През изминалата година бяха направени съществени изменения в чл.19 от ДОПК, които предизвикаха, смея да твърдя, твърде противоречиви и дори негативни коментари сред професионалните съсловия на счетоводители, адвокати и данъчни консултанти. В настоящата статия ще се опитам да откроя някои от основните спорни моменти в изменението на въпросната разпоредба, както и да посоча част от проблемите, които биха възникнали при прилагането на новите текстове в практиката.
Така според мен, противоречиви тълкувания могат да възникнат още при прилагането на първата алинея на променения чл. 19 от ДОПК. В нея законодателя е посочил различните категории лица, които евентуално могат да понесат отговорност, в случай, че са участвали виновно и с лични действия в укриването на факти и обстоятелства от данъчната администрация и именно и само вследствие на това укриване, същата не може да събере установените и изискуеми данъчни и осигурителни задължения на управляваните и/или представлявани от тях юридически лица.
Така след изменението на чл. 19 от ДОПК, наред със законните представители на юридическите лица (управителите), като потенциално отговорни за непогасени данъчни и осигурителни задължения са посочени още и определени категории доброволни представители на задлъжнелите към фиска юридически лица, а именно като такива са посочени прокуристите, търговските представители, търговските пълномощници и дори лицата без представителна власт, но действали от името на търговеца, при сключването на определени сделки или действия.
Както е добре известно, прокурата в частност и търговското представителство като цяло са типични институти на търговското право и съществените юридически характеристики на тези правни фигури са изчерпателно посочени в търговския закон (ТЗ).
С новата ал.12 на чл.19 от ДОПК обаче, законодателя е решил да предаде ново значение и нови правни характеристики на въпросните класически институти на търговското право, съществено различаващи се от тези в ТЗ и очевидно изработени специално и само за приложението на въпросният чл. 19 от ДОПК.
Така съгласно изцяло новата ал.12 на чл. 19 от ДОПК, за да се смята едно лице за прокурист е достатъчно да е упълномощено да изпълнява правомощия на управителя, а за да се смята за търговски пълномощник е достатъчно да бъде упълномощено да извършва всички действия свързани с обикновената дейност на търговеца.
Тук очевидно идеята на законодателя е била съществено да се разшири кръга на лицата попадащи в определението прокурист съответно търговски пълномощник на дадено юридическо лице, тъй като за целите на прилагането на чл. 19 от определението за прокурист дадено в ТЗ, отпадат изискванията въпросното лице да е вписано в търговския регистър, както и да има сключен договор с предвидено възнаграждение за изпълняваните от него функции. Същото се отнася и за търговския пълномощник по смисъла на ал.12 на чл. 19 от ДОПК, като изрично е подчертано, че за да се смята едно лице за търговски пълномощник, не е нужно на същото да е предвидено възнаграждение в сключен договор, а е достатъчно да бъде упълномощено само с нотариално заверено пълномощно.
Именно въпросните, според мен необосновано разширени и по същество идентични определения за прокура и търговско представителство дадени в ал.12 на чл. 19 от ДОПК, вече пораждат в практиката множество въпроси и дори опасения от неправилно или противоречиво тълкуване.
Така някои експерти изказаха вече своите опасения, че едно безспорно неправилно тълкуване на ал.12 от чл. 19 от ДОПК например, може да приравни счетоводителите или юристите на дадено юридическо лице на прокуристи или съответно търговски пълномощници на същото това лице, съгласно смисъла, който е вложен за тези понятия в ал.12.
Безспорно е например, че както на счетоводителите, така и на юристите понякога се възлагат отделни правомощия на управителя, за да могат те да изпълнят работата за която са наети. Така например, счетоводителите подават данъчни декларации в НАП, което по принцип е правомощие на управителя, което обаче, в повечето случай той доброволно възлага с пълномощно на наетите от него счетоводители.
В случая обаче, според мен, би било напълно неправилно, недопустимо и изцяло в разрез с духа смисъла на закона, възлагането на отделни правомощия на управителя на едно или друго лице независимо дали е счетоводител и правен консултант на юридическото лице, да доведе до квалифицирането на същото това лице съответно като прокурист или търговски пълномощник по смисъла на ал.12 от чл. 19 от ДОПК.
Според мен целта на законодателя е била чрез разширяване на понятията за прокурист и търговски пълномощник да обхване главно онези лица, на които е възложена само с пълномощно цялостната дейност по управление на юридическите лица, а не да засегне лицата, на които са възложени отделни правомощия на управителя.
Цялостната дейност по управление на едно юридическо лице от своя страна, несъмнено трябва да позволява на представителя да се разпорежда с всякакво имущество и парични средства на юридическото лице, както и да поема задължения от името и за сметка на същото. Именно правата на представителя да се разпорежда с парични средства и други активи на представляваното от него юридическо лице го доближават най-много до същинските правомощия на управителя. Тези правомощия според мен, отличават най-категорично управителя от останалият обслужващ персонал на дружеството, включително и от външните за дружеството консултанти, като счетоводители, адвокати и др. На въпросните лица обикновено не се дават права да сключват сделки от името на дружеството или да се разпореждат с негово имущество, ето защо според мен те не са застрашени да попаднат в приложното поле на чл.19 от ДОПК.
Следователно лица, които са изрично упълномощени, естествено с нотариално заверено пълномощно, да сключват сделки от името на юридическото лице, което представляват, както и да се разпореждат например с парични средства от банковите му сметки и/или да се разпореждат по какъвто и да е било начин с други активи на това лице, биха имали съответно права, които са присъщи само за управители на юридически лица и биха могли да бъдат квалифицирани като прокуристи по смисъла на чл. 19 от ДОПК.
