Аз също подкрепям предложенията на БСК. И защо да няма шанс да бъдат приети щом ги одобряваме? Не бива да се мисли така изначало, защото тогава шансът да се приемат наистина намалява.
За преразглеждането на точка 12 и правото на 20 дни платен годишен отпуск на майките за периода, за който са били в отпуск по майчинство имам да добавя нещо.
Когато една майка излезе в майчинство, тя има право да ползва:
1) Платен отпуск от бюджета - 410 дни, това са 1 година и 45 дни (чл. 163 КТ)
2) Платен отпуск от бюджета - 1 година до навършване на 2 години на детето (чл. 164 КТ)
3) Не платен отпуск от 11 месеца, 6 месеца за майката + още 5 месеца, ако прехвърли отпуска от бащата във фирмата (чл. 167а, ал. 1 КТ)
4) Платен отпуск
от работодателя - 20 работни дни на година от тези 3 години общо 60 дни. Това е така, защото през тези години в отпуск по майчинство на майката и тече трудов стаж, който трупа право на пак на платен отпуск от работодателя - минимум 20 дни на година. За тези общо 3 години, когато майката се върне работодателя и дължи образно казано минимум 3 заплати под форма на отпуск, без тя реално да е положила труд в неговото предприятие (3години*20 р.д). (чл. 352, ал. 1, т. 3 и 4 КТ и чл. 22, ал. 3 (2) от НРВПО)
Тази схема се обсъжда най-подробно във форумите
www.bg-mamma.com и се използва съвсем законно и планирано от някои майки. Там дори се съветва майката така да планира второто си дете след това, че след завръщането и - работодателят да и дължи 6 заплати. Говорим за след 6 години отсъствие без тя реално да е положила труд в предприятието на работодателя през това време. Да, тя полага труд, но в собственото си домакинство. Трупа се отпуск върху отпуск. Няма нищо лошо в това една майка да планира бременността си, но това може да доведе едно малко предприятие до невъзможност да покрива разходите си, особено ако така се случи, че няколко майки излязат по едно и също време и работодателят трябва да плати на всяка по 2, 3 или дори 6 заплати, когато се върнат под формата на отпуск или под формата на обезщетение при напускане, ако решат да напускат, и то за време, в които те не са работили реално за този работодател.
Това пречи както на работодателите да планират дейността си, те например не могат да планират по-високи заплати, защото трябва да заделят резерви за такива случаи, така пречи и на младите момичета, защото те стават непредпочитани служители от някои работодатели, заради гореизброеното.