Здравейте! Да използвам темата. При доход от наем, как става декларирането за детски надбавки. Удостоверение от ЮЛ за изплатения доход на физическото лице за 12 месеца, дали върши работа. Искат ли от социални служби нещо друго /договор за наем например, копие или оригинал за справка/. И още нещо - брутния доход ли се вписва или този след приспадане на НПР. То и за Гражданските договори е същото - брутен или след приспадане на НПР...

Благодаря, стана ми ясно. Още един въпрос Ако  българска фирма закупува стоката от Румъния, минава през България /може да има групаж в България, но може и да няма и да минава само транзитно/ и отива в Албания/трета страна/, факта, че минава през България променя ли ситуацията с ДДС-то. Няма физически склад в България. Отново благодаря на отзовалите се!

И аз не го разбирам това изречение - то е част от отговора на програмистите. И другото, което не разбирам- не че ме касае в момента, но ми е любопитно. В моя случай смените са 8 часа и ми се засичат работните дни. Но ако има случай, в който часовте с болничен по гарфик са 36 например...не става ли норматива на  работните дни за месеца не цяло число? Какво се прави в такъв случай, предполагам се закръгля към по-голямото?

Съжалявам, че пиша пост след предния, не ми позволява корекция. Намерих решение което дават програмистите на трз софтуера, който ползвам. Да уточня първо, че графиците са ми на Ексел, а не ги съставям чрез ТРЗ програмата. най-вероятно, ако ги съставях в програмата, нямаше да имам този проблем. Та тяхното решение е първо да подам болничния с период от до както си е, в прил.9 описвам дните и часовете с парво на обезщетение.После подавам болничния, правя анулиране на заплатите и правя корекция на периода на болничния от до с дните по график и така в обарзец 1 ще съвпадат с данните по графика. След това, ако се наложи в регистъра на болничните листове ръчно се променя периода, но вече при начислени заплати и подаден перс.р-р. Как ви звучи това? В така описаната ситуация няма извънреден труд действително и не ми се налага да правя стъкмявания на графика. Ако е ок този вариант го предпочитам, защото ми е по-лесен и реален. Как мислите?

Благодаря, но като го въведа в ТРЗ програмата - излизат 16. Как да уеднаквя? В прил.9 въвеждам 3 дни, 24 часа. Но нормата не мога да оправя...

Благодаря, но не ми става ясно-правилно ли е в графика да отразя и 5 те дни болничен. Защо след като е на график и за 4-я и 5-я ден не се полага обезщетение, не се отразяват почивка и реално да е 21-3. Ако приемем, че четв и петък са неговите събота и неделя образно казано...ако лице което работи от понеделник до петък стандартно работно време, вземе болничен от сряда до неделя за 5 календарни дни- то неговия норматив за месеца ще е 21-3=18 работни дни. Това не ми е ясно и искам да разбера.

Здравейте! И аз да използвам темата, защото за пръв път ми се случва. Лице работи 5 дни в седмицата по 8 часа, като почива четвъртък и петък. Носи болничен за период от понеделник до петък включително. Следователно му се полагат болнични само за първите три дни до сряда. Правилно ли ще е да отразя в прил.9 - 3 работни дни? Има ли нужда да пиша и часовете-24? Някъде четох, че часовете се пишат само когато става въпрос вече и за 12 часови смени и др. И това, което не разбирам вече е - какво става с графика. Отразявам 5 те дни болничен в графика.Ноември са 21 работни дни. 21-5 равно на 16 работни дни норматив за лицето?Тоест трябва да почива два дни повече, за да няма извънреден труд, така ли е? Благодаря ви!

Колеги, за да не отварям нова тема, задавам въпроса си тук. При транзитна операция, когато фирмите А и Б са от ЕС, а фирмата получател краен клиент е трета страна и стоката не минава през страната на фирма Б...реално фирма Б следва ли да начисли с протокол ДДС при осчетоводяване на фактурата от фирма А за закупената стока. Щом стоката се доставя до трета страна не би трябвало да има ВОП и да е приложим чл.62 ал.2. Според мен за фирма А има износ. За фирма Б има доставка с място на изпълнение извън територията на страната и следва да следи за обороти в съответната страна от където тръгва транспорта. Но много ме объркват писмата на НАП писмо изх. № 24-39-65 от 18.12.2015 г. и писмо изх. № 24-33-151 от 01.03.2012 г., където е посочено, че щом стоките се доставят в трета страна, то фирма Б няма право на данъчен кредит и си самоначислява и внася ДДС. Тотално се обърках, моля за помощ. Благодаря!

Оправих се Понеже програмата не ми разрешава да не попълня колона 2, след като генерирах файла, ръчно махнах данъка.

Здравейте! И аз имам въпрос относно корекция на обр. 6 за месец Юни. Корекцията ще бъде в намаление. Проблемът е данъка. Тъй като се подава данъка за месец май, изплатен в юни, за него няма промяна. Намаления данък ще ми се отрази в този месец. Подадох корекция, с намалените суми, заедно с непроменения данък, но ми върна грешка за изтърван срок: Декларации обр.6 : Ред 1: (Колона 2) Крайната дата за подаване на коригираща декларация е 31.07.2019. Коригираща декларация не може да бъде подадена на 05.08.2019
Идея как да постъпя с данъка, реално не искам да го коригирам.
Благодаря!

Съдебния изпълнител с който разговарях днес, ме увери, че трябва да удържаме 1/3 или 1/4 от цялата сума на нетното възнаграждение, а не върху горницата над МРЗ. При нетна заплата 470лв. калкулатора на kik-info ми изчислява удръжка 10лв. Според съдебния изпълнител трябва да е 156лв./1/3 без деца/.
"ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа"
Също така ми каза, че ако заплатата му е била 460лв. е нямало да удържаме нищо и че хората с такава малка "горница" ще са най-ощетени според промените. Може ли да ми кажете от къде идва тази разлика в калкулатора и на кого да вярвам?

