АССП: Позиция относно дискутираните бъдещи промени в счетоводното законодателство
Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) публикува своята позиция относно бъдещите промени в счетоводното законодатество във връзка с транспониране на Директива 2013/34/ЕС. Позицията е изпратена до отдел "Счетоводно законодателство" на дирекция "Данъчна политика" към Министерство на Финансите с изх.№ 26/ 24.07.2014



Уважаеми Дами и Господа,

Във връзка с проведената дискусия на среща от 02 юли 2014г на Работна група по транспониране на Директива 2013/34/ЕС към Министерство на Финансите, изразяваме следни позиции по поставените въпроси:

1.   Бюджетни предприятия

АССП подкрепя предложението изнасяне на всички разпоредби, касаещи бюджетните предприятия в отделна глава в новия Закон за счетоводството (ЗСч).

МОТИВИ: Финансовото отчитане на публичния сектор следва да бъде в отделна глава в новия ЗСч, защото публичният сектор не работи по същите правила, по които работи реалния сектор. В момента финансовото отчитане на публичния сектор се извършва по ДДС 20/2004 г., което урежда и прилагането на счетоводните стандарти от реалния сектор. ДДС 20/2004 г. кореспондира с отменени счетоводни стандарти. Счетоводството на реалния сектор е регламентирано със счетоводни стандарти, докато при публичния сектор се регламентира с указания на МФ за всяка година, като постоянно се допълва счетоводното отчитане.

През 2015 г. се предвижда счетоводното отчитане на публичния сектор да се извършва по европейски стандарти за публичния сектор.

Поради различния начин на счетоводно отчитане на публичния сектор, според нас се налага да бъде обособена отделна глава в новия ЗСч.

2.   Предприятия по смисъл на ЗСч

АССП подкрепя предложението определението за предприятие да бъде преместено в Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСч, като се запази на обхвата на дефиницията от настоящия ЗСч.

3.   Инвентаризация

АССП счита, че настоящите разпоредби в чл. 22 от ЗСч относно инвентаризация са напълно достатъчни за малките предприятия, като за микро- и малките предприятията не следва да се изискват допълнителни усложняващи процедури.

МОТИВИ:Съгласно чл. 22 от ЗСч, инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Инвентаризацията се извършва по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието. За бюджетните предприятия министърът на финансите може да определи и други срокове за извършване на инвентаризацията. Инвентаризации се извършват и по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.

По този начин, законът дава възможност на предприятията да изработят и следват свои процедури за инвентаризация, които да бъдат съобразени с техните конкретни нужди, в зависимост от големината, вида дейност и нуждите на ръководството.

Обръщаме внимание, че следва да се направи разлика между инвентаризация при микро- и малки;  средни и големи предприятия. В този смисъл, не е удачно да уеднаквяваме процедурите при различните категории предприятия.

В повечето от микро- и малките предприятия едни и същи лица са както собственици, така и управители и материално отговорни лица, и затова не се нуждаят от тежки и обременяващи процедури за инвентаризация.

Затова:
1.   Следвайки духа на Директива 34/2014/ЕС “Мисли първо за малките” и параграф 4 от Преамбюла на Директивата, в който се казва, че законодателството на Съюза в счетоводната област трябва да постигне подходящ баланс между интересите на адресатите на финансовите отчети и интересът на предприятията да не бъдат ненужно обременявани с изисквания за отчитане
и
2.   Отчитайки параграф 13 от Преамбюла на Директива, в който се уточнява, че микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Тези правила налагат върху тях административна тежест, която е непропорционална на тяхната големина и следователно създават относително по-тежки условия за микропредприятията в сравнение с другите малки предприятия,

То по отношение на микро- и малките предприятия, АССП счита, че е необходимо да се запазят настоящите разпоредби на ЗСч, които от една страна въвеждат изискване за инвентаризация, а от друга дават свобода на предприятието да я извърши по възможно най-ефективен начин, според своите нужди.

