Привет, отново колеги.
В прикачения файл разглеждам два варианта на прекратяване на трудовия договор.
І. Прекратяване при условията на  чл. 325, ал.1, т.9 или чл. 327, ал.1, т.1 - поради болест на служителя. Прекратяването съгласно и двата члена от КТ водят до обезщетение по чл. 222, ал.2.
Въпросът е има ли спиране на изплащане на обезщетението за безработица от НОИ, в случай, че работодателят изплаща обезщетение по чл. 222, ал.2 ?
В чл. 54г от КСО е цитирано обезщетение за временна неработоспособност /болнични/ и обезщетение по чл. 222, ал.1. Щом не е цитиран чл. 222, ал.2 в този член, означава ли че не се спира изплащането на обезщетението за безработица?

Благодаря за съдействието ви.

Привет,колеги.
Имам следния казус:
Наш служител иска да напусне работа поради заболяване и поради фактът, че няма подходяща работа, която да приеме. В същото време иска, така да прекратим трудовия му договор, че да може да отиде в Агенцията по заетостта и да получава пълния размер на обезщетението за безработица за пълния срок, който му се полага според трудовия му стаж.

В прикачения файл съм подготвила два варианта за прекратяване на трудовия договор.

Имам следните въпроси:
1. Работодателят дължи ли и други обезщетения по така изброените основания за прекратяване на трудовия договор?
2. Има ли спиране на изплащането на обезщетението за безработица за друг вид обезщетение от работодателя, освен за това по чл. 222, ал.1 от КТ ?
3. За обезщетението за оставане без работа по чл. 222 от КТ дали се дължат осигуровки само за фонд Пенсии на ДОО и за ДЗПО или се дължат всички видове осигуровки?
4. Как се документира и обосновава изплащането на обезщетенията по чл. 222 от КТ? - бившият служител трябва ли да декларира някакви обстоятелства и да ги доказва по някакъв начин пред бившия си работодател, за да получи тези обезщетения?

Моля, колеги,пишете ми къде в нормативен акт мога да прочета тези подробности.

Много ще съм ви благодарна за помощта, казусът ми е спешен.

Извинявайте, колеги, забравих да попитам още нещо:

1. За основание за издаване на Протокола трябва да посоча чл.82, ал.2, т. 3 ли?
2. За основание за начисляване или неначисляване на данъка трябва да посоча също членове от ЗДДС - те в зависимост от характера на получената услуга ли са / облагаема на територията на страната със ставка 20%, освободена на територията на страната, облагаема на териториятана страната със ставка 0%/ - какво да напиша за този реквизит на Протокола?

Благодаря за съдействието ви!

Привет, отново колеги

По повод издаването на Протоколите при самоначисляването:
1. Съгласно чл. 117, ал. 3 - Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
В случая с получаването на услугите,при които платец на данъка е получателят -   дали датата на изискуемост на данъка е датата на данъчното събитие /извършването на самата услуга/?

Моля, колеги, отговорете на въпросите ми и благодаря!

Привет,колеги!
Благодаря за изчерпателния отговор на  irenabrili

Имам нови въпроси по темата - дали правилно съм разбрала нещата.
1. Чл. 196 и чл. 44 са от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, нали така ?
2. Съгласно чл. 196 от Директивата получателят и доставчикът трябва да са от различни държави-членки на ЕС, нали така?
3. Чл. 44 от Директивата определя мястото на доставката на услугите в зависимост от това, къде се намира получателят ли?
4. Защо мястото се определя по местоживеене на получателя/ това е последната опция/, а не по мястото, където данъчнозадълженото лице /получател на услугите/  е установило стопанската си дейност ?
5. Има ли нещо общо между чл. 21 от ЗДДС е чл. 44 от Директивата и кое от двете е в сила на територията на България?
Съгласно чл. 21, ал.2 - Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
6. Ако фирмата - получател на услугите, вече има регистрация по ЗДДС, трябва ли да прави нова съгласно чл. 97а от ЗДДС ? /регистрация по ЗДДС повече от една ?/
7. По повод издаването на Протоколите :
- мога ли да издам Протокол с дата в м. април за фактури, които са с по-ранна дата от месец април /получили сме ги по-късно/;
- всяка фактура се документира като отделна доставка с отделен един Протокол, нали така?

