В официалната си справка НАП посочва, че е приела общо 116 предложения и 16 частично. Макар преобладаващите приети предложения да са отстраняване на множество технически грешки и несъответствия в документацията на НАП, открити от организациите и техните експерти, има и няколко ключови промени, които намаляват част от първоначално заложената огромна административна тежест. Важно е да се отбележи, че редица от най-важните и принципни предложения, целящи съществено облекчаване на бизнеса, бяха отхвърлени.
Към момента на публикуване на този материал, финалната заповед на изпълнителния директор на НАП, както и актуализираните версии на техническите приложения (Приложение №1 - XSD схемата, Приложение №2 - Excel файла с описанията и Приложение №3 - Word файла с указанията), все още не са официално обнародвани. Поради тази причина, целият анализ в настоящата статия се базира изцяло на публикуваната от НАП Справка за предложенията, становищата и възраженията, в която са описани решенията на агенцията по всяко постъпило предложение. В следващите редове ще направим преглед на ключовите приети и отхвърлени предложения, за да може бизнесът и счетоводната общност да са наясно какво реално е прието и кои проблеми и предизвикателства предстоят.
Част I: Ключови ПРИЕТИ или ЧАСТИЧНО ПРИЕТИ предложения
В първа част на статията ще разгледаме приетите и частично приетите предложения, а във втората част – ключовите неприети предложения.
Предложение № 1: Да се позволи обобщено отчитане на фактури за директни разходи, а не "ред по ред" (прието)
Същност: Това беше най-масово подкрепеното искане, целящо да премахне огромната административна тежест от детайлното въвеждане на всеки ред от фактури за консумативи, комунални услуги и други покупки, които се осчетоводяват директно като разход. Предложението е такива фактури да се отчитат с един или няколко обобщени реда. Основни вносители на това предложение са АССП, ФТС, Телелинк, БАДДПО, ЛИДЛ, 1 Ейч ООД, СОУР, П. Маринова.
Решението на НАП: Агенцията приема предложението и допълва, че „Приложение № 3 е допълнено с указание за такива случаи“. Това означава, че промяната ще бъде описана в текстовия файл с указанията (Word файла), а не в техническите файлове.
Анализ и практическо значение: Това е може би най-важното прието предложение за бизнеса и счетоводната общност, което ще спести хиляди часове ръчен труд по "преписване" на фактури. Въпреки че все още очакваме публикуването на финалната заповед и приложенията, това решение на практика означава, че НАП ще позволи попълването на задължителните полета (Quantity, UnitPrice и др.) с условни или обобщени стойности. Най-вероятно указанието в Приложение № 3 ще описва процедура, при която за такъв тип фактури се подава един обобщен ред с количество "1" и обща нетна стойност в полето за единична цена. Внимателният анализ на отговорите обаче разкрива и границите на това облекчение. Фактът, че някои по-фундаментални предложения (като това на СОУР за цялостно премахване на "фактурните редове") са "частично приети", е показателен. Това означава, че НАП не се отказва от детайлизацията по принцип. Изискването за отчитане "ред по ред" остава в пълна сила за всички стоки и материали, които се заприходяват като стоково-материални запаси (СМЗ). Изводът е, че облекчението е реално, но е строго фокусирано – касае само фактурите за директен разход. Оставаме в очакване на финалните текстове в Приложение № 3, за да видим точната формулировка на това ключово изключение.
Предложение № 2: Да се създаде ясна процедура за корекции и отразяване на късно получени документи (частично прието)
Същност: Това е второто изключително важно предложение, подкрепено от широк кръг вносители. То адресира факта, че счетоводството е динамичен процес, в който са неизбежни последващи корекции на грешки и по-късно получени документи. Предложението настоява за ясен и официално регламентиран механизъм, по който да се коригира вече подаден SAF-T файл, за да се осигури правна сигурност за бизнеса. Основни вносители на това предложение са АССП, КПМГ, Телелинк, Актив, ЕСО, Електрохолд, БМФ, 1 Ейч ООД, П. Маринова.
