Irenabrili,
Проблемът ми е , че не успях да се убедя във вашата правота, но гледната ви точка пък разклати моята сигурност в правотата на моето виждане. За сега и аз ще остана на моя начин на осчетоводяване, с надеждата да не е погрешен. Ще следя темата. Бих се радвала и други колеги да се включат в дискусията и да изкажат мнение, така ще бъде затвърдено или пък ще приема за напълно неправилно моето решение на казуса.

"В  спора се раждат решенията" беше казал някой.

" Означава ли това, че заради НАП трябва да променям счет.политика и да си направя една обща сметка за всички осигуровки. "

Промяната на сметкоплана и на отделни сметки в него не означава промяна на счет. политика. Аз например никога не съм детайлизирала 455 - винаги ми е била обща за всички осиг. вноски.

По-скоро е неточност в моя речник. Имах предвид промяна на сметкоплана. В по-сатрите фирми си ползвам още с/ка 455, но в по-новите, създадени  след публикуване на  примерения сметкоплан полвам с/ки от гр .46. И сега срещам затруднение при осчетоводяване на разпределените суми.

Аз не се ръководя от това с какви суми от НАП покриват едно или друго задължение - гледам при мене аналитичността да е точна и в случай на нужда да доказвам правотата си. А по-често нашето " право " е право, а не това на НАП .

Аз първоначално бях решила като Вас.
Но след конкретен случай стигнах до извода, че това е удачно само за фирмите без задължения.
Ето и случая:
Дружество през м.12,2012 е имало проверка от НАП, относно осигуряването. Правеха засечка на Д1 и Д6 и плащанията. Дружеството имаше неплатени осигуровки за 2-3 месеца. Към 15,12,2012 са платени всички задължени и съответните лихви. Издадено е "чисто"удостоверение за липса на задължение.
През м.01 начислявам заплатите за м.12, осигуровките остават неплатени около 1600лв.  М.01 беше  последният период от процедура по ДДС и се очертаваше да има  ДДС за възстановяване около 1100лв.  Направихме сметка, че ще прихванат 1100лв за дължимите осигуровки, а останалата част заедно с лихвите ще я внесат след издаване на АПВ.
Само че, обажда се проверяващата и казва вие имате дължими осигуровки 560лв, ще ги приспаднем а разликата ще я възстановим.
Оказа се, че след влизане на единната сметка, е направено много странно обвързване на сумите, дори и аз не можах да го схвана и е останала  надвнесена сума, с която са покрити част от осигуровките за м.12,12, но по интересно е ,че имаше задължения за м.11. Спорих, доказвах с документи, а всички се смеят в стаята на ревизорката: " като ти даваме - взимай". Не можах да се преборя. Прихванаха 560лв, а останлите 540лв възстановиха. Управителите радостни. Да, ама , не. Добре, че ме послушаха да не взимат на сериозно фактът, че не дължат разликата, най-малко в счетоводството я има. Оказах се права, след около 2 месеца "цъфнаха" в справката за задълженията.
Обаче в АПВ е описано едно приспадане /примерно ДОО-205лв/, а в единната сметка с  след "оправяне" на информацията няма никакво съвпадение в периодите и задълженията /това ДОО-205лв си стои, а е приспаднато друго задължение/. Пълна каша.

Вярно, че сметкоплана е само примерен, но имаме няколко счетоводни сметки за осигуровки. Означава ли това, че заради НАП трябва да променям счет.политика и да си направя една обща сметка за всички осигуровки. Така ни връщат в старото положение, когато имаше една сметка 455 за всички видове осигуровки. Още повече, че ако се загледаме внимателно една сума я разделят понякога на 3-4 части.
Още повече, че както споменах има допуснати и много грешки в разпределянето на сумите и трябва да сме като следователи, непрекъснато да проверяваме и анализираме разпределянето.