На този етап, въпросите свършват дотук.

Искахте да се позовавате на членове и алинеи - постарах се да ви поднеса в изобилие.   Дано не се обиждате от опити за шегички

Не се притеснявайте,irenabrili, шегите са хубаво нещо, чувството за хумор също, а поводите за смях са прекрасно нещо!

Благодаря предварително за съдействието по темата.

Привет отново, колеги.
НОИ е спряло преводите на обезщетението, без да съм подавала повече никакви документи за това.
Явно наистина сами си проследяват до кога да го изплащат - до навършването на 2 години на детето.

Какво наложи питането Ви? Писмо от НОИ? Защо имате опасения?

Слава богу, нямам нищо от НОИ и дано да си остане така! Притесненията ми бяха да не пропусна нещо за деклариране във връзка с това обезщетение и да направя гаф.

Благодаря на всички колеги, които се включиха по темата, за да ми помогнат, а надявам се не само на мен, да намеря отговор на въпроса си!

Привет, отново.
Подала съм Приложение № 12, в което сме декларирали, че майката прекратява отпуска за гледане на дете до 2 годишна възраст и че детето е настанено в детска градина.

1. Майката представя Приложение № 12 на 19.09.2012 г. за  промяна за тези обстоятелства /прекратен отпуск и настанено дете на 17.09.2012 г./.
2. Работодателят подава Приложението в НОИ на 21.09.2012 г.
Сроковете от по 3 дни са спазени.

Обстоятелствата са декларирани. На това основние НОИ спира изплащане на обезщетение по чл. 53 от КСО / пълното майнчинство./

В 03.10.2012 г., след подаване на Декларация обр. 1 и 6 за месец септември / така ми казаха в НОИ /подавам и Приложение № 4 за получаване на обезщетение по чл. 54 от КСО. И от НОИ изплащат обзещетение 50%.

След това, на 10.11.2012 година детето навършва 2 години.

Въпросът ми беше /явно не съм го формулирала ясно/ дали навършването на 2 години на детето се счита за промяна в обстоятелствата за получаване на обезщетение по чл. 54 от КСО и затова да трябва да се подава отново Приложение № 12, за да се декларира това обстоятелство и на това основание НОИ да прекрати изплащането му ?

Ако НОИ спира изплащането на това обезщетение, като само си следи кога детето навършва 2 години, тогава не виждам смисъл от подаване на Приложение № 12, за да се обяви на НОИ този факт или греша?

Привет,колеги.
Правя необходимите уточнения във времето.

Детето е родено на 10 ноември 2010 година.
Майката ползва допълнителния отпуск за гледане на дете до 2 годишна възраст до 17.09.2012 г.
На 17.09.2012 г. майката прекратява ползването на отпуска и се връща на работа.
На същата дата детето е прието в яслена група на ОДЗ.

Имам следните документи:
1.Молба от майката за прекратяване на отпуска.
2. Заповед за прекратяване на отпуската.
3. Служебна бележка от ОДЗ-то за приемането на детето.
4. Приложение № 12, подадено в НОИ, с което се декларират горните обстоятелства, /подадено в срок/ - за спиране изплащането на обезщетението по чл. 53 от КСО / пълното майнчинство/.
5. Приложение № 4 за получаване на обезщетение по чл. 54 от КСО / 50 % процента от майнчинството/. В него наистина е посочена датата на раждане на детето.

В момента майката проверява дали са прекратили изплащането на обезщетението от НОИ, без да сме подали други документи там.
Аз допусках, че продължават да ги изплащат, когато разбера каква е ситуацията с преводите от НОИ, ще пиша пак.

До сроко!

Да, точно, както се и опасявах.

