Това, което ми се случва, описвам само по един начин - няма ненаказано добро. Една от служителките ми забременя. Беше силно притеснена, че ще я уволня. Но аз я успокоих и я оставих на работа, защото ми стана жал за нея (самотна майка, с едно пораснало дете и болни родители). Не беше влязла още в 4-ти месец, когато започна да ми представя болнични (заплашващ аборт, а детето се роди преносено...). Разбрахме се, че ще й внасям осигуровките и ще подавам нужните документи, за да може да получава майчинство докато детето навърши 2 години, но няма да й изплатя обезщетение за отпуск. Тогава беше съгласна. Днес вече не е
Всяка нейна 2-ра дума е "По закон...." Питам аз: кой закон защитава работодателя, затова че 2 години (и кусур в случая) някой го лишава от работна сила. И за тези 2 години да ползва отпуск? Отпуск се полага за положен труд! Къде ще го прекара - пак вкъщи с детето...
Майката сама си подаде молба за напускане, цитирани членове от КТ, по които няма как да бъде освободена. Прекратих ТПО по чл.325, т.1, начислих обезщетение за неизползван отпуск, оформих заповед, ТК, УП-2, УП-3, предадох ТК срещу подпис и декларация, но на заповедта не ми се разписа (нито на ведомостта).
От 1 година фирмата е с прекратена дейност. Имам ли срок да й платя обезщетението, защото явно няма да се оттърва, а в момента наистина не разполагам със средства - самата аз вече работя на ТД и трябва да стоя 2 месеца гладна, за да й събера парите...