Ваня,

Помислете върху следното:
1. Явяват ли се местният данък, нотариалната такса и таксата вписване част от себестойността?
2. Всичките изброени влизат в увеличението по чл. 26, ал. 3, но ДДС има само върху нотариалната такса.
Те служат за определяне на ДО, от която се начислява ДДС, но на какво основание ги включвате в стойността на актива? Това са различни неща.
3. Няма никакво значение кой ги плаща от гледна точка на издаваната фактура. Който ги плаща, той има съответния документ за разход на свое име и си отчита този разход по обичайния ред.

За примера от минало време със себестойност 39 000 лв. и увеличения 2 000 лв.:
Имате ДО по чл. 26 и 27 - 41 000 лв.
ДДС - 8 200 лв.
Договаряте цена по НА - 47 200 лв. Увеличенията не се вписват на 2-ри ред във фактурата.
Фактурата е:
ДО - 39 000
ДДС - 8 200
Сума - 47 200
Щом нямате право да продавате под себестойност, това означава, че не може да се сключи сделка и да се оформи НА под себестойност.

В никакъв случай не искам да съм запъната като магаре на лед. Приемам всички виждания, често и моето е било неправилно.
Опитва се да разсъждавам разностранно и да приема вашето виждане по въпроса.
1. Разбира се, че данъците и такси, както и нотариалната такса не са част от вече определената себестойност, съгласно счет.стандарти. Ако са платени от продавача, те са текущ разход, свързан с продажбата.
2. Напълно съм съгласна.
3. също съм напълно съгласна
Но по отношение на следващия абзац:
ако договоря нова сума по НА 47200лв, то тогава и нотариалната такса ще е различана, както и данъка по прехвърляне, оттам и цялото ДДС.
Все пак данъците и таксите са впряка зависимост от сумата в НА. Първопричината е сумата по НА, а следствието е изчислената нот.такса и данъците.  Всяка една  промяна на сумата в НА води и до промяна на следващите се нотариална такса, а от там и на ДДС-то.
Т.е договарям с клиента сделка за 45000лв, звъня на нотариуса и го питам: колко ще ми е таксата при тази сума в НА, отговаря 2000лв. Значи ДДС върху тази сума ми е 400лв. Добре, включвам я в сумата по НА и тя се променя на 45400лв. Не мога да считам, че съм я включила предварително в онези 45000лв, тъй като не може да включиш нещо, чиито размер не знаеш. И веднага имаме нова сума по НА, от която изчислените такси и данъци ще са различни.
Също така, ако приемем, че ДДС върху нотариалната такса и данъците се съдържа в сумата по НА /съответно платена е от клиента/ не се ли стига до абсурдната ситуация да се начисли нотариална такса върху ДДС-то за нотариална такса, както и върху ДДС-то върху данъците и таксите,като от своя страна пък ДДС-то върху нот.такаса и данъка зависи от размера на самата нот.такса и данък.
Всеки един продавач зависи от пазарната конюнктура в страната. Ако пазарната цена е под себестойността, няма пречка да се изповяда сделка с по-ниска цена от себестойността. За целите на  ЗДДС се регулираше данъчната основа при по-ниска продажна. Все пак понятията стойност и данъчна основа не са идентични, съответно във фактурата те могат да бъдат с различен размер. Както и не е задължително клиента да плати цялата данъчна основа. Все пак увеличението на данъчната основа с нотариалната такса, таксите по ЗМДТ клиентът може вече да ги е платил директно на нотариуса.
Аз приемам, че в НА имаме стойност /продажна цена, съответно приход/ и 20%ДДС върху тази стойност. Това е платил и клиента.

Ще отпадне, ако никой от двамата чужденци не е управител, както и ако не извършват дейност с личен труд в дружеството. Тогава те ще са единствено собственици на дялове /записан капитал в Дружеството/, които имат право на дивидент, пропорционално на размера на дяловете си.

