Много благодаря за това, че проявихте отношение, irenabrili!

Критериите ги четох доста пъти, преди да пиша тук, и според мен това си е уреждане на разчет, което не е дейност. Разходите за заплати и осигуровки са си минали някога във времето, а сега е само плащането и лихвите за закъснението.

Исках да чуя още гледни точки, освен собствената:)

Мисля, че и погасяване на стара загуба (за да е по-чистичък баланса през 2019г.) не може да влезе в критериите за "дейност" (под свързана с инвестиции предполагам, се има предвид покупка на ДМА/дъщери..) - моля за мнението Ви?
Здравейте,

платени през 2018г. стари осигуровки и заплати счита ли се, че е имало дейност?

Благодаря на отзовалите се!
Включвам се в темата със следните питания, ако може някой "да удари едно рамо":

Моля за извинение за дългия пост, но това е, за да са по-ясни въпросите..

През 2018г. е прекратена дейността, по дати:

чл.77 от ДОПК е на 16.05.18г.

общото събрание е на 18.07.18г.

поканата до ликвидаторите е подадена на 20.07.18 и
е публикувана в ТР на 02.08.18г.

В поканата пише 6-месечен срок за кредиторите (според мен 02.04.19г.) и край на ликвидацията 18.07.2019г.

удостоверение от НОИ 10.10.2018г.

За 2018г. декларация само за увеличение с лихви просрочие (без дейност) и НСИ без дейност - плащане на дължимите осигуровки с лихвите към тях и заплати, и погасяване натрупани загуби (няма приходи или продажби).

За 2019г. само отписване напълно амортизиран актив, прехвърлянето на резултата от 2018г. за просрочените лихви и погасяване на загубата с ОК.

За 2018:

Нали може да се каже, че няма дейност?

За 2019:

1. Към коя дата е заключителният баланс - 18.07.19?

2. Към коя дата трябва да се подаде искането за заличаване - 19.07.19?

3. В НАП (и НСИ) под "ГДД с искането за заличаване" в случая следва ли да се разбира - декларация без дейност и Приложение на НСИ за без дейност - според мен за периода през 2019г. няма дейност, а няма и данъци?
 
4 Ако има друго?
Ето тук един от строителството - ако върши работа.
Според мен, на база протокола за върщането и извлеченията за плащането и връщането, да си го преосчетоводите като разчет, като си направите един протокол с комисия към операцията с описание на случая. А ако сте ползвали ДДС, сега с минус обратно с този протокол и това е.
Да, благодаря, gal4eto и donika.savova - и азмисля, че засега "0"-та не е положително число, но просто исках да чуя още мнения:)

Спорна!:)
Много благодаря, delphine - имах нужда от подкрепа:)
Здравейте,
използвам темата, за да попитам:

ЕООД за 2015г. е на данъчна загуба, 2016 и 2017 без дейност. За 2018г. влиза в ликвидация и на данъчна печалба от преобразуване - може ли да ползва данъчната загуба от 2015г.?
ЕООД по ГДД за 2015г. има данъчна загуба от 11 000 лв. За 2016 и 2017 година е декларирало, че няма дейност. За 2018 г. излиза на счетоводна печалба от 11 000 лева (от преобразуване СчФР). През 2018г. влиза в процедура по доброволна ликвидация от собственика си. Има удостоверение за уведомяване на ТД на НАП по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, в ТР срокът на поканата до ликвидаторите изтича на 02.04.19г. т.е. ще трябва да се подадат ГДД както за 2018г., така и за съответната част от 2019г.

Може ли да ползва данъчната загуба от 2015г. в ГДД за 2018г.?

Ето го актуалният сега текст от ЗКПО:

Глава единадесета. ПРЕНАСЯНЕ НА ДАНЪЧНА ЗАГУБА

Общи положения
Чл. 70. (1) Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването и през следващите 5 години.
(2) Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Благодаря предварително на отзовалите се!
iliya, права сте, че за коректен отговор трябва повече информация от питащата - и ДДС се начислява само от регистрирани лица, разбира се. Въпросът тук е дали е длъжна да начисли, а това зависи от вида на доставката, от предмета на доставката, от мястото, от статута на купувача. Чл.50 има 2 точки - едната за освободена доставка, другата - за ограничения в ползването на ДК - и в двата случая ДК е имало, но той е бил без право.
Ако са купили МПС от ФЛ, в общия случай то не е регистрирано по ЗДДС, и ДДС не е начислен, и при продажбата не  е дължим.

Ако са купили МПС с начислено ДДС, но не са имали право да ползват ДК, защото с МПС-то извършват освободени доставки/дарения, развлечения и т.н., при продажбата не се начислява ДДС на основание чл.50, т.2 от ЗДДС.