4.   Предприятия, извършващи дейност от обществен интерес

Дефиниция за „предприятия, извършващи дейност от обществен интерес” е дадена в §1, т.11 от Закона за независимия финансов одит.  Като такива предприятия са определени:

а) публични дружества и емитенти на ценни книжа в страната, както и в друга държава - членка на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство;
б) кредитни институции;
в) застрахователи, презастрахователи и пенсионноосигурителни дружества;
г) търговски дружества, които произвеждат, пренасят и продават електроенергия и топлоенергия;
д) търговски дружества, които внасят, пренасят, разпределят и транзитират природен газ;
е) търговски дружества, които предоставят водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги;
ж) "Български държавни железници" - ЕАД, и дъщерните му предприятия;

Прави впечатление, че за дефиниране на предприятията в обществен интерес е използван само критерият „характер на дейността”. Според нас за предприятията, посочени в букви от „г” до „е”, този критерий трябва да бъде съчетан и с количествени критерии за големина на предприятието и броя на служителите, тъй като в сега съществуващата дефиниция попадат и малки предприятия от съответния сектор, чието влошено финансово състояние и евентуален фалит не би се отразило негативно върху обществото. Дефинирането на количествените критерии следва да бъде направено на база анализа от досега извършваните одити на предприятията в обществен интерес.

АССП счита, че Законът за счетоводството и Законът за независимия финансов одит следва да ползват една дефиниция за „предприятия в обществен интерес”.

5.   Категории предприятия

Директива 2013/34/ЕС въвежда единни критерии в държавите-членки за микро-, малки, средни, големи предприятия и предприятия от обществен интерес. Според нас като цяло следва да бъдат въведени точно тези основни критерии за предприятията, заедно с праговете, с цел да не се изкриви духа на Директивата при транспониране в националното законодателство.

А. По отношение на микропредприятията
Не следва да се създават отделни подкатегории предприятия. АССП счита, че за микропредприятията следва да се приложат всички облекчения, предвидени в Директивата (без бележки към ГФО, възможност за съкратен баланс само по раздели и групи по избор, възможност за съкратен ОПР, без одит, без доклад за дейността и др. облекчения, предвидени в директивата).

Б. По отношение на малките предприятия
Съгласно параграф 43 от Преамбюла на Директива 2013/34/ЕС, отчети на малките предприятия не следва да подлежат на задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери/съдружници, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети. В член 34 от Директивата не се изисква от малките предприятия да предоставят своите финансови отчети за извършване на одит. Това е споменато и параграф 25 от преамбюла на Директива 2014/56/ЕС за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети.

Въпреки това според текстовете от параграф 43 от Преамбюла на Директива 2013/34/ЕС, тя не следва да възпрепятства държавите-членки да налагат извършването на одит на малките предприятия, като се вземат под внимание специфичните условия и потребности на тези предприятия и на ползвателите на финансовите отчети.

Отчитайки, че показателите в чл. 3, т. 2, букви “а” и “б” за малките предприятия са високи, а именно:
а) обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 8 000 000 EUR;

То АССП счита, че категорията малки предприятия би било удачно, да се раздели на две подкатегории по отношение на показателите “обща сума на баланса” и “нетен оборот”. По отношение на третия критерии “среден брой на служителите през финансовата година”, то не считаме, че е необходимо разделяне.

В тази връзка, след разделянето на малките предприятия в две подкатегории, то само първата подкатегория, която е с по-ниските показатели, да ползва облекченията за малките предприятия, предвидени в Директивата (съкратен баланс – по раздели и групи по желание, без одит, без доклад за дейността и други предвидени в директивата).

В. По отношение на средните и големите предприятия
Нашето мнение, е че разделението на категориите, трябва да е максимално по Директивата. В тази връзка не считаме за удачно предложението за обединяването на средни и големи предприятия в една категория.

6.   Къде да бъдат дефинирани счетоводните принципи?