Решението на НАП: Агенцията приема частично предложението, като посочва, че „В Приложение № 3 е добавен текст относно отразяване на корекции на счетоводни грешки, установени в текущия период, както и отразяване на счетоводни записи, направени през текущия период, които се отнасят за предходен период.“.
Анализ и практическо значение: Приемането на това предложение е от критично значение за практическата работа, но е важно да се разбере какво точно означава "частично прието". Внимателният прочит на справката показва, че НАП приема общата идея за процедура, но отхвърля по-амбициозните предложения (като това на КПМГ) за подаване на изцяло нов, заместващ файл за минал период по принципа "последният подаден е валиден". Приетият от НАП подход е друг: корекциите ще се отразяват в рамките на текущия SAF-T файл, а не чрез замяна на стари файлове. Например, ако през юни откриете грешка или получите фактура за април, вие няма да подавате коригиран файл за април. Вместо това, в юнския си файл ще включите коригираща счетоводна операция, която чрез различните полета за дата (TransactionDate за април и GLPostingDate за юни) ще показва на НАП, че се отнася за минал период. Това решение осигурява процедурна яснота, но е важно да се отбележи, че то налага методология на "корекция напред във времето", а не на ретроактивна замяна на данни. Остава да видим точната формулировка на този механизъм във финалната версия на Приложение № 3.
Предложение № 3: Да се дадат ясни указания за попълване на доставчик на актив (AssetSupplier) при сложни казуси (прието)
Същност: Множество вносители изтъкнаха, че полето AssetSupplier (Доставчик на актив) е задължително, но е практически невъзможно да бъде попълнено при редица често срещани казуси. Такива са активите, изградени по стопански начин с материали от десетки доставчици, много стари активи, за които липсва документация, или активи, установени при инвентаризация. Предложенията настояваха за ясни указания как да се процедира в тези случаи или полето да стане незадължително. Основни вносители на това предложение са КПМГ, Л-Клас, Кока-Кола ХБК, Агрополихим, БМФ и Асоциацията на банките в България.
Решението на НАП: Агенцията приема предложението с еднозначен мотив: „Приложение № 2 е допълнено с указания за попълване на елемента.“. Това означава, че решението на казуса е отразено директно в техническото описание на полето в Excel файла.
Анализ и практическо значение: Това е изключително важна и прагматична промяна, която решава реален проблем, пред който щяха да се изправят почти всички големи и производствени предприятия. Без това указание, подаването на данни за значителна част от активите би било блокирано. Най-вероятно в новата версия на Приложение № 2, в колона "Бележки" срещу елемента AssetSupplier, е добавено указание, че в описаните случаи (актив по стопански начин, липса на данни за доставчик и т.н.) задълженото лице следва да попълни своите собствени идентификационни данни. Това осигурява попълването на задължителното поле с коректни данни, без да се изисква от фирмите да извличат невъзможна за намиране информация.
Предложение № 4: Да се позволи агрегирано отчитане за специфични сектори с масови клиенти (частично прието)
Същност: Редица компании и организации от сектори с милиони клиенти физически лица (банки, телекомуникации, комунални услуги, застрахователи) изтъкнаха, че индивидуалното отчитане на всяка транзакция е технически невъзможно или представлява непропорционална тежест. Аргументите им бяха свързани със спецификата на техните билинг системи, които са отделени от счетоводния софтуер, както и със съществуващи законови режими като банкова и застрахователна тайна. Те поискаха въвеждането на специален режим за подаване на обобщена/агрегирана информация. Основни вносители на това предложение, които са получили положителен отговор, са Йеттел, Електрохолд и Асоциацията на банките в България.
Решението на НАП: Агенцията приема частично предложението. Мотивите варират, но основните са: „Приложение № 3 е допълнено с указание за такива случаи“ и „Съгласно Приложение № 3 всички данни, които представляват банкова тайна по смисъла на чл. 62 от ЗКИ, се подават агрегирано.“.