Здравейте, имам следния казус. Наш работник почина на 22.05. Чрез ел,.подпис в сайта на НАП в справки установих, че договорът му е служебно прекратен от 23.05. Аз още не съм подавала нищо /защото нямам донесен смъртен акт/. Въпросът ми е, дали има смисъл да подавам уведомление въобще? Ще оформя заповед, по съответния член, заплата и обезщетения ще бъдат изплатени на роднините след представяне на удостоверение за наследници. Преди години имах същия случай, уведомлението електронно беше отхвърлено - защото ЕГН-то вече не съществува. Подадох го на място на гише, на хартия. Звънях естествено на НАП на справки и казаха, че не знаят и да питам на място. Някой имал ли е скоро подобен случай?

Не съм мислила върху това честно казано. Това, което ме притеснява е че може да се наложи да замести някои от работниците и да се включи в процеса на работа / а тя между другото е специфична и е първа категория/. За това ми се искаше да е официално възложено с ТД, осигуровки и т.н. Не знам като самоосигуряващо се лице дали има право да се включва в работния процес?
А какво ще кажете за втори вариант - ТД за съответната длъжност и отделно възлагане на управленски функции в Длъжностната характеристика. Естествено осигуряването пак ще е на макс.

Здравейте. Казусът е следният. Налага се да назнача единия от собствениците в ООД и като Управител, отделно и за друга длъжност. Да уточня, че в друга фирма АД вече има сключен основен ТД за тази длъжност и отделно там е в борда на директорите. Сега трябва да стане същото и в това ООД. Да сключим втори ТД за съответната длъжност /до колкото четох другия Управител ще се подпише в ТД, защото не може сам със себе си/ и отделно успоредно с това да изпълнява управленски функции. Като цяло не ми се занимава с ДУК, но не виждам друго вариант. Как ви се вижда идеята, има ли нещо което пропускам. Втори ТД /раб.време съобразено с основния му ТД/ и ДУК. А евентуално по ДУК- може ли да няма уговорено възнаграждение, защото същият получава дивиденти. Първия и втория ТД, взети заедно ще се осигурява върху максимума.

Да, благодаря.

И аз се присъединявам към колегите с върната 6-ца. Заплатите за месец Януари са изплатени Февруари. С код 5 - в т.9 подавам м.01, а в код 18 - 29.02.2016. Говорих с НАП-а и ми казаха, че е правилно. За данъка с код 8 - подавам по стария начин. Но имам и ГД за месец Януари, който е изплатен също през февруари. За него също подадох 29.02 и от НАП-а ми казаха, че трябвало да го подам Март. Основанието за връщането на 6-цата е : Датата на изплащане/начисляване не може да е в бъдещето. Дори не съм сигурна, че става въпрос само за ГД. Идеи?

Така и така съм изпаднала в разсъждения да продължа още малко

"Новото, което съществува по приетите в сила вече промени е, че работодателят е длъжен да осигури ползването на не по-малко от половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск. Това е формулирано като ново задължение за работодателя. Има и разпоредба, която задължава работодателя, в случаите, в които отпускът не е ползван или е отложен за следващата календарна година, той да осигури на работника ползването на този отпуск най-късно до края на месец юни."
Правилно ли го разчитам - Декември месец трябва да се направи справка за използван/неизползван платен годишен отпуск от служителите за съответната година и на тези, които не са използвали поне половината от платения си годишен отпуск да се връчи/изпрати покана да си я използват до края на годината /т.е. оставащите седмица две/. Така ще се спази изискването да се предостави половината от ПГО за календ.год.
И ако все пак не си я ползват до 31.12- до 30 юни следващата година, вече без покана ги пускаш в принудителен отпуск до пълния размер на отложения/неизползвания отпуск по усмотрение изцяло на работодателя и по негова преценка за датите / ако служителя не си го поиска/ Тук няма ли да се получи разминаване - ако служителя иска да си го вземе наведнъж Юни, а работодателя го пусне на части януари/февруари например? Много спорен ми се вижда този момент с принудителното пускане.

Аха мисля, че разбрах. Ако в края на годината отпускът е отложен или неизползван, то работодателят е длъжен да пусне служителят макар и "принудително" в отпуск до 30 юни следващата година/естествено до размера на отложения/неизползвания/.
И как въобще ще става това пускане в принудителен отпуск от страна на работодателя. Работника цяла година не си пуска отпуск. Остават му например 15-20 дни, които трябва да му дадеш до м.Юни следващата година. Ако има още такива служители - какво правиш? Почваш от Януари поетапно да ги пускаш в принудителен отпуск ли? Защото, ако ги чакаш те да си пуснат молба току виж се наложило наведнъж всички да излизат в Юни.

Колеги, как тълкувате чл.173, ал.5 - (5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Първи вариант - покана за ползване на въпросните 10 дена ли? Ами ако работника иска да си отложи цялата отпуска???
Втори вариант - предоставяне без негово съгласие /чл.176, ал.4/ въпреки че тук е написано "работодателят има право" а не "е задължен"
Клоня към първи вариант - "осигурява му се ползването" на въпросната половина с покана. И ако не иска, трябва да му се осигури ползването на отложеното до 30 юни следващата година. Отново ли с покана или вече без негово съгласие?
Въпросът ми е заради такива служители, които не си пускат молби за отпуска /пенсионери, на 4 часа и др./ Колкото и да са малко все ще има и такива. Как ще се процедира с тях.

Dalila благодаря