За съжаление, майката е получила обезщетение след навършването на 2 години на детето и ще трябва да ги върне.
Прочетох, че  ще трябва да плати и лихви за тях. / чл. 114, ал.1 и чл. 113 от КСО/.
Изглежда, че ще има и глоба и/или имуществена санкция - за лицето и/или за юридическото лице / чл.349 от КСО/.

Въпросът е вината само моя ли е,че не съм предупредила майката да представи пред осигурителя /работодателя си/ Декларация - Приложение № 12 за навършването на възрастта на детето? /ако вината е моя, аз ли поемам санкциите ?/
Документите да ги направя с датите, така както ще бъдат подадени, за да спазя поне 3 дневния срок на осигурителя ли?
В този случай дали ще глобят само майката за неспазване на срока или ще отнесем и двете парични наказания за административни нарушения?

Пропускът на сроковете винаги е много сериозен! Гадничкото е, че са доста

Привет,колеги.

Опасявам се,че съм допуснала сериозен пропуск.

Майка прекратява отпуска си за гледане на дете, тъй като го дава на детска градина.
Получава 50 % обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО, тъй като се е върнала на работа.
Детето навършва 2 години.

Трябва ли да декларирам промяна в обстоятелствата за обезщетението с Приложение 12 за спиране на изплащането му?
Какво правя, ако съм пропуснала срока? 

Благодаря ви за съдействието!

Здравейте,
нуждая се от помощта ви.

Казусът е следният:
Самоосигуряващо се лице закъснява с внасянето на здравни вноски с 31 дни. /това се случва през 2011 година/
НАП прави Наказателно постановление по този повод - незаконосъобразно.
Самоосигуряващото се лице обжалва чрез Жалба до Софийски районен съд.
Печели делото на тази инстанция.
НАП подава касационна жалба до Административен съд София.

Самоосигураващото се лице няма възможност да бъде представлявано от адвокат, представлява се само.

Моля ви, кажете ми каква е процедурата. Трябва ли да представи някакви доказателства, писмена защита или нещо друго предварително в съда? Трябва ли да подготви нещо за самото дело пред съдията или съдиите?

Делото ще бъде гледано сега, на 10 май, в петък.

Извинявайте, знам, че казусът е по-скоро юридически, но ако някой от вас е минал по този път, моля да сподели с мен.

Благодаря ви предварително за помощта!

Благодаря, alfa 

Привет,колеги.
В момента изтича срокът за подаването на декларациите за  дължими данъци за първото тримесечие на 2013 година.

Откривам две данъчни декларации за деклариране на данъци през годината.

Едната е образец 2030 и се казва Данъчна декларация по чл. 55 /важно без ал.1/ от ЗДДФЛ за доходи, облагаеми с окончателен данък.
Чрез нея се декларират окончателни данъци по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ.

Втората е образец 4001 и се казва Декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци.
Чрез нея се декларират няколко вида данъци:
авансов данък за доходи от стопанска дейност /чл. 43 от ЗДДФЛ/;
авансов данък за доходи от наем на имущество/чл. 44 от ЗДДФЛ/;
окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ /отново !!!/;
данък при източника - данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на юридически лица /чл. 194 от ЗКПО/;
данък при източника - данък, удържан при доходи на чуждестранни лица /чл. 195 от ЗКПО/.

И двете декларации се подават или от платеца на дохода или от лицето - получател на дохода.

В първата декларация /образец 2030/ има подробна информация или за платеца или за получателя, в зависимост кой подава информацията. Ако декларацията се подава от платеца, той дава подробна информация за получателя / нещо като справката за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ/.

Във втората декларация /образец 4001/ има информация само за вида данък и сумата му.
Засега е ясно, че втората декларация се подава до 30- ти април за дължимите данъци за първото тримесечие на 2013 година, явно за всичките видове, кой според какъвто вид данък има / или няколко, ако са повече от един вид/.