Анализ и практическо значение: НАП прави изключения не толкова на база на аргументи за административна тежест, колкото на база на вече съществуващи законови режими (банкова тайна) или установени практики (отчет за продажби). Това означава, че в новата версия на Приложение № 3 трябва да търсим нов раздел IV "Специфични изисквания...", който детайлно описва как точно всеки от тези сектори да агрегира данните си. Това решение признава спецификите на тези индустрии и предотвратява блокирането на отчетния процес за тях.
Предложение № 5: Да се дадат ясни указания как се докладва "Отчет за продажбите" (прието)
Същност: Редица вносители, предимно от сектори с продажби на дребно към физически лица (търговски вериги, комунални услуги, банки), повдигнаха критичния въпрос как се отчитат продажбите към анонимни клиенти. За тези продажби съгласно ЗДДС не се издава фактура, а се съставя обобщен "Отчет за извършените продажби". Проблемът е, че структурата на SAF-T изисква задължителни данни като CustomerID (Идентификация на клиента), ProductCode и др., които при анонимни продажби липсват. Предложението настоява практиката за обобщено отчитане от ДДС дневниците да се пренесе и в SAF-T. Основни вносители на това предложение са Л-Клас, ЛИДЛ България, Електрохолд и Асоциацията на банките в България.
Решението на НАП: Агенцията приема предложението с мотив: „Приложение № 3 е допълнено с указания за попълване на съответните елементи“, както и „Приложение № 3 е допълнено с указание относно подаване на данни в случаите, когато съгласно ЗДДС не е задължително издаването на фактура.“.
Анализ и практическо значение: Това е изключително важно практическо решение, без което целият сектор на търговията на дребно (B2C) не би могъл да изпълни изискванията. Приемането му показва, че НАП съобразява изискванията на SAF-T с вече установени и работещи практики по ЗДДС. Най-вероятно в новата версия на Приложение № 3 е добавен текст, който указва как да се попълнят задължителните полета при подаване на документ с тип "81 - Отчет за продажби". Очаква се указанието да позволява в полето CustomerID да се попълват данните на самото подаващо предприятие или служебен код, а редовете на фактурата (InvoiceLine) да съдържат обобщена информация по данъчни ставки, точно както се прави в дневника за продажби.
Предложение № 6: Да се отстранят множество технически грешки и несъответствия в документацията (частично прието)
Същност: Голям брой вносители, предимно софтуерни компании и консултанти от голямата четворка, са извършили изключително детайлен технически анализ на проектната документация. В техните становища са идентифицирани стотици конкретни проблеми: структурни грешки в XSD схемата, които правят валидацията на файла невъзможна; неработещи хипервръзки и грешни препратки в Приложение № 2 (Excel файла); несъответствия между различните документи; грешки в примерния XML файл и неясни дефиниции на полета. Предложенията настояваха за отстраняването на всички тези технически проблеми, за да може стандартът изобщо да бъде практически приложим. Основни вносители на такива технически анализи са Делойт, КПМГ, Oracle, SAP, Бонев Софт, Л-Клас, ФТС, М. Акълиев.
Решението на НАП: Агенцията приема огромната част от тези чисто технически предложения. Мотивите в справката са основно: „Извършени са промени в XSD схемата.“, „Направена е корекция в Приложение № 2.“ или „Извършени са корекции на хипервръзките в Приложение № 2.“. Това означава, че промените са отразени в Приложение № 1 (XSD, XML) и Приложение № 2 (Excel).
Анализ и практическо значение: Приемането на тези стотици технически корекции беше от критично значение, тъй като без тях SAF-T би бил практически неработещ. Благодарение на тези експертни становища на бизнеса, финалната документация на НАП би трябвало да е значително по-качествена и консистентна. Ключовият нюанс обаче се крие в това какво е "частично прието". НАП е приела почти всички предложения за отстраняване на явни грешки, но е отхвърлила някои искания за промяна на стандарта с цел практическо улеснение, дори когато са технически обосновани. Пример за това е предложението полето IBAN да се казва така, както автоматично се генерира от много системи, а не IBANNumber. Отговорът на НАП е, че се придържат към стандарта на ОИСР.
