Здравейте,
Аз лично използвам два подхода в зависимост от това в кой момент мога да установя личното ползване.
1.Ако установя личното ползване когато отразявам разходите - не ползвам данъчен кредит и не го признавам за актив / разход - оставам го на разчетна сметка с персонал / собственик и след това закривам разчета с постъпването на парите в касата. Като пример - някой зарежда със служебната карта личния си автомобил и възстановява сумата в касата на фирмата. Трябва да се внимава да не остават незакрити разчети, защото спокойно могат да бъдат приети за възнаграждение / скрито разпределение на печалбата. На практика така няма признати разходи за фирмата и от тук няма данък по ЗКПО, а доколкото не се ползва данъчен кредит - няма и начисляване на ДДС.
2.Ако личното ползване е свързано с частично ползване на актив или е установено след ползването на данъчен кредит при покупката на актив или извършването на разход - начислявам ДДС за личното ползване с протокол по ЗДДС. Начисленото ДДС осчетоводявам по сметка "ДДС за лично ползване" в гр.60 ( ако Ви харесва нека да е 609). Създавам в група 61 сметка "Разходи за лично ползване" с подсметки "Недвижими имоти", "Автомобили" и "Други". По този начин разделям разхода за дейността на фирмата и частта от тези разходи за лично ползване. След това приключвам и двете сметки с 123. Ползвам го само като улеснение на работата и за да ми напомня в годишната декларация да начисля 10% на тези разходи. На практика данъчната ми основа е стойността на контировките 123 Текуща печалба / 611.9 Разходи за лично ползване. При този вариант не се очаква персонала / собственика да възстановяват разходи.
Ако персоналът / собственикът ще заплащат за личното ползване - то тогава това са облагаеми доставки между свързани лица и следва да се третират като такива. Доставката се документира съгласно закона - фактура или отчет за продажбите и фискален бон (ако е в брой). Стойността би трябвало да е съобразена с пазарната, както и начисляването на ДДС. Аз лично бих внимавал, особено ако сумите са по-големи.
Има и още една възможност, не съм видял да се коментира, но си е възможност. Забранява се личното ползване със заповед на управителя. Всеки, който наруши заповедта се наказва със санкция - да компенсира всички финансови загуби за фирмата, произтекли от нарушаването на заповедта. А това са всички загуби на материални ценности, изразходван ресурс и внесени допълнителни данъчни тежести, които не биха възникнали, ако се спази заповедта. От една страна има начислено ДДС и данък за лично ползване (държавата не е ощетена), от друга страна това е финансова санкция, а не сделка при пазарни условия и няма регулация.
Приятна вечер.