Гражданският договор попада в обхвата на облигационното право, а не на трудовото право и се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите, а не според изискванията на Кодекса на труда. Гражданският договор представлява споразумение на две страни, наричани възложител и изпълнител, според което възложителят възлага на изпълнителя извършването на дадена задача, услуга или поръчка. Гражданските договори по своята същност предполагат извършването на трудова дейност, затова се дължат както социални, така и здравни осигурителни вноски. Социалното осигуряване по тези договори, обаче, не обхваща всички осигурителни случаи. По гражданските договори не може да се правят осигуровки за рисковете общо заболяване и майчинство, трудова злополука и безработица!
"По този договор не се зачита трудов стаж и лицето, което работи по него няма право на привилегии, произтичащи от трудовия стаж. " Такава привилегия е отпуската. А понятието отпуск не съществува при гражданските договори, т.е. не може да излезе в отпуск по майчинство.
С други думи, работата по ГД няма и никога не е могла да осигури изплащането на майчинство.