Предложение № 7: Да се допълнят и коригират ключови номенклатури (Сметкоплан, Данъци, Плащания) (частично прието)
Същност: Редица вносители са идентифицирали съществени пропуски и неточности в основните номенклатури, предоставени от НАП, които са "азбуката" на SAF-T. Основни вносители по тези теми са Л-Клас, ЛИДЛ България, БАДДПО и Асоциацията на банките в България. Предложенията са в три основни направления:
» Сметкоплан: Липсват важни счетоводни сметки, необходими за отчитане по съвременните стандарти (напр. за активи с право на ползване по МСФО 16) и за специфични индустрии (напр. за резерви на пенсионните дружества).
» Данъчни кодове: Липсват кодове за специфични данъци (напр. данък по Pillar 2) и за определени ДДС режими.
» Методи на плащане: Номенклатурата не включва широко разпространени в търговията на дребно методи като плащане с ваучери за храна, подаръчни карти и талони.
Решението на НАП: Агенцията приема частично тези предложения, като основните мотиви са: „Допълнена е номенклатурата на счетоводните сметки.“, „Допълнена е номеклатурата ТАХ-ІМР...“ и „В Приложение № 2 е допълнена номенклатурата за плащанията.“. Всички промени са отразени в Приложение № 2 (Excel файла).
Предложение № 8: Процедурни, комуникационни и правни подобрения (частично прието)
Същност: Тази група предложения излиза извън чисто техническия формат на файла и се фокусира върху процеса на внедряване и съпътстващите го рискове. Вносители по тези теми са Йеттел, ЕВН и ЛИДЛ България. Основните искания бяха в три направления – комуникация, тествани и защита на данните.
Решението на НАП: Агенцията приема частично тези предложения. Агенцията приема частично тези предложения, като дава положителни отговори по ключови аспекти: „Предвижда се НАП да поддържа на интернет страницата си актуална рубрика „Въпроси и отговори“...“; „НАП ще отправи предложение за участие в тестова фаза на проекта до всички предприятия...“; и по отношение на GDPR – „Приложение № 3 е допълнено с указание за такива случаи.“.
Част II: Ключови НЕПРИЕТИ предложения по проекта за SAF-T
Много от най-важните и принципни предложения, целящи съществено облекчаване на бизнеса, бяха отхвърлени. Анализът на тези откази е ключов, за да се разберат предизвикателствата, които остават, и къде трябва да се насочат бъдещите усилия на професионалната общност. Нека разгледаме най-важните от тях.
Предложение № 1: Разделяне на SAF-T файла – за данни от склад и от счетоводство (предложението не е прието)
Същност: Това беше едно от най-важните предложения, внесено от АССП, което адресира проблема с изискването за единен, интегриран файл – непреодолима пречка за малките предприятия с изнесено счетоводство. В предложението се настоява да се позволи подаването на данни от склад и от счетоводство в отделни, но свързани файлове, а не в един общ интегриран файл. Идеята е фирмата-клиент да може да подава файл, генериран от нейната складова/търговска програма (с данните за наличности и движения), а обслужващата я счетоводна кантора да подава основния файл с цялата счетоводна информация.
Защо не е прието от НАП: В официалната справка на НАП е посочено, че предложението "Не се приема". Посочените мотиви са: "Не съдържа конкретно предложение по публикуваните проекти на документи. Обхвата на информацията, която се подава със Стандартния одитен файл е определена в ДОПК."
