

а в края на заявлението:
"ИЗВЕСТНО МИ Е, ЧЕ:
В срок 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства се задължавам да подам декларация за промяната. Ако не изпълня това задължение, извършвам административно нарушение, за което нося административнонаказател на отговорност по реда на чл. 349 КСО.
Следва да възстановя неправомерно полученото обезщетение по моя вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 КСО.
За деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс."

Това означава, че няма да има право да получава обезщетение след започване на дейност като СОЛ.

Според мен е необходима да издадете кредитно известие, тъй като стоката не достигнала до клиента ,парите са му върнати. Всъщност доставка липсва.

При изпращане на пратки в цената на услугата по изпращане е включена и застраховка за определени рискове, свързани с доставката на съответната пратка.

В случая има настъпило застрахователно събитие.
Отчитаме като всяко застрахователно събитие - липсващата стока  като разход по с/ка 699-извънредни разходи, а получената сума е застрахователно обезщетение- отчитаме като приход  по с/ка 799-извънредни приходи.

Не съм имала такъв случай в практиката, но така ми изглежда най-логично.

За затова съм посочила в първия си коментар питащата хубаво да провери дали попада в чл.21 ал.4 т.3 , ако не да приложи чл.21 ал.2 и следователно да състави протокол за самоначисление на ДДС .

Да, правилно сте посъветвали Jija.
Уточнението го направих с цел да не се подведе Jija, като определя дали попада в обхавата на чл.21,ал.4, т.3.
По-горе тя е написала, че отговаря на условията в чл.21, ал.4, т.3.
Но за да попада в приложното поле на тази разпоредба, фирмата трябва да е платила за достъп/вход/, а не за участие.

Ето и тълкуване от данъчен консулант на чл.21, ал.4, т.3 след промяната.
http://www.bcci.bg/bulgarian/infobusb/year2011/number01/item8.htm

За услугата за нощувка не трябва да издавате протокол ,защото мястото на изпълнение на този вид услуги всързани с недвижим имот е там където се намира имота - чл. 21 ал.4 т.1 ЗДДС

За исложението , ако отговаряте на чл.21 ал.4 т.3 няма да съставяте протокол, мястото е там.

3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;

Ако не си прилагате общия члл.21 ал.2 и издавате протокол по чл.117 ЗДДС.

Alfa,  подкрепям мнението по отношение мястото на изпълнение  на получената услуга за нощувка.

Искам да обърна специално внимание по отношение на участието в изложението и определяне мястото на изпълнение.

Действително до края на 2010г при участие в изложение, когато получател на услугата е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където се провежда изложението.

Ето и текста на чл.21, ал.4, т.3 преди изменението му през 2010 г:

4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
3. мястото, където фактически се извършва услугата при услугите, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (като например панаири и изложби), включително дейността по организирането им;

А ето и новият текст, влизащ в сила от 01,01,2011г
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;

Обърнете внимение, че в новата редакция  тексът "включително дейността по организирането им" липсва, а е добавено  "при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент)" и "при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице".

С тази промяна се определя, че  мястото на изпълнение е мястото на провеждане на събитието единствено и само за посетителите на описаните мероприятия, но не и за участниците в тях.

[/b]

Фирмата ще участва в изложение в САЩ, за което имаме инвойс за изложението и инвойс за нощувки. Въпросът ми е: Трябва ли да издадем протокол за сомоначисляване на ДДС, и по кой член от ЗДДС?

Jija,
за участниците в изложението, мястото на изпълнение се определя по правилата на чл.21, ал.2 и в конкретния случай то е в България. Данъкът е изискуем от получателя, съгласно чл.82, ал.2, т.3.
Издава се протокол по чл.117, като се включва  в дневника за продажби.
Можете да ползвате данъчен кредит, като включите  протокола в дневник покупки в същия месец или до 12 месеца след издаването му.
Ако в САЩ са ви начислили ДДС в инвойса, то трябва да  начислите ДДС върху цялата сума по инвойса.
По-горе alfa e обяснила какъв е начинът за възстановяване на платенто ДДС по инвойса.

