... А колкото до съдебната практика в това отношение - тя е недвусмислена. Съдилищата приемат съществуването на договорни отношения на базата на много други доказателства. Не е необходима бланка с наименование ДОГОВОР.
Абсолютно съм съгласен и вече имах възможността да го напиша. Проблемът при така нареченият
„договор за счетоводни услуги“, и възможността за липсата на писмена форма, е в определянето на престацията - какво двете страни разбират под „счетоводни услуги“. Допълнителна аргументация в тази посока е наличието на логическа връзка между разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от ЗСч. След като в чл. 17 изисква междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от
„физически лица, които са в трудово, служебно" правоотношение (напълно формализирано в писмен вид), не би следвало облигационното правоотношение да бъде в по-облегчена форма. В тази насока може да се разглежда и изискването на чл. 14 за приемане и предаване на счетоводната документация при прекратяване на облигационното правоотношение. При всички случаи, ал. 2 изисква наличието на комисия, както и ред и начин, определи от ръководителя. Наличието на комисия се обезсмисля, ако това приемане и предаване не завърши с писмен документ. В тази връзка няма много логика за последващи договора дейности и действия законът изрично да изисква писмена форма, както и да са предвидени административно-наказателни разпоредби, а да се допуска наличие на устна договорка по отношение на ангажимента. Но това е един от недъзите, на този закон.
Аз също съм запознат със съдебната практика, както и с разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, но в случая не мисля, че става дума за общи договорености, а за договорености, които ние в практиката наричаме „счетоводно обслужване“, но които на практика обхващат редица дейности, регламентирани от специален закон - този за счетоводството.
Отново да кажа - не натрапвам мнение.