Анализ: Отказът по тази точка създава практически невъзможна ситуация за огромна част от българския бизнес. Изискването за единен файл е проектирано за големи корпорации, опериращи със скъпи, напълно интегрирани ERP системи. Реалността за микро и малките предприятия в България е коренно различна – оперативната дейност (склад, магазин) се управлява от една програма в обекта на фирмата, а счетоводството се води изнесено, в съвсем друга програма в счетоводната кантора. Обединяването на данни от две разнородни системи, които не са предвидени да комуникират помежду си, е изключително сложна, скъпа и податлива на грешки задача. Това поставя пред бизнеса два лоши избора: или да инвестира непропорционално големи суми за сложни IT интеграции, или да изпадне в невъзможност да изпълни законовото си задължение. Мотивите на НАП са формални и не адресират този фундаментален практически проблем, което превръща това изискване в една от най-големите пречки пред реалното прилагане на SAF-T за МСП.
Предложение № 2: Отказ да се въведе е-фактуриране и стандарт за банките преди SAF-T (предложението не е прието)
Същност: Редица становища настояваха, че преди държавата да изисква от бизнеса да подава силно детайлизирана и структурирана информация, тя първо трябва да създаде необходимата за това екосистема. Конкретните предложения бяха две:
» Да се въведе задължително структурирано е-фактуриране, така че данните от фактурите да се създават и обменят в машинен формат още при източника.
» Да се въведе задължителен, унифициран формат за банковите извлечения, който да позволи автоматизиран импорт на данни за плащанията.
Защо не е прието от НАП: В официалната справка на НАП мотивът за отхвърляне на тези предложения е: "Не съдържа конкретно предложение по публикуваните проекти на документи."
Анализ: Този отказ е може би най-показателен за фундаменталния порок в подхода към реформата. Вместо да се реши проблемът при неговия източник (създаването на данните), цялата тежест по дигитализацията и структурирането на информация от хартиени или PDF документи се прехвърля върху крайния получател – бизнесът и неговите счетоводители. Формалният отговор на НАП, че това е "извън обхвата на обсъждането", на практика означава липса на координация между институциите (НАП, МФ, БНБ, Министерство на е-управлението). Така се гарантира, че процесът ще остане неефективен, скъп и податлив на грешки от ръчно въвеждане, което напълно противоречи на целите на дигитализацията.
Предложение № 3: Отказ да се премахнат незадължителните полета (предложението не е прието)
Същност: Редица становища настояваха за драстично опростяване на SAF-T схемата чрез цялостно премахване на стотиците полета, маркирани като незадължителни (Optional). Аргументът беше, че тяхното съществуване създава правна несигурност, натиск върху бизнеса да "презастрахова" чрез попълване на ненужна информация, оскъпява софтуерните разработки и увеличава риска от грешки. Идеята беше в стандарта да останат само полета, които са абсолютно задължителни.
Защо не е прието от НАП: В официалната справка на НАП е посочено, че предложението "Не се приема". Основните мотиви са, че схемата е разработена на база стандарта на ОИСР и че предоставянето на информация в опционалните полета е препоръчително, тъй като "ще намали административната тежест в хода на извършване на контролни производства.".
Анализ: Отказът на НАП по тази точка разкрива фундаментално разминаване във вижданията. От гледна точка на бизнеса, стотиците незадължителни полета са източник на риск и разходи. От гледна точка на НАП, те са инструмент за бъдещо улеснение на контролната им дейност. С този си отказ приходната администрация на практика прехвърля върху бизнеса тежестта да гадае коя "незадължителна" информация би била важна за един бъдещ проверяващ орган. Това създава "сива зона" на несигурност и противоречи на принципа за намаляване на административната тежест в момента на подаване на данните.
Предложение № 4: Защо ще подаваме данни, които държавата вече има? Отказ да се приложи принципът "питай веднъж" (предложението не е прието)
Същност: Това предложение се основава на модерния принцип на електронното управление "питай веднъж, използвай многократно" (once-only principle). Искането беше от SAF-T файла да отпаднат всички полета, съдържащи информация, която държавата вече притежава в публични електронни регистри. Това включва данни за самата фирма, нейните собственици, адрес, както и основните данни за българските й контрагенти, които са достъпни в Търговския регистър, регистър БУЛСТАТ и др. Идеята беше НАП да използва ЕИК номера като "ключ" за автоматично извличане на тези данни.