delphine,
Права сте.
Нека AAlex реши кой начин  на осчетоводяване е по-удачен, съобразно неговия/нейния  конкретен случай.
Просто исках да обърна внимение, че в случаите, когато зареденото количество не е изразходено изцяло през отчетния период, то  тогава не е правилно фактурата да се осчетоводи директно като разход по с/ка 601, а първо като материален запас по с/ка 302.

delphine,

права сте, че отчитането е въпрос на организация, но трябва да отразява вярно  и хронологично стопанските операции в предприятието.
Пак ще посоча, че аз виждам проблем по отношение на наличното гориво в резервоара на автомобила в края на годината.
Не мога да се съглася, че това количество е текущ разход.

Аз смятам, че този вариант без наличност в края на годината е идеалистичен и по-рядко срещан в практиката.
Поне в моята практика.   
Още повече, че няма как предварително да се знае дали цялото количество към края на годината ще е разходено или ще има някакъв остатък.
Ако има 5-6 автомобила как се постига резултат към 31,12 във всичките резерваори да има нулево количество.
Друг е въпросът, ако нагласяме пътните листи по фактурите, а не документираме истинските събития.

Ще онагледя размислите си с конкретен пример в цифри:

І, вариант:
Приемаме, че в началото на годината в резервоара наличното количество е 0 л.
- закупено гориво през годината: 320л
- разход по пътни листи: 320л
- налично количество в резервоар: 0л.
Можем директно да осчетоводим фактурите като разход, а не да завеждаме като материален запас.
Но трябва да прилагаме този начин на отчитане през цялата година и при сто процентова сигурност, че ще има пълно съвпадение на закупено и изразходвано гориво.



ІІ. вариант
Приемаме, че в началото на годината в резервоара наличното количество е 0 л.
-закупено количество: 320л
-разход по пътни листи: 310л
-остатък към края на годината: 10л.
Ако осчетоводявам директно фактурите  като разход ще имам наличен такъв за 320л, а по пътни листи ще имам изразходвано гориво 310л.
Останалите 10л как ще се обосноват документално като разход: имаме фактура/осчетоводена като разход/, но нямаме пътен лист за тях към 31,12.
Истина е, че никой не прави инвентаризация на горивото в резервоара в края на годината, наличността  се получава като разлика между закупеното и изразходваното количество.
В случая ще  има остатък и ако не присъства в с/ка 302 в оборотната ведомост към 31,12, то не сме спазили изискванията на ЗС, налице е фундаментална грешка: отразили сме неправилно наличност за разход.
Фактът дали е съществен този остатък като размер не променя нещата от гледна точка на ЗКПО.

Настпъва новата календарна година.
С останалите 10л в резервоара могат да се минат около 100км.
Изпращате работникът в  командировка до друго населено място на разстояние 20км /отиване и връщане общо 40км/.
В резервоара има достатъчно гориво и работникът няма да зарежда, издава си пътен лист за изминатите 40км.
 Имам следните въпроси в този случай:
1.При положение, че това гориво вече е осчетоводено директно като разход с фактурата за покупка през предходната година и го няма като наличен материален запас в счетоводството, стопанската операция, документирана с пътния лист  как ще намери отражение в счетоводстовто?

2. Счита ли се за документално обснован разходът за предходната година, когато закупеното гориво е 320л, а наличните  пътни листи доказват разход за  310л?

3. Ако работникът е командирован през предходната година година за извършване на определена услуга, то с разходът за гориво, свързан с командировката се намаля прихода от тази услуга. Отчели сме като разход по фактура цялото количество, дори и това което ще се използва в следващата година.
През следващата година е командирован за друга услуга, а използваното горивото сме го отчели като разход през предходната година, не през тази когато е реализиран прихода.
Не се ли нарушава принципът на съпоставимост на разходи и приходи?

4.Ако се окаже, че има остатък, а не присъства в с/ка 302 в оборотната ведомост към 31,12, то не сме спазили изискванията на ЗС, налице е фундаментална грешка: отразили сме неправилно съществуваща наличност към 31,12 като разход.
Фактът дали е съществен този остатък като размер не променя нещата от гледна точка на ЗКПО.


