ЕДИННА ПРОЦЕДУРА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ И/ИЛИ МИТНИ СБОРОВЕ НА БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ СЪГЛАСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА, ТЕХНИЧЕСКА И СЪОТВЕТНА ДРУГА ПОМОЩ

I. Правно основание.

1. Тази процедура се приема на основание член 3, буква "д" от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, съставено в София на 27 юли 1998 г. (ДВ, бр. 14 от 1999 г.), ратифицирано със закон (ДВ, бр. 154 от 1998 г.), наричано по-нататък "Споразумението".

II. Общи положения.

2.1. С тази процедура се определят условията и редът за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението.

2.2. Бенефициентите по проекти, финансирани съгласно Споразумението, закупуват стоки и получават услуги на територията на страната по цени с начислен данък върху добавената стойност.

2.3. При допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки в Република България бенефициентите по проекти, финансирани съгласно Споразумението, учредяват обезпечение за дължимия данък върху добавената стойност и/или митни сборове в съответствие с чл. 74 и 189 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.

2.4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Министерството на икономиката и индустрията има координиращи функции по изпълнение на Споразумението. Обстоятелството, че бенефициентите имат право да прилагат тази процедура, се потвърждава от Министерството на икономиката и индустрията в 7-дневен срок от датата на подадената от бенефициента молба чрез писмо до компетентния орган с копие до бенефициента. Копие от писмото се прилага към искането на бенефициента до компетентния орган.

2.5. Бенефициентите имат право на:

a) възстановяване на разходите за платен от тях данък върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги по облагаеми доставки, за извършено от тях плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, за осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП), свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението;

б) осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове при допускане на стоки за свободно обращение и крайна употреба в Република България, свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението.

2.6. Средствата за разходите по т. 2.5, буква "а" се възстановяват чрез Националната агенция за приходите (НАП) за сметка на държавния бюджет въз основа на акт, издаден от съответния компетентен орган.

2.7. Данъкът върху добавената стойност и/или митните сборове по т. 2.5, буква "б" се заплащат чрез Агенция "Митници" за сметка на държавния бюджет, след което учреденото съгласно т. 2.3 обезпечение се освобождава въз основа на акт, издаден от съответния компетентен орган.

2.8. Изплатените средства по т. 2.6 и 2.7 се отчитат за целите на касовото изпълнение на държавния бюджет в намаление на приходите съгласно указания на министъра на финансите.

2.9. Постъпилите средства по централния бюджет в резултат на плащането по т. 2.7 се отразяват по предвидените сметки и кодове за съответните вземания от данък върху добавена стойност и/или митни сборове.

2.10. Началникът на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне на всяка конкретна доставка, уведомява директора на Териториалната дирекция на НАП - София, за преведените по т. 2.7 средства за заплащане на данъка върху добавената стойност в 14-дневен срок от освобождаването на обезпечението.

2.11. Бенефициентът няма право на приспадане на данъчен кредит за платения чрез Агенция "Митници" за сметка на държавния бюджет по т. 2.7 данък върху добавената стойност при допускане на стоки за свободно обращение и крайна употреба в Република България, свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението.

III. Процедура по осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове.

3.1. Разходите за данък върху добавената стойност, платени от бенефициентите по проекти, финансирани съгласно Споразумението, за закупени стоки и получени услуги по облагаеми доставки, за извършено от тях плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и за осъществено ВОП се възстановяват въз основа на искане от бенефициента по образец съгласно приложение № 1, подадено до компетентния орган по възстановяване на разходите. Искането се подава лично или от упълномощено лице.

3.2. Освобождаването на обезпечение за данък върху добавената стойност и/или митните сборове за стоки, допускани за свободно обращение и крайна употреба в Република България, от бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението, се извършва въз основа на искане от бенефициента по образец съгласно приложение № 2, подадено до началника на съответната митница.

3.3. Към искането по т. 3.1 се прилагат следните документи:

а) опис на данъчните документи за закупени стоки и получени услуги по облагаеми доставки, за извършено плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и за осъществено ВОП;

б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) сертификат, издаден от Посолството на Съединените американски щати (САЩ) в Република България, удостоверяващ, че доставките по т. 3.3, буква "а" са използвани за изпълнението на проектите, финансирани съгласно Споразумението (приложение № 3), заедно с писмото за потвърждение по т. 2.4, издадено от Министерството на икономиката и индустрията;

в) в случаите на извършени строително-ремонтни работи се прилагат документите, удостоверяващи, че проектите, финансирани съгласно Споразумението, са преминали всички необходими проверки.

3.4. Към искането по т. 3.2 се прилагат следните документи:

а) Единният административен документ;

б) сертификат, издаден от Посолството на Съединените американски щати в Република България, удостоверяващ, че доставките по т. 3.4, буква "а" са използвани за изпълнението на проектите, финансирани съгласно Споразумението (приложение № 3);

в) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) писмото за потвърждение по т. 2.4, издадено от Министерството на икономиката и индустрията до началника на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка за целите на освобождаването на обезпечение по т. 2.3.