На две фирми, който са абсолютно изрядни в плащанията си, при направена справка се оказа, че имат задължения  ДДФЛ за 2011г и съответно за ППФ за 2012г, направени са разпределения, в резултат на които се е получило недостиг на средства за текущите задължения и начисляване на лихви. Пуснах писма и се оказа, че и за двете от банката са объркали параграфите, в платежните информацията ми е правилна. Изчистиха служебно, както главниците, така и лихвите.

Според Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/:

Чл. 24г. (Нов – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) Статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не са възникнали основания за отнемането му по чл. 40.

(2) Периодите на пребиваване на лицата по чл. 22, ал. 3 и на лицата, пребиваващи изключително на основание от временно естество като работещи по програми au pair, сезонни работници, доставчици на презгранични услуги, работници или служители, командировани от доставчик на услуги, за осигуряване на презгранични услуги, или когато разрешението им за пребиваване е формално ограничено, не се отчитат при изчисляване на периода на пребиваване по ал. 1.

Изхождайки от определението за дългосрочно пребиваване, визираните от вас лица не попадат в разпоредбите на чл.33 от ЗЗО. Това означава, че те не се осигуряват здравно.
След като няма назначен друг управител, различен от тях, социални осигуровки се дължат. Няма значение, че напускат страната периодично и отново се връщат.

Моля за мнение на сблъскалите се вече с този новосъздаден проблем.
Дружество има задължения съм 31,12,2012г.
През януари правим плащане на осигуровки, но съответно те отиват за по-старо задължение по ДДС. Кой документ и как осчетоводявате?

Според платежното съм платила осигуровки, логично такава е информацията и в банковото извлечение. Но НАП са ги отнесли за ДДС.
Ако осчетоводя  по банковото извлечение трябва да дебитирам сметките за осигуровки, но пък няма да има съвпадение с информацията в НАП.
Ако банковото извлечение осчетодовя според разпределението в НАП ще имам разминаване в информацията в извлечението и съответната счетоводна сметка за ДДС.
И това е по-малкият ми проблем.
Оказва се ,че за същото дружество за един и същи период, проверен  преди 31,03 и след това, едни и същи суми са разпределени по два различни начина.
Направено е плащане през м. 01 - примерно за 100лв и м. 02-200лв. Наредени са като осигуровки. Но както вече споменах най-старото задължение е за ДДС и според направената справка на 15,02, плащанията от м.01 и м.02 са отишли за погасяване на дължимото ДДС.
Идва обаче 31,03,2013, когато изтича срокът за плащане на корпоративен данък. По подадената декларация за 2012 г. има дължим корпоративен данък. Не е внесен.
През м.април правя нова справка за разпределянето на сумите и установявам, че с внесените суми през м.01-100лв и тази през м.2-200лв не е погасено ДДС-то, а корпоративен данък по подадената ГДД, тъй като той се отнася за 2012г и считат, че се явява първото по старост задължение.Т.е направено е ново преразпределение за същите суми.
Така съм поставена в ситуация да коригирам вече направени счетоводни записвания.

Зависи каква е дейността на фирмата.
Декларирането на възобновяване на дейност става чрез подаване на декларация ОКД5 в НАП в 7-дневен срок от започване на дейността. Възможно е дейността ви да е от такъв характер, че обектът да попада в списъка на обектите с обществено предназначение. Тогава е необходимо да се обърнете към Регионалната здравна инспекция във вашия град и да подадете необходимите документи за включване в регистъра на обектите с обществено предназначение. Ще намерите информация за процедурата и необходимите образци  на съответния сайт на РЗИ.
Относно основанието /безсрочен, срочен,за изпитване и т.н./ за сключване на трудов договор зависи основно от нуждите на предприятието и предпочитанията  на работодателя. Добре е да обсъдите това предварително със счетоводителя си. Той ще ви даде правилни насоки.

Не разбирам защо ще им спирате социалните и здравните осигуровки, при положение, че продължават да  са СОЛ /не прекъсват дейност/, може би е изтекло разрешението за временно пребиваване?
ЗЗО:Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) по чл. 33, ал. 1, т. 3 - от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.

