Катя Крънчева
K&K Accounting
www.kik.bg
Резюме на промените в Закона за данъка върху добавената стойност от 1 януари 2015 година. Новото за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен пътОт 01.01.2015г. доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана
държава членка по потребление.
Промяната в ЗДДС е във връзка с транспонирането на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО. Изменението на практика задължава доставчиците на изброените услуги да се регистрират по ДДС във всяка една държава членка на ЕС, в която доставят такива услуги на данъчно незадължени лица. За да избегнат тази административна тежест, доставчиците на услуги, обхванати от промяната услуги, могат да се регистрират за ползване на специални режими за деклариране на дължимия към другите държави-членки ДДС за предоставени от тях услуги на данъчно незадължени лица на тяхна територия.
Това ще става чрез
специална информационна система MOSS (Mini-One-Stop-Shop) или "мини едно гише". Държавата-членка, където се регистрират доставчиците (за българските доставчици, това е България), се нарича
държава членка по идентификация и тя ще е мястото за идентификация по ДДС за целите на специалните режими, подаване на справки-декларации за ДДС и внасяне на дължимия към всички държави членки по потребление ДДС.
В тази връзка в ЗДДС се въвеждат три нови регистрации по ДДС - една задължителна по чл. 97б от ЗДДС и две специални регистрации по избор за обслужване от типа "мини едно гише". Новите регистрации се отнасят за доставчиците на гореизброените услуги с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.
Регистрация по чл. 97бВъвежда се задължителна регистрация за неустановен в страната доставчик, в случай че не е избрал да се регистрира по чл. 154 за "режим извън Съюза" за обслужване от типа "мини едно гише", във връзка с предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица (основно физически лица), които са установени или са с постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната.
Заявление за регистрация по чл. 97б се подава не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка.
Лице, регистрирано на основание чл. 97б, няма право на данъчен кредит по отношение на стоките и услугите, които се използват за целите на извършвани от лицето доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.
Лица, регистрирани на основание чл. 97б, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури или известия към фактури за извършени доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.
Двете специалните регистрации са:- за прилагане на режим извън Съюза, когато доставчикът на тези услугите не е установен на територията на Европейския съюз (по чл. 154) и
- за прилагане на режим в Съюза, когато доставчикът на услугите е установен на територията на Европейския съюз (по чл. 156).
Специалните режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, са регламентирани с промени в глава осемнадесета на закона.
Специална регистрация по чл. 154 за прилагане на режим извън СъюзаТя се прилага за доставчици, които са установени в държави извън ЕС. Регистрацията е по избор. Режим извън Съюза е действащ режим според досегашната глава осемнадесета от ЗДДС. С промените се разширява обхвата на услугите, по отношение на които ще се прилага режим, като се включат и далекосъобщителните услуги и услугите по радио- и телевизионно излъчване, в съответствие с изискванията на Директива 2008/8/ЕО. Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е идентификационния номер по ДОПК, пред който е поставен знакът EU. Уточнява се, че всички лица, които към датата на влизането в сила на закона са регистрирани по реда на досегашната глава осемнадесета, се смятат за регистрирани по новата глава осемнадесета, раздел I. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС се запазва.
Лице, прилагащо режим извън Съюза има право на възстановяване на ДДС във връзка с извършени от него услуги по режима за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Възстановяването се извършва по реда, предвиден за лица, които не са установени на територията на ЕС.
Специална регистрация по чл. 156 за прилагане на режим в Съюза
Режим в съюза се прилага за доставчици, установени в държава членка на Европейския съюз, която не е държавата членка по потребление на услугата. Регистрацията е по избор. Идентифицирането на лице, регистрирано по режим в съюза се извършва чрез предоставяне на идентификационен номер съгласно действащите разпоредби на ЗДДС.
Лице, регистрирано в страната за целите на прилагане на режим в Съюза, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Лице, регистрирано в друга държава членка, което е регистрирано в страната на друго основание, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с изпълнение на доставките, попадащи в обхвата на режимите.
Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по глава осемнадесет се определят по законодателството на държавата членка по потребление. Данъчната ставка е приложимата ставка в държавата членка по потребление, като за документирането на доставките се прилага законодателството на държавата членка по потребление.
Регистрираните лица на основание чл. 154 или 156 водят електронен регистър за извършените доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. В регистъра се посочва следната информация за всяка извършена доставка:
1. държава членка по потребление;
2. вид и количество на предоставяната услуга;
3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;
4. номер и дата на фактурата, ако такава е издадена за доставката, както и друга информация, съдържаща се в нея;
5. данъчната основа, като се посочва използваната валута;
6. всяко последващо увеличение или намаление на данъчната основа;
7. приложимата ставка на данъка;
8. размерът на данъка, като се посочва използваната валута;
9. датата и размерът на получените плащания и начинът на плащане;
10. всички авансови плащания;
11. име, пощенски адрес и електронни адреси на клиента, когато са известни на данъчно задълженото лице;
12. информация, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където е постоянният му адрес или обичайното му пребиваване
Данъчният период за целите на прилагане на режим в Съюза и на режим извън Съюза е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. За всеки данъчен период, доставчикът подава справка-декларация, съдържаща подробни данни за задълженията му поотделно към всяка държава членка за съответния данъчен период. Лицето е длъжно да подава справка-декларация и в случаите, когато не е предоставило услуги по съответния режим. В срок до 20-то число на месеца, следващ данъчния период, лицето е длъжно да внесе данъка по справката-декларация, като държавата членка по идентификация (за българските доставчици - България) преразпределя получената сума по държави членки по потребление.
Промени, свързани със специалния ред за начисляване на данък при внос при инвестиционни проекти С измененията в ЗДДС се въведат и новите условия за минимална помощ по Регламент (ЕС) № 1407/2013. Регистрираните по ЗДДС лица, реализиращи инвестиционен проект, които са поискали разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, след 1 юли 2014 г. следва да подават декларация, както за получената от тях минимална помощ, така и декларация за получената минимална помощ от лица, обхванати от понятието „едно и също предприятие, с цел натрупване на всички получени минимални помощи и спазване ведно с новата минимална помощ на определените в Регламент (ЕС) № 1407/2013 прагове. Предвижда се лицата, получили разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред по ЗДДС, да подават в министерството информация относно изпълнението на инвестиционния проект поотделно за всяка година, както и обобщена информация за целия период на изпълнение на проекта, за да се определи реално получената минимална помощ.
Получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три данъчни години, включително текущата, не трябва да надхвърлят праг от левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението; за предприятията, които осъществяват автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, като в помощта не се включват разходи за придобиване на товарни автомобили за сухопътен транспорт; тези прагове се прилагат, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз.
"Едно и също предприятие" е предприятие по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
"Едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:
а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие.
Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) — г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.
По отношение на облагането с ДДС Майот придобива статус като на останалите френски най-отдалечени региони: Гваделупа, френска Гвиана, Мартиника, Реюнион и Сен Мартен, които са изключени от териториалния обхват на Директива 2006/112/ЕО на Съвета.
Другите теми:
Резюме на промените в ЗКПО от 01.01.2015г.Резюме на промените в ЗДДФЛ от 01.01.2015г.Резюме на промените в ЗМДТ от 01.01.2015г. Основните промени в осигуряването от 01.01.2015г.