Становището на АССП е, че основните счетоводни принципи би следвало да бъдат дефинирани и изброени в Закона за счетоводството.
МОТИВИ: Законът за счетоводството е основен нормативен акт, с който се дефинира законовата рамка, съобразно която се води счетоводството. Счетоводните принципи са основополагащи изисквания, на чиято база се води счетоводството. Те гарантират приемственост и универсалност на счетоводната информация и поради тази причина те трябва да бъдат достатъчно ясно формулирани в ЗСч. Тяхната важност е безспорна и тъй като основната законова рамка се формира, именно със закон, ние считаме, че те следва да бъдат разгледани и изброени именно в ЗСч.

7.   Трябва ли да остане двустранна форма на отчета за приходите и разходите, в случай, че е допустимо по новата директива?

Според АССП в случай, че това е допустимо по новата директива, би следвало предприятията да имат право да ползват двустранна форма на отчета за приходите и разходите.

Въпреки това, според нас би следвало основната форма на отчета за приходите и разходите да бъде изцяло съобразена с Директива 2013/34/EС, с цел постигане на максимално близки форми на ОПР между отделните държави-членки. Това би направило отчета по-разбираем за фирмите с чуждестранно участие.

В тази връзка препоръчваме в Годишен отчет за дейността, изискван от Националния статистически институт, като форма на ОПР да залегне Приложение V от Директивата, а имено структура на ОПР според характера на разходите.

8.   Съставители на ФО

АССП счита, че по отношение на съставителите на ГФО, трябва да се запазят досега действащите изисквания в чл. 34 и чл. 35 на ЗСч.

МОТИВИ: Нашето становище е основано на тезата, че изискванията в ЗСч са ясни и добре дефинирани, като дават възможност на лицата със средно или висше икономическо образование, след придобиване на съответния професионален стаж, да бъдат съставители на ГФО.

Съгласно чл. 48 от ЗСч актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция. С цел предотвратяване на съставяне на финансови отчети от лица или предприятия, които не притежават качествата на съставител по ЗСч, нашето мнение е, че би следвало този контрол да бъде по-добре упражняван и завишен, така че да се гарантира, че всеки финансов отчет е съставен от законен съставител на финансов отчет.

АССП счита, че би следвало да се даде дефиниция на понятието „професионален стаж“ в Допълнителните разпоредби на ЗСч, тъй като такава към момента липсва.

МОТИВИ: Липсващата в момента дефиниция създава доста затруднения и се срещат различни тълкувания на понятието „професионален стаж“. Създаването и разписването на дефиниция, включена в ЗСч, би предотвратило подобни субективни тълкувания и би дало абсолютна яснота какъв именно стаж и по какъв начин би следвало да бъде доказан от съставителите на ГФО.

9.   Брой последователни години за промяна на категорията на предприятие

АССП счита, че ако дадено предприятие в две последователни години, надхвърля праговете по най-малко два от трите показатели, то това да води до промяна на категорията му от началото на третата година.

10.    Публикуване на ГФО

АССП подкрепя предложението срокът за публикуване на годишните финансови отчети да бъде променен от 31 юли на 30 юни за всички предприятия, като се запази срока до 31 май за едноличните търговци

11.    Одит

На задължителен одит да подлежат следните предприятия
•   малки предприятия, от втора категория с по-високите показатели
•   средни
•   големи
•   предприятия от обществен интерес

АССП счита, че при определянето на това дали дадено предприятие подлежи на задължителен одит или не, то следва да има значение размерът на предприятието, а не неговата правна формата.

12.    Доклад за плащания към правителства

По отношение на доклада за плащания към правителства, АССП подкрепя и трите предложения: 
-   Публикуване в Търговския регистър в срокове по общия ред, заедно с ГФО
-   Публикуване в Търговския регистър без отделна такса
-   Приложение към ЗСч с примерно съдържанието на доклада за плащания към правителства

Линк: http://apac-bg.org/UserFiles/File/ASSP-Pozicia-25.07.2014_END_site.pdf