3.5. Искането по т. 3.1 заедно с документите по т. 3.3 се подават пред съответния компетентен орган по възстановяване на разходите в следните срокове:

а) от 1 до 28 февруари - за покупките, извършени от 1 ноември на предходната година до 31 януари на текущата година;

б) от 1 до 31 май - за покупките, извършени от 1 февруари до 30 април на текущата година;

в) от 1 до 31 август - за покупките, извършени от 1 май до 31 юли на текущата година;

г) от 1 до 30 ноември - за покупките, извършени от 1 август до 31 октомври на текущата година.

3.6. Искането по т. 3.2 заедно с документите по т. 3.4 се подават до началника на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка.

3.7. Правото на възстановяване на заплатените разходи за данък върху добавената стойност е налице, когато:

a) са изпълнени условията по чл. 71 от Закона за данък върху добавената стойност;

б) за начисления данък върху добавената стойност за закупените стоки, получените услуги, извършеното плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и за осъщественото ВОП бенефициентът няма право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от Закона за данък върху добавената стойност.

3.8. Не се възстановяват заплатени разходи за данък върху добавената стойност, когато закупените стоки, получените услуги, извършеното плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и осъщественото вътреобщностно придобиване не са свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението.

3.9. Не се прилага и процедурата по обезпечаване на данък върху добавената стойност и/или митни сборове за стоки, допускани за свободно обращение и крайна употреба в Република България, когато стоките не са свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението.

3.10. Компетентният орган издава акт, с който установява подлежащите на възстановяване разходи за заплатен данък върху добавената стойност, или акт за освобождаване на обезпечението в 30-дневен срок от получаването на искането, след като установи, че са налице условията за възстановяване на заплатените разходи или за освобождаване на обезпечението. Наличието на условията за възстановяване на разходите за заплатен данък върху добавената стойност се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

3.11. Актът, с който се прихваща/възстановява или мотивирано се отказва да се възстанови разходът за данъка върху добавената стойност, платен от бенефициента, се връчва на бенефициента по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случаите на отказ за възстановяване актът се изпраща до компетентния орган при Посолството на Съединените американски щати в Република България, като в тези случаи бенефициентът представя на компетентния орган по приходите декларация за съгласие за предоставяне на информацията.

3.12. Актът, с който се отказва възстановяване на разхода за данъка върху добавената стойност, платен от бенефициента, подлежи на обжалване от бенефициента по реда за обжалване на актове за прихващане и възстановяване съгласно чл. 152 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ако органът по приходите не уведоми бенефициента за взетото решение относно искането за възстановяване на данъка в определените от процедурата срокове, се прилага чл. 131 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

3.13. В случаите на отказ за освобождаване на учреденото обезпечение актът се връчва на бенефициента, който може да го оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случаите на отказ за освобождаване на обезпечението актът се изпраща до компетентния орган при Посолството на Съединените американски щати в Република България.

3.14. Неправомерно възстановени разходи за заплатен данък върху добавената стойност за внесени и закупени стоки, за получени услуги на територията на Република България и за осъществено ВОП подлежат на връщане от бенефициента заедно със законната лихва. При получаване на уведомлението от компетентния орган по възстановяване бенефициентът трябва да върне неправомерно възстановените суми в 10-дневен срок считано от датата на получаване на уведомлението. В случай че бенефициентът не изплати сумата на неправомерно възстановените разходи заедно с начислената лихва, компетентният орган по възстановяване прихваща същата от сумите, подлежащи на възстановяване, по всяко следващо искане на съответния бенефициент до размера на сумата, подлежаща на връщане.

3.15. Сумите, подлежащи на възстановяване или връщане, се превеждат по банковата сметка на бенефициента, посочена в искането.

IV. Неприложимост.

4. Тази процедура не се прилага от бюджетни организации, които заплащат дължимите данъци и митни сборове от бюджета си по общия ред.

V. Дефиниции.

5. По смисъла на тази процедура:

5.1. "Компетентен орган" по отношение на възстановяването на разходи за данък върху добавената стойност е директорът на Териториалната дирекция на НАП - София, или упълномощен от него орган, а по отношение освобождаване на обезпечението, след заплащане на дължимите данък върху добавената стойност и/или на митните сборове - началникът на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка.

5.2. "Бенефициенти":

а) за дължимите мита са юридически или физически лица, в т.ч. обществени или частни организации, които са получатели на финансиране по програмите за помощ по Споразумението;

б) за дължимия данък върху добавената стойност са юридически или физически лица, които не извършват стопанска дейност, в т.ч. обществени или частни организации, които са получатели на финансиране по програмите за помощ по Споразумението.

5.3. "Бюджетни организации" са организациите по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

5.4. "Данъчни документи" за целите на т. 3.3, буква "а" са тези по смисъла на чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 156 ОТ 5 ЮЛИ 2022 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 08.07.2022 Г.)

§ 67. В Единната процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 72 от 2015 г.), навсякъде думите "Министерството на икономиката" се заменят с "Министерството на икономиката и индустрията".

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 156 ОТ 5 ЮЛИ 2022 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТnnn

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 08.07.2022 Г.)

§ 73. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Приложение № 1

Приложение № 2

Приложение № 3