от сайта на нап:
Това от своя страна означава, че е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
-   регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
-   за тях  да е начислен ДДС (от регистрирани лица – по облагаемата доставка, получена от лицето, прилагащо чл.50; от митнически органи – при внос на стоки, осъществен от въпросното лице; от лицето само на себе си – при вътреобщностно придобиване или прекратяване на регистрацията по ЗДДС).
лицето не е приспаднало този начислен ДДС, като данъчен кредит, тъй като по силата но други разпоредби от ЗДДС, същият не с право на данъчен кредит.   
При последваща продажба на автомобила /независимо дали купувача е данъчно задължено лице или не/, за който при придобиването не е  налице право на приспадане на данъчен кредит ще е приложима разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗДДС. Предвид  разпоредбите на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС при документирането на доставката във фактурата следва да бъде вписано нормативното основание, въз основа на което не се дължи данък върху добавената стойност – в случая чл.50, т.2 от ЗДДС.
Вероятно не сте ползвали данъчен кредит при покупката, и сега не начислявате ДДС. Ако трябваше да начислявате, щеше да е върху продажната цена. За физически лица фактурата не е задължителна, трябва само да отразите плащането (касов бон или вноска по сметката на фирмата)  към договора за покупко-продажба. Ако МПС-то не е напълно амортизирано, трябва да регулирате финансовия резултат (чл.66 от ЗКПО) на фирмата за 2018г.в ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Да, брутен си е - благодаря отново, ditzve - също е важно, че се взимат предвид датите на сметките/договорите/фактурите, а не когато е получено плащането (което е от значение заради ЗДДФЛ), нали така?
Благодаря за бързия и компетентен отговор, ditzve  - защото според чл. 96 ЗДДС се изваждат само финансови, застрахователни (ако не са основна дейност), ДА и самоначисляване, така ли?
Здравейте,

при свободните професии изваждат ли се осигуровките, когато се смята оборота за задължителна регистрация по ЗДДС?

Благодаря предварително!
Здравейте, как се смята облагаемият оборот за задължителна регистрация по ЗДДС (чл.96, ал.1) за адвокат-СОЛ:

-сборът бруто от сумите по договорите за всеки месец, считано на съответната дата (а не кога е заверена сметката);

-когато клиентът е превел възнаграждението заедно с дължимата държавна такса, тя трябва да се извади от оборота, нали - доказва се с ПН за таксата?

- ако за 12 месеца общо оборотът не е достигнат, но е достигнат за 2 месеца, този за 2-та месеца ли става срокът (заявление до 7 дни)?

-НПР не се приспадат;

-осигуровките за всеки от месеците приспадат ли се? Има ли значение дали са внесени или само декларирани?

Много благодаря за помощта!
Благодаря много, ХХХХХ, за компетентния и бърз отговор!

Значи, в коригиращата ГДД - приспадаме крайното ЗО (518.40 лв.) в Приложение 4 (от което ДДФЛ става надвнесен, понеже е внесен за цялата година), защото в Т2: в първата колона (№ 3) 210.00 лв. за всеки месец и  в колона № 5 по 540.00 (облагаем доход 6 480.00 след 10 % НПР) месечно.

И така, в крайна сметка излиза, че трябва да се възстанови 51 лв. данък, а има да довнася здравно за 320.60 лв., и съответно лихви за второто..??
Здравейте,

ФЛ с наемател фирма, фирмата си е удържала авансов данък за цялата година, а лицето си е внасяло ЗО в размер средно 16.48 лв. за 2016 г. 

Въпросът ми е за ГДД за 2016 г. на ФЛ - като е внасяла толкова ЗО (а не по 16.80 или 8 % върху 90% от наема т.е. върху 540 лв.) , трябвало ли е това ЗО да се приспадне, както и да се попълни таблица № 2 , след като няма друг доход и не е пенсионер.

ФЛ не знае дали й е подавана Д 7, ще даде ПИК, но не знам дали от пика-а се вижда има ли Д 7, ако е била на хартия?

т.е. ГДД включва ли това ЗО или не, ако няма сигурност, че е подавана Д 7 и, ако да, то тогава авансовият данък става надвнесен?
Благодаря много за компетентното Ви мнение,  irenabrili. Напълно сте права, и аз веднага погледнах отново определението в ЗДДФЛ, което сега цитирате, и си отговорих - вероятно е така, защото се предполага, че в дружество всеки от собствениците би могъл да допринася за дейността му, затова е и такова определението. В първия момент не включих, че дали е зс или не, това си е просто СОЛ, дори и да се отчита по 29а. Иначе, принципно идеята беше, че има получени доста сериозни суми от финансиране, които, за съжаление, в по-голямата си част трябва да се отчетат текущо, докато документи за разходи почти отсъстват.
Благодаря, irenabrili - винаги ценя мнението Ви! Разбира се, че е така за базата за осигуряване, въпросът ми беше за разликата в самите проценти.
 
Значи излиза, че личен труд има само в търговско дружество?