Когато работникът и командирован с личен автомобил, в заповедта за командировка се описва изминатия маршрут, км, разходни норми и т.н. Разходваното гориво се удостоверява пред работодателя именно с това описание и касови бонове от местата, където е зареждал.
В този случай горивото е директен разход на база заповедта за командировка и касовите бонове.
Няма пътни листове.

При фирмен лек автомобил мисля, че резервоарът на автомобил е своебразен склад за материални запаси, тъй като закупеното количество веднъж може да се изразходи изцяло, друг път може и да има остатък.  Този остатък трябва да има счетоводно отражение в оборотната ведомост към 31,12.
Не мисля, че можем да се позовем на довода, че знаем че цялото количество ще е разходвано и за това е отнесено по фактура като разход, а не като материал.

Дори и при ревизия, ако предоставите фактури за 320л, а имате пътни листи, доказващ разходи за 310л, ще ви се признаят за разход само тези 310л, а не цялото закупено количество. В такъв случай разликата от 10л ако не е материал, какво е?.

Питам се до какво ли би довело това " голямо  прегрешение " да се изписва горивото направо през 601 вместо 302 сметка , ако същото се покрива и с издадените пътни листове ? 

Директно осчетоводявене на фактурата за покупка на гориво като разход е уместно само в този случай, когато цялото закупено гориво е изразходвано съгласно пътните листи.
Но какво се получава в края на годината?
Предполагам не си оставяте автомобилите с нулево количество гориво в резервоара.
Това означава, че в края на годината ще се получи несъвпадение на количеството гориво, заредено по фактурите и това, изразходено по пътните листи.
Т.е количеството гориво в резервоара ще сте го отчели като разход директно по фактурата, естествено няма да има пътни листи, защото не е изразходвано и така имаме данъчно непризнат разход. Може да се касае за само 5 л налично гориво, но ако имате примерно 10 автомобила и количество гориво в края на годината примерно 300л, то данъчно непризнатият разход си е вече цифра /около 630лв или 63лв невнесен данък/

Според мен е по-правилно първо да се заведе горивото в с/ка 302.
Горивото е разход тогава и само тогава, когато е изразходвано.
Наличното в резервоара количество е материален запас.
Съмнявам се, че е изразходвано изцяло количеството, което е заредено в чужбина.
Преди тръгване на автомобила в резервоара също ще е имало известно налично количество гориво.
Аз с фактурата заприходявам горивото в с/ка 302, а на база пътните листи го изписвам като разход.
Директно като разход изписвам горивото, само когато рабтникът пътува с личен автомобил.

След като и двата трудови договори са прекратени на основание чл.328, ал. 1, т.1,2,3,4 или т.7 от КТ, дължите обезщетение по чл.222, ал.1  и по двата договора.

Обърнете внимание, че основният довод на съда за постановяване на решение за увеличаване на фин. резултат с прехвърлените допълнителни вноски в резерви е изявлението на управителя пред ревизиращия орган, че внесените допълнителни вноски не се дължат на собственика.

Колеги моля за помощ по следния казус :
Съдружниците в "Х и L" ООД правят общо събрание, с което решават да формират Допълнителни резерви в размер на 75 хил. лв. , като това ще е за сметка на задължението на дружеството към единия съдружник Х. Това задължение е отразено по кредита на с-ка 499 Други кредитори. По повод решението е взета е сч. операция Дт 499 / Кт 117 - 75 хил. лв. Въпроса ми е , правилен ли е този начин и дали не трябва да се обложи тази сума , като се увеличи ФРез. , защото за дружеството ще се формира приход, защото ще настъпи икономическа изгода под формата на намаляване на пасивите /т. 4.4. от Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия ? Благодаря предварително !

Прилагам едно съдебно решение, според което прехвърлянето на допълнителни вноски от собственика в допълнителни резерви се явява отписване на задължението към собственика, което отписване представлява икономическа изгода за предприятието и следва да се отчете като приход.

Извън горното, един обратен въпрос - ако ТЕЛК-ът изтича на 15.04., примерно - колко дни отпуск има право да ползва човекът през месец май?

20 дни, защото към момента на ползване на отпуска  работникът е с пълна работоспособност и  не може да се възползва от правото си по чл.319.

Миналата година за първи път имах случай, в който на работник се намаляше работоспособността. ТЕЛК беше от м.05,06,12. Август месец лицето си излезна в полагащия му се отпуск-24 дни..
Бях го изчислила пропорционално.
През м.11 имахме поредната проверка от ИТ. Проверяващата ми обърна специално внимание, че работникът има право на още 2 дни платен отпуск, тъй като му се полгат общо 26 дни.
Тогава се порових доста в публикации по темата.
Да, видях становища на МТСП, но те противоречаха на казаното от тяхната служителка.
Реших, че ако намеря съдебно решение по въпроса, то  ще даде най-точния отговор.
Във всички съдебни спорове, който  намерих в интернет и касят определянето на размера на платения отпуск на работника с намалена работспособност, съдът бе постановил полагащ се размер от 26 дни, без оглед кога е настъпила неработоспособността или дали е ползван целият отпуск преди издаване на ТЕЛК.
 Смятам, че съдебното решение е меродавно пред указания, становища или отговори на МТСП.

Прилагам едно съдебно решение, в което съдът е признал правото на ищецът на  всичките  26 дни отпуск, независимо че неработоспособността е настъпила на 26,10,2009г.

http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/122011/281211/4566-11.htm

А ето и статия от счетоводно издание по въпроса:

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА ЛИЦА С НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ
Седмичен законник бр. 1, 8 - 14 януари 2007 г.

Платен годишен отпуск на лица с намалена работоспособност

    КОДЕКС НА ТРУДА

    В бр. 12 от 2006 г. на сп. “Труд и право” Стойна Сербезова, юрист, разглежда случая: В предприятието имаме работник със загубена работоспособност над 50 на сто. Същият има право на допълнителен платен отпуск в размер на 26 работни дни.

    Следва ли тези дни отпуск да се изчисляват пропорционално от датата на издаването на решението на ТЕЛК за съответните месеци на настоящата година?

   

    Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер, не по-малък от 26 работни дни.

    В запитването този отпуск е определен като “допълнителен”. По своето правно естество обаче този отпуск не може да се нарече “допълнителен”, нито удължен. Всъщност, по своята природа той спада към основния платен годишен отпуск за инвалидизираните работници и служители - такъв, какъвто е основният платен годишен отпуск за здравите работници и служители, по смисъла на чл. 155, ал. 4 от КТ, и който е в размер, не по-малък от 20 работни дни.

    Правото на платен годишен отпуск в размер, не по-малък от 26 работни дни, възниква за съответния работник или служител в деня, в който е определена инвалидността му от органите на медицинската експертиза на работоспособността. Ако до този ден той не е ползвал платения си годишен отпуск за настоящата година, примерно 20.07.2006 г., от тази дата нататък за същата календарна година той има правото да ползва размер на отпуска, не по-малък от 26 работни дни. И това е така, защото отпускът за съответната година се определя в такъв размер, в какъвто се полага на работника или служителя в деня на излизането му в отпуск.

    В тази връзка са налице следните хипотези:

    В хипотезата, когато лицето е използвало отпуска за настоящата година в пълен размер, преди да му е била определена степен на загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, то няма да има право да ползва отпуск в увеличения размер.

    Друго решение ще има въпросът, ако лицето е използвало преди инвалидизирането си само 5 работни дни от полагащия му се отпуск.

    В този случай остатъкът от платения си годишен отпуск за настоящата година, след инвалидизирането си, лицето ще има право да ползва в размер до 26 работни дни.

    Нормата на чл. 319 от КТ е от материалноправен характер. Отпускът в размер на 26 работни дни няма да се изчислява пропорционално за месеците след издаване на решението на ТЕЛК за съответната календарна година.

Само да допълня, за по-добро подплътяване на горното изложение.

Обърнете внимание, че в чл. 22 от НВПРО става въпрос за общия трудов стаж за годината в предприятието, без да се  прави разграничение дали работинкът го е придобил в качеството си на лице с пълна или намалена работоспособност.