Здравейте!
Значи, съгласно становщата на НАП и съдебната практика, такъв договор се счита за сключен и само по силата на обстоятелството, че съответното лице е посочено и вписано като управител по съотвения ред. Иначе страни по този договор от една страна е юридическото лице, като договора се сключва от името на дружеството от упълномощено от общото събрание. От друга страна е пълнолетно и дееспособно физическо лице, поело задължение да управлява и представлява дружеството.
Разликата между ДУК и трудов договор се крие в нормативната уредба, регулираща тези правоотношения, по време на техния нормативен живот. От една страна, основополагащ нормативен акт за трудовите правоотношения е Кодекс на труда, а за ДУК няма изрична уредба извън регламентираното в Търговския закон, или казано с други думи - за този вид договори се прилагат общите разпоредби на гражданското право, в частност на Закона за задълженията и договорите, което ги прави облигационни договори. Не е противозаконно в ДУк да се включат и клаузи, присъщи на трудовите договори, като например отпуск, но е затрудняващо.
Трябва да имате предвид обаче, че за целите на облагането и осигуряването тези договори са приравнени към трудовите такива.
Възможно е управител да бъде назначен и по трудов договор, тази тема е коментирана, с произтичащите ограничения от трудовия договор(все пак управлението и представителството се възприема като един перманентен, непрекъсваем процес, а не почасово занимание).
Не е коректно управителят да работи на два часа, определени дни и прочие "икономисващи" начини. Както коментирахме по-горе, управлението е един многопластов процес, който не се вмества в подобни рамки... НАП и НОИ следят за това.
За реда на осигуряване и възнаграждението не коментирам, и вие не сте коментирал тези аспекти.
Сега уточнявам, че тук коментираме повърхностно и без прекомерно задълбаване и анализиране на отделните елементи, че иначе ще стане прекалено ангажиращо и претенциозно...