Новият Закон за счетоводството и придобилият известност като „Данък уикенд“ бяха основни теми на проведената във вторник (02.02.2016 г.) в БСК дискусия с участието на представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал България (АИКБ), браншови организации и фирми.
По Закона за счетоводството:
Бе подчертано, че във връзка с изискванията на съответната евродиректива санкциите за непубликуване на годишни финансови отчети (ГФО) са значително завишени, но неуказването на горна граница за санкциите е прецедент в законодателството, който трябва да бъде коригиран.
Общо бе мнението, че премахването на изискването за публикуване на отчетите за приходите и разходите от микро- и малките фирми ще доведе до непрозрачност на дейността им, още повече че дейността им не подлежи на финансов одит.
„Не трябва да се забравя, че 92% от всички фирми у нас попадат в категорията „микро- и малки“ и този процент продължава да се увеличава. Неподаването на годишни отчети за приходите и разходите крие рискове по отношение на прозрачността“, подчерта Катя Крънчева (зам.-председател на АССП). Мнението й бе допълнено от Жечко Димитров (управител на БИК „Капиталов пазар“ и програмен директор в БСК), който отбеляза, че именно този клас фирми са и най-честите бенефициенти по европроекти, по които често има изискване за определен оборот през последните години. Така не са малко случаите, при които една фирма подава отчет към НСИ със занулен оборот, а при кандидатстване за европроект се декларира реален и дори завишен оборот. „В борбата за облекчаване на административната тежест, създаваме непрозрачност и условия за корупция. Трябва да се мисли и дискутира преди, а не след въвеждането на определени нормативни промени“, категоричен бе Жечко Димитров и допълни:
„Парадоксално е, че се правят промени в полза на бизнеса, а всички са недоволни – това говори за качеството на законодателния процес и за това колко необходимо е да се прилага изискването за оценка на въздействието“.
Васил Велев (председател на АИКБ) отбеляза, че бизнес организациите лобират пред поне три правителства и два парламента за нов Закон за счетоводството, но приетият закон е незадоволителен, вкл. въвеждането на преференциите за микро- и малки предприятия е направено в осакатен вид. Г-н Велев направи предложение да се въведе автоматично публикуване на годишните финансови отчети, като се ползва информацията от НСИ и НАП. По този начин, от една страна, фирмите няма да бъдат натоварвани допълнително (т.е. няма да им се налага да подават отчети освен в НСИ и НАП, и в Търговския регистър), от друга страна – ще има по-висок контрол по достоверността на подаваната информация и ще се избегне липсата на прозрачност, за която вече беше споменато по-горе. Бойко Костов (председател на ИДЕС) подкрепи предложението и допълни, че създаването на „Единна входна точка“ е препоръчано и в евродирективата, но е възможно, само ако НАП и НСИ обявят срок за подаване на отчетите до 30 юни, а не до 31 март, както е в момента, тъй като голяма част от фирмите са задължени да преминават през финансов одит, който пък практически е невъзможно да се вмести в срока 31 март.
По т.нар. „данък уикенд“:
Бе подчертано, че и промените в Правилника за прилагане на ЗДДС, и Указанията на НАП за прилагане на ЗДДС не са преминали през необходимия процес на обществено обсъждане и в не малка част фактически дописват закона, което е недопустимо. Липсата на значим праг за същественост практически води до отчитане и облагане на всички активи, а това само по себе си създава изключително висока административна тежест за данъчно задължените лица.
Велин Филипов (зам.-председател на ИДЕС) подчерта, че практически се въвежда сериозна допълнителна данъчно-осигурителна тежест, тъй като освен 20-те процента ДДС непризнат данъчен кредит върху ползваните за лични цели активи, следва да се имат предвид 10-те процента данък върху доходите на физическите лица, получател на непаричен доход, и около 30% осигурителни вноски. Освен това, налице е прекалена детайлизация за следенето актив по актив, въвежда се трети вид амортизация и т.н., респективно - има и скрити разходи за поддържане на персонал, който да следи всичко това.
„Ние не сме против данъка, а сме против начина на администрирането му и объркващите указания на НАП. Отчетността трябва да е на ниво скъпи активи, а не на ниво телефони, лаптопи или таблети“, каза Велин Филипов.
Катя Крънчева (АССП) отбеляза, че този данък удря коректният бизнес, който ще понесе допълнителна данъчно-осигурителна и административна тежест, достигаща до 60%, а некоректният бизнес ще продължи да укрива счетоводна информация и данъци.
Станислав Попдончев (финансов директор в БСК) допълни, че освен коректният бизнес, от „данък уикенд“ най-силно ще пострадат микро- и малките предприятия, където много често активите се ползват едновременно и за търговска дейност, и за лични нужни.
Николай Петков (член на УС на АССП) припомни, че по време на предходни дискусии по темата представителят на Министерството на финансите Людмила Петкова многократно е декларирала, че данъкът няма да се прилага върху евтините активи, а ще се отнася само до тези, надвишаващи значителна стойност.
Според Васил Велев (АИКБ) „данък уикенд“ е нова възможност за неравно третиране, изнудване и тормоз над бизнеса от страна на недобросъвестни представители на данъчната администрация. Освен това, данъкът създава допълнителни административни прегради пред бизнеса.
„Ако цялата ни енергия отива за това да правим отчети, кога ще работим за създаването на нови пазари, нови продукти, нови работни места?“, реторично попита Васил Велев. Той предложи въвеждането на праг на стойност на облагаемите активи в размер на 50 000 лв. (а не 700 лв.), какъвто е прагът за регистрация по ЗДДС, и разпределение на ползването на активите за служебни и лични нужди в пропорция 80:20.
Емил Евлогиев (зам.-председател на ИДЕС) представи информация за европейския опит по отношение облагането на активите с ДДС. В Полша, например, за леките автомобили (освен ако не са за лизинг или за таксиметрова дейност) се признава данъчен кредит в размер на 50%. В Ирландия критерий за приспадане на данъчния кредит върху леките автомобили са емисиите СО2. В Унгария се признават 70% за ползване на телефон за служебни цели и 30% за ползване на хотел, и т.н.
Участниците в срещата поставиха въпроса относно признаването на данъчен кредит и за личните автомобили.
„След като ще се следи личното потребление, редно е да се даде данъчен кредит върху всички автомобили“, каза Велин Филипов, като допълни: „При въвеждането на данъчна практика трябва да се отчита народопсихологията, а българинът обича да лъже държавата, тъй като я смята за нещо различно, отделно от себе си“.Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от изработване на
обща позиция на всички работодателски и професионални организации, която да съдържа конкретни искания и предложения към представителите на законодателната и изпълнителната власт, така че всички натоварващи бизнеса процедури, с неясен и неубедителен като обем фискален ефект за държавата, да бъдат отстранени.
Съвместната позиция ще бъде изготвена, координирана и разпространена публично до края на настоящата седмица,
а на 9 февруари предстои да се проведе среща с ръководството на НАП, както и с екипа, изготвил Указанията за данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди.Източник: БСК
Снимка: БСК