Отговаря Али Вейсел - д.е.с.
През 2008 г. чужд гражданин регистрира дружество (ЕООД) в България.
Дружеството закупува имоти (земя и сграда) със средства, предоставени на дружеството като парична вноска по чл. 134 от ТЗ за закупуване на недвижими имоти.
Съставени са протоколи на общо събрание, не е договорена лихва и към днешна дата не е изтекъл срокът за връщане на сумата - 200 000 лв. Към момента не са връщани средства на съдружника.
Закупените недвижими имоти не са въвеждани в експлоатация и не е начислявана амортизация на сградата. Тяхната балансова стойност е в общ размер на 195 000 лева.
Предоставените средства на дружеството от съдружника са отчитани, както следва:
- 503/493/разчети със съдружник - 199 000 лева - предоставени всичко средства;
- гр. 20/503 - при закупуване на недвижимите имоти - 195 000 лв.;
- гр. 60/493 - 4000 лева, предимно разходи за адвокат, нотариус счетоводител банкови такси - дружеството не е извършвало друга дейност освен закупуване на имоти с оглед бъдещата дейност на дружеството, но такава не е започвала.
Кредитното салдо по с/ка 493 Разчети със съдружник към 31.12.2015 г. е 199 000 лв. (195 000+4000).
През м. декември 2015 година въз основа на извънсъдебно споразумение за прехвърляне на недвижимите имоти вместо изпълнение на задължение и протокол от общото събрание на дружеството с нотариален акт имотите на дружеството са прехвърлени вече на физическо лице/съдружник. Обща сума на сделката - 10 000 по данъчна оценка на недвижимите имоти.
В нотариалния акт изрично е записано, че приобретателят съдружник е съгласен да придобие имотите вместо изпълнение на задължението и че в бъдеще двете страни няма да имат никакви претенции един към друг.
Как следва да се осчетоводи всичко това? Трябва ли дружеството да отчита приходи - разликата между балансова стойност на активите и данъчна оценка, посочена в нотариалния акт?
При определяне на данъчния финансов резултат на дружеството за 2015 г. трябва ли счетоводният финансов резултат да се регулира с разликата между балансовата стойност на имотите и стойността в НА - 195 000 - 10 000 = 185 000 лева, или въз основа на записаното в НА: “приобретателят съдружник е съгласен да придобие имотите вместо изпълнение на задължението и че в бъдеще двете страни няма да имат никакви претенции един към друг”, се закрива разчетът със съдружника - с/ка 493?
Данъчната оценка на недвижимите имоти има значение само за облагането със Закона за местните данъци и такси. Не може тази стойност да се използва при отчитането на приходите и разходите на предприятието.
От текста “съдружникът е съгласен да придобие имотите вместо изпълнение на задължението” става ясно, че с прехвърлянето на имотите се отписва задължение в размер на 199 000 лв. Затова трябва да се отчита намаление на съответните активи и намаление на задължението към собственика.
За отчитането трябва да се има предвид определението за приход в общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти:
“Приход е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала.”
От това определение става ясно, че увеличаването на икономическите изгоди под формата на намаление на пасивите представлява приход. Затова може да се направят следните счетоводни записвания:
1. За отчитане на приходи и вземания от продажби на ДМА:
Дт с/ка Клиенти
199 000
Кт с/ка Приходи от продажби на ДМА
199 000
2. За отписване отчетната стойност на продадените ДМА:
Дт с/ка Приходи от продажби на ДМА
195 000
Кт с/ка за отчитане на продадените ДМА
195 000
3. За прихващане на вземането от клиенти със задължението към собственика:
Дт с/ка Разчети със съдружника 199 000
Кт с/ка Клиенти
199 000
Според нас в случая се продават активите, независимо от това какво е посочено в нотариалния акт за прехвърлянето им. Това е така, защото съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за счетоводството позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа предимство на съдържанието пред формата - “сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма”.
Относно продажната цена в размер на 199 000 лв. трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане - “когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане”.