Това значи ли, че ако съм самоосигуряващо се лице в хартиената касова бележка мога изобщо да не пиша името си и ЕГН-то си (щото са лични данни и не искам да ги има някой)? И мога да не се заниамвам и номера да слагам на фактурите и касовите бележки. Или ако слагам - мога да си измислям номерата така, че да не се налага да са последователни (да не се налага да помня или запивам кой е последния номер фактура - примерно да пиша номер 080120201 и ако евентуално издам втора фактура през същия ден да пиша номер 080120202. Или е по-добре изобщо да не пиша номер - защото в закона пише, че може да липсват данни, но не и да има данни, които са неправилни (номера, които не са последователни).
ЕГН-то ми го има в изтеклите данни от НАП, но все пак може да не искам да си го давам на всеки. Ако допуснем, че ЕГН-то ми е различно от номера по БУЛСТАТ това има смисъл - иначе не особено. Но въпросът е принципен - ако искам мога и да не си пиша името (като продавач на услугата с личен труд) и ЕГН-то на бона.
Интересно е и как обхватът на закона е така дефиниран:
изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията
А в същото време пишат за документи, издадени от лица, които не са предприятия:
документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Може би законодателят има предвид, че документалната обоснованост по смисъла на горното изречение се отнася за предприятията - тоест предприятието може да оправдае свой разход за някаква услуга, изършена от физическо лице, което не е търговец, ако физическото лице издаде една хвърчаща бележка, на която има съвсем малко данни. Но тогава не е ли задължено предприятието да вземе личните данни на лицето и да издаде свой собствен документ за своите нужди от отчетност?
И как точно НАП могат да спипат с контролна проверка такъв самоосигуряващ се? Има ли срок, в който той е длъжен да напише на хартия или на електронен носител първичен счетоводен документ? Може ли агент под прикритие да каже 2 минути след като плати - "покажи къде ти е първичния счетоводен документ" и ако няма такъв да наложи глоба?
Ако само съм си записал в тефтерчето, че съм получил еди каква си сума (и имам намерение в края на месеца да прехвърля тези данни в електронна таблица, където си водя записки за приходите)?
От гледна точка на годишната данъчна декларация става ясно, че не се декларират имената на лицата, които са изплатили доходите.
Обаче какво става когато лицето, което упражнява свободна професия е регистрирано по ЗДДС - тогава трябва да издава фактури и да спазва ЗДДС, а там няма изключение, което да позволява фактурите да не отговарят на изискванията на ЗДДС.
Следователно това поставя лицата, регистрирани по ЗДДС в неравностойно положение - те ще изгубят клиентите, които не искат да си дават личните данни.
Не съм чел подробно ЗДДС, обаче някъде бях прочел наскоро, че и лицата, упражняващи свободни професии, които имат ДДС регистрация трябва да имат касови апарати все едно са фирма... Ако е така би било много тъпо.
Сетих се и още нещо - няма ли в
законите против прането на пари и финансирането на тероризма някой член, който да забранява доставяне на услуги без установяване на самоличността на лицата, които плащат или ползват услугите? Има ли хипотеза когато лицето, упражняващо свободна професия, да е длъжно да изиска личните данни на лицата, на които предоставя услугите си (и от които получава плащания)?
Освен това изискването на закона - лицата, упражняващи свободни професии, които са регистрирани по зддс да издават фактури, ги поставя в неравностойно положение спрямо юридическите лица, които могат да издадат касов бон. Или информацията ми е стара (или невярна) и всъщност лицата, упражняващи свободни професии имат право, също като фирмите, да издадат касов бон без да вземат личните данни на клиентите?