Защо не е прието от НАП: В официалната справка на НАП е посочено, че предложението "Не се приема". Мотивите са, че "Обхватът на подаваната с файла информация е регламентиран в ДОПК" и "Схемата на Българския SAF-T е разработена на база стандарта на ОИСР".
Анализ: Този отказ е пример за липса на цялостен, междуинституционален подход към дигитализацията. Вместо да се изгради интелигентна система, която комуникира с други държавни системи, НАП изисква от бизнеса да бъде посредник и да подава отново данни, които вече веднъж е предоставил. Формалният мотив, че това е заложено в ДОПК и стандарта на ОИСР, показва придържане към буквата на закона, дори когато това е в ущърб на ефективността. Това решение ненужно увеличава размера на файловете и административната работа по събиране и форматиране на данни, които вече са публично достъпни.
Предложение № 5: Нереалистични срокове: Отказ за отлагане на SAF-T и удължаване на месечния срок (предложението не е прието)
Същност: Това беше най-масовото искане от страна на бизнеса и професионалните организации. То настояваше за две основни промени: първо, месечният срок за подаване да се удължи от 14-то число до края на месеца, тъй като 14 дни са недостатъчни за пълно счетоводно приключване; и второ, цялостното въвеждане на стандарта да се отложи с поне година, поради огромното натоварване от едновременното въвеждане на еврото и новите изисквания за ESG отчитане.
Защо не е прието от НАП: В официалната справка на НАП мотивът за отказ е категоричен и повтарящ се: „Сроковете за подаване на SAF-T файла са определени в ДОПК.“.
Анализ: Отказът на НАП е формално-правно изряден, но напълно игнорира практическата реалност. Той прехвърля отговорността към законодателя, който е приел тези срокове, без да отчете аргументите на бизнеса за невъзможността те да бъдат спазени. Решението да се продължи с настоящите срокове, особено на фона на въвеждането на еврото, създава огромен риск от грешки, подаване на непълни данни и излишно напрежение за счетоводните екипи, като на практика обрича голяма част от предприятията на неизпълнение по обективни причини.
Предложение № 6: Отказ да се премахнат дублиращите декларации по ЗДДС и ЗКПО (предложението не е прието)
Същност: Предложението беше въвеждането на SAF-T реално да намали административната тежест, като замени, а не просто допълни, съществуващата отчетност. Конкретно, след като една фирма започне да подава детайлен месечен SAF-T, да отпадне задължението й да подава отделна справка-декларация по ЗДДС, а годишният SAF-T да замени пълния формат на годишната данъчна декларация по ЗКПО.
Защо не е прието от НАП: В справката на НАП няма директен мотив, но се подразбира, че премахването на тези декларации изисква промени в съответните закони (ЗДДС и ЗКПО), което е извън правомощията на агенцията. Основният посочен мотив е: „Схемата на Българския SAF-T е разработена на база стандарта на ОИСР.“.
Анализ: Този отказ на практика обезсмисля едно от основните предимства на дигитализацията. Вместо да се използва новата система за оптимизация и премахване на стари, дублиращи се форми, администрацията избира да поддържа паралелно две системи за отчетност. Това създава излишна двойна работа за бизнеса и превръща SAF-T не в инструмент за облекчение, а в поредната административна тежест върху съществуващите.
Предложение № 7: Отхвърлена идея за единен национален сметкоплан (предложението не е прието)
Същност: Това фундаментално предложение настояваше, че преди въвеждането на SAF-T, държавата трябва да разработи и въведе единен, задължителен национален сметкоплан за всички предприятия. Аргументът е, че това е единственият начин да се осигури реална съпоставимост и консистентност на данните от хиляди фирми, всяка със свой индивидуален сметкоплан.
Защо не е прието от НАП: В официалната справка на НАП мотивът е: „SAF-T съдържа номенклатура на счетоводни сметки, целта на която е да гарантира получаване на стандартизирана информация от всички задължени лица, независимо от използвания от тях сметкоплан.“.
Анализ: НАП отхвърля тази идея в