Имам следните въпроси, свързани с тези декларации:
1. В кой случай се подава първата декларация - образец 2030?
2. Защо се дублира декларирането на окончателните данъци /чл. 37 и чл. 38/ в две декларации ?
3. Означава ли, че ако декларираш чрез втората декларация образец 4001 определена сума за окончателен данък /чл. 37, чл. 38 от ЗДДФЛ/, трябва да подаваш и първата декларация образец 2030, в която да допълниш информацията с данни за отсрещната страна /получател или платец на дохода/?

Благодаря за съдействието ви.

Благодаря, marpan_64 

Здравейте, колеги.
Въпросът ми е следният:
Мога ли да пусна предизвестие от работодателя към служителя за прекратяване на трудов договор/срокът е съгласно уговореното в трудовия договор/ и докато тече срокът на предизвестието, да го пусна да си използва платения годишен отпуск?
По този начин няма да дължим обезщетение за неотправено и прекъснато предизвестие и обезщетение за неизползван  платен годишен отпуск.
Притеснението ми е да няма някъде в нормативен акт забрана или ограничение предизвестието и ползването на платения годишен отпуск да не могат да вървят едновременно.
Благодаря за съдействието ви!

Много благодаря, Dalila 

Здравейте, колеги.
Имам следните въпроси:
1.Мога ли да прекратя договор за неопределено време с предизвестие от работодателя с даден работник, той да отиде в Бюрото по труда като безработен, да си получава обезщетението за времето, за което има право и после да го назнача на договор за сезонна работа - срочен договор на основание чл. 68, ал.1, т.1 за срока на сезонната работа - няколко месеца /зимата/?

2. След изтичане на срока на договора, да го прекратя поради изтичане на срока му с този работник?

3. През следващата година / отново за зимата/ да го назнача отново същия работник на срочен договор за сезонна работа?

4. Мога ли да назначавам периодично едно и също лице на срочен трудов договор за сезонна работа или има някакво ограничение, за което не знам и в ако има такова, в кой нормативен акт да го намеря?

Благодаря за съдествието ви!

Привет, колеги.
Имам следния казус :
Извършена е маркетинг услуга – проучване на българския пазар, събрани са данни /маркетингово проучване/. Тази услуга ще бъде предоставена на фирма във Великобритания.

Първи вариант:
Получател на дохода е  местно физическо лице.

Втори вариант:
Получател на прихода е местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС.

Първи вариант:
Местното физическо лице се осигурява на максималния  доход за 2013 година – 2 200 лв. По отношение на осигуровки, дължими по българското законодателство, не би трябвало да прави вноски или да му бъдат направени удръжки за вноски.

По отношение на данъка върху дохода /ЗДДФЛ/ местните физически лица дължат данък и за придобити доходи  от източник в чужбина. Така, както чета и разбирам закона, излиза, че видовете доходи на физическите лица са в зависимост от юридическите отношения с платците на доходите – съответно трудови, извънтрудови и т.н. отношения. Според мен това важи  и за доходите от източник в чужбина или греша?
Ако е така, за този доход би ли могло да се избере граждански договор по нашето законодателство и така да се третира и данъчно – с право на 25% нормативно признати разходи? Предполагам, че такъв договор трябва да се сключи с английската фирма.  Притеснява ме обаче как ще бъдат оформени документите – самият договор,сметката за изплатени суми и дали някакво тяхно законодателство няма да се окаже спрямо нашето с някакво върховенство ? Изобщо има ли някакви особености за доходите от източници в чужбина за местните физически лица и чрез кои членове от  ЗДДФЛ са регламентирани?


Втори вариант:
Услугата е същата, разликата е, че прихода ще бъде получен от местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС.
Мога ли да приложа чл. 21, ал.2 за определяне на място на изпълнение на услугата и чл. 86, ал.3  и по този начин да не начисля ДДС ? Има ли нещо специфично за маркетинг услугите по отношение на ДДС-то?


Много благодаря за съдействието ви!

Много благодаря и на двете ви! 
Успокоихте ме, че не пропускам нещо съществено.

Значи щом нямам такова официално писмо, да се чувствам свободна от това задължение. /преди години, за друга фирма, си спомням, че бяхме получили такава честитка, но все още работеха на хартиени справки/.