Задълбоченият преглед за България  в Национия доклад за 2019 г. на ЕК констатира, че макроикономическите дисбалансите намаляват
Европейската комисия (ЕК) публикува Националните доклади за 2019 г. за напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните препоръки (СП) на Съвета на ЕС от 2018 г. и включващ задълбочени прегледи относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Заключенията от проведения задълбочен преглед за България представят дисбалансите като намаляващи, но проследяването на някои области във финансовия сектор, както и на нивата на корпоративния дълг е необходимо да продължи. През 2018 г. ЕК извади страната ни от категорията на прекомерни дисбаланси заради постигнатия стабилен икономически растеж, подобрените условия на пазара на труда, добрите фискални резултати, насочени за преодоляване на икономическите и социални предизвикателства, и подобрената устойчивост на финансовия сектор. Напредъкът в изпълнение на препоръките от 2018 г. е оценен като известен при СП 1, СП 2 и като ограничен в СП 3. Предприетите последващи действия вследствие на проведените прегледи във финансовия сектор в СП 2 са оценени като значителен напредък. Що се отнася до напредъка в постигането на националните цели по стратегия „Европа 2020“, България е на път да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Предприети са мерки за подобряване на енергийната ефективност, но потреблението на енергия остава над индикативните национални цели. Напредък в изпълнение на целите според стойностите за 2017 г. е постигнат по отношение на нивото на заетост и намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система. По отношение на целите за висшето образование, намаляване на броя на живеещите в бедност, както и повишаването на разходите за НИРД не се наблюдава напредък. В отговор на идентифицираните от Комисията рискове, България ще предприеме необходимите действия и мерки на политиката, които ще бъдат представени в актуализацията на Националната програма за реформи за 2019 г. и в Конвергентната програма (2019-2022 г.).