Няма проблем в декл. обр. 1 да няма включени здравни осигуровки, просто не попълвате съответната клетка с процент за ЗО.

По отношение на социалните осигуровки: информирайте се дали във връзка със социалното осигуряване България няма сключен международен договор със съответната страна. При положение, че  няма такъв, задължително продължавате да дължите социални осигуровки, ако в дружеството няма назначен управител, различен от двамата чуждестранни съдружника .

Сетих се и още нещо, което ме тревожи:
Ако във фактурата нещата изглеждат по предложения от вас начин:

на ред 1: апартамент    колона стойност: 37100лв
на ред 2 увеличение по чл.26, ал.3 с данъците и таксите- 2000лв,

то тогава данъчната стойност би следвало да е : 39100лв, какво основание сте изписали са останалите 400лв да се включат в дан.основа.
И още нещо:тези 400лв, представляващи ДДС върху данъците и таксите при различните документи им давате различно значение. Според НА те са платено ДДС, намалявайки прихода от сделката /37100+7900/, но според фактурата са част от данъчната основа/37500+2000/. Редно ли е това?

Честно казано в главата ми вече настъпи пълен хаос. Време е май  за почивка.

Използваме отново данните от горния пример, но приемаме, че себестойността на имота е 39000лв.
При начинът, по които вие предлагате нещата биха изглеждали така:

-стойност на сделката: 37100лв
-увеличение с данъците и таксите по чл.26, ал.3: 2000лв
- увеличение по чл.27 до себестойността:39000-37100=1900лв
- данъчна основа: 37100+2000+1900=41000лв
- ДДС: 8200лв
- сума за плащане: 45000лв.

да се чете:
данъчна основа: 37500+2000+1900=41400лв
ДДС: 8280 лв
сума за плащане: 45000лв

Почти бях приела вашият начин на мислене за правилен. Но продължавайки да разсъждавам, сетих сеза още един елемент по този казус, който ме накара отново да се върна в изходна позиция и да се колебая кое е правилното действие.

До 31,12,2012 данъчната основа при продажба на нови сгради не може да е по-ниска от себестойността /чл.27 от ЗКПО/. Увеличаваш с разликата между себестойността и продажната стойност.

Използваме отново данните от горния пример, но приемаме, че себестойността на имота е 39000лв.
При начинът, по които вие предлагате нещата биха изглеждали така:

-стойност на сделката: 37100лв
-увеличение с данъците и таксите по чл.26, ал.3: 2000лв
- увеличение по чл.27 до себестойността:39000-37100=1900лв
- данъчна основа: 37100+2000+1900=41000лв
- ДДС: 8200лв
- сума за плащане: 45000лв.
Само че ДДС-то върху увеличението по чл.27 в размер на 380лв, не можем да считаме, че е платено от клиента и се съдържа в сумата по НА.
Ако все пак приемете, че и то се съдържа, влизаме в един порочен кръг.
Тези 380лв трябва да ги свалим от прихода, съответно от стойността 37100, и ще имаме нова стойност в размер на 36720, но тогава и увеличението по чл.27 ще е различно: 39000лв-36720лв= 2280лв, и ДДС-то върху увеличението  ще е 456лв, но те също трябва да не са част от прихода и да се свали от стойността, в рзултат имаме нова стойност- 36720-456= 36264лв, съответно нова сума предсатвяваща увеличение и ново ДДС върху увеличението и т.н.
Няма как да приемем, че клиентът е платил ДДС-то върху увеличението по чл.27.
Оттук се получава парадоксът: ДДС-то върху увеличението по чл.26, ал.3 се съдържа в сумата по НА, а това за увеличението по чл.27 - не се съдържа.
В такъв случай влизаме в неизпълнение на чл.67, ал. 2 от ЗДДС, а именно:

Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.
(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

Виждате, че става въпрос за целия размер на начисленото ДДС, а не избирателно.

