Доставка на услуги, представляващи paботa върху движими вещи

Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, има договор за ушиване на облекла с фирма от САЩ. Американската фирма купува от испанска фирма, регистрирана по ДДС в Испания, платове, конци, копчета и ципове. Испанската фирма изпраща материалите за ушиване на облеклата на българската фирма с проформа фактура, в която продавач е испанската фирма, а купувач американската фирма. Българската фирма от своя страна сключва договор с друга шивашка фирма в България за ушиване на облеклата. Готовите облекла ще бъдат изнесени до САЩ. Българската фирма ще издаде инвойс фактура към американската фирма за услугата по ушиване на облекла.
За доставката, която извършва българската фирма, може ли да се приложи разпоредбата на чл. 33 от ЗДДС във връзка с чл. 33 от ППЗДДС? Българската фирма има ли задължение към Интрастат?

Отговаря Мина ЯНКОВА - началник-отдел в МФ

Отговор: Българската фирма извършва доставка на услуги, представляващи paботa върху движими вещи. В чл. 21, ал. 4, т. 4, б. в от ЗДДС e предвидена специфична разпоредба за определяне мястото на изпълнение в случаите, при които услугата по оценка, експертиза или работа по движима вещ е предоставена на данъчно незадължено лице на мястото, където фактически се извършва услугата. Когато получател на услуга, свързана с движима вещ, е данъчно задължено лице, се прилага общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, или това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС). В Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2012 г., са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Съгласно член 18, пар.3 от регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:

а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;

б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

От изложеното следва изводът, че ако българската фирма разполага с доказателства, че американската фирма е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на САЩ и за българския доставчик не възниква задължение за начисляване на ДДС.

Ако такива доказателства не са налични, доставката ще е с място на изпълнение в държавата членка, където фактически е извършена услугата, т.е. на територията на страната. За облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната се прилага ставка на данъка в размер 20 на сто освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В чл. 33 от ЗДДС е посочено, че облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз, като след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя и получателят на услугите не е установен на територията на страната. За прилагане на разпоредбата на чл. 33 от ЗДДС доставчикът следва да разполага с документи, посочени в чл. 33 от ППЗДДС, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по глава трета „Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”. В случай че доставчикът на услугата не разполага с необходимите документи, не може да приложи и нулевата ставка на данъка. Следователно за облагаемата доставка следва да се приложи основната данъчна ставка в размер 20 на сто (чл. 66, ал. 1 от ЗДДС).
Съгласно чл. 7 на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС) задължени лица да подават декларация по системата на „Интрастат” са лицата, регистрирани по ЗДДС, които осъществяват ветрешнообщностна търговия със стоки. Предвид това американската фирма, закупуваща стоките от Испания, ще бъде задължено лице за подаване на декларацията по системата „Интрастат”, при условие че има регистрация по ЗДДС.