из НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
…
Чл. 17. (1)
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Освен допълнителните възнаграждения за стаж и професионален опит (по чл.12) и допълнителните възнаграждения за научни степени (по чл.11),
то съгласно чл. 15 ал.2 от същата наредба за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
В практиката редица допълнителни възнаграждения, които може да не са включени в трудовия договор са определени от работодателя, като допълнителни възнаграждения, които не са с постоянен характер, като: месечни, годишни, коледни и други премии и бонуси, защото те не зависят единствено от отработеното време, каквото е изискването на чл. 15 ал.2 от НСОРЗ, за да се окачестват, като допълнителни възнаграждения с постоянен характер.
Ето и е едно съдебно решение в тази насока:
http://www.rs-tar.org/files/00634510/61962110.htm“Съгласно чл.22 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятието се регламентира с вътрешни правила, утвърждават се от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и договореното в КТД. Т.е. работодателят е свободен да определя правилата на организация на работната заплата и тази свобода не подлежи на съдебен контрол, стига да не противоречи на нормативните актове, наредбата и договореното по КТД. Така изготвените от ответника вътрешни правила по никакъв начин не противоречат, нито на наредбата, нито на КТД. Съгласно тези правила, допълнителните възнаграждения, които са начислявани към брутното трудово възнаграждение на ищеца са от категорията на допълнителни възнаграждения с непостоянен характер.
Съгласно чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, при изчисляване на дължимите по КТ обезщетения, в брутното трудово възнаграждение не се включват допълнителните такива , които имат непостоянен характер. Това означава, че при формиране на брутното трудово възнаграждение за определяне на дължимите обезщетенията по чл.220, чл.222, ал.3, чл.224, чл.177 от КТ, както и обезщетението по чл.24 от КТД, тези допълнителни възнаграждения не следва да се включват.”