irenabrili, create, съгласна съм с вас, но само ако приемем, че в стойността по НА е включено и ДДС върху данъците и таксите и фактически от тези 45000лв,които купувачът е платил  една част от сумтата  е цената на имота, останалата са данъците и таксите и  ДДС-7900лв. И тръгваме по обратен ред: първо определяме ДДС-то- 7900лв, което вадим от 45000лв и разликата е прихода от сделката.
Фирамата, която се занимава със строителство е имала двама счетоводители преди мен, но за първи път чувам и виждам такъв поглед върху сумата по НА. Минала е ревизия, както по ЗДДС, така и по ЗКПО.
Много оплетена и някак несигурна ми се струва тази постановка на казуса. Ако аз грешно разбирам нещата, бих искала да поправя тази грешка. За което ще съм ви благодарна.

 

А с прихода по 701 сте отчели 37100 плюс тези 400, с тези 400 преобразувате ли в намаление ФР на основание чл.27 ЗКПО
2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи;

Май ви разбарх погрешно.
Имате имате предвид, че с тези непризнати по чл.26, ал.4 разходи за ДДС, трябва да намаля и сътветния приход, реализиран във връзка с непризниатия разход.

Т.е така ще имам увеличение с 400лв на основание чл.26, ал.4 и намаление с 400лв на основание чл.27 и в крайна сметка ще получим един и същи данъчен финансов резултат.

Не, не съм се възползвала от правото си по чл.27. Голям пропуск. Добре, че бяха на данъчна загуба.

Няма такова нещо.
В прихода по с/ка 701 съм отчела единствено продажната стойност /37500лв/. По НА е 45000лв, няма изрично упоменато, че сумата е без ДДС, значи ДДС е включено в тези 45000лв. Или 37500 лв. дан.основа и 7500 лв ДДС по НА.

Мога да предложа и вариант за очетоводяването при купувача, рег. по ЗДДС, тъй като клиенти на които извършвахме продажби на имоти срещнаха затруднение и сме го разисквали:

-за данъчната основа:
203/401 - 37500 лв , приемаме, че ще е ДМА, а не инвестиционен имот или пък стока.
459/459 - 2000лв , с увеличението на данъчната основа за данъците и таксите.

за ДДС-то:
4531/401- 7500лв
459/459 - 400лв, за ДДС-то върху увеличената данъчна основа.

Независимо, че няма право да ползва данъчен кредит върху неплатеното ДДС в размер на 400лв,  то, както и данъчната основа върху която е изчисленотрябва да  се отразят в сумите по фактурата, включена в дневник покупки, тъй като ще има разлика в сумите по фактурата в отчетните регистри при продавач/дневник продажби/ и купувача/дневинк покупки/.

Аз съм приела следната методика:
-за данъчната основа:
411/701- 37500лв, приемаме, че недвижимият имот е собствена продукция на предприятието.
459/459 -2000лв - увеличението на дан.основа с данъците  и таксите
за ДДС-то:
411/4539- 7500лв - ДДС върху стойността на имота, което клиента ще плати
609/4539- 400лв- ДДС върху увеличението на данъчната основа с данъците и таксите

С разхода за ДДС в размер на 400лв  преобразувам в увеличение данъчния финансов резултат на основание чл.26, ал.4 от ЗКПО

1. Ако в НА пише, че имотът се продава за 45 000 лв. и не е уточнено, че е без ДДС, се приема, че ДДС е включен в тези 45 000 лв.
Имаме и 2000 лв. местен данък, такса вписване и т.н.

ДО = 45 000 : 1,2 + 2000 = 39 500
ДДС = 39 500 * 20 % = 7 900

Според примера в дневник продажби записвам
- ДО - 37 100
- ДДС - 7 900

Приех за техническа грешка, тъй като в двата поста сумите са различни.
А иначе, законово е регламентирано, че в Дневник продажби се включва данъчната основа по доставката, а не само стойността на стоката/услугата. Смятам, че съвсем редно в дневника ще бъде включена сумата от 39500лв, която е данъчната основа, а не сумата от 37500, която е стойността на стоката, но не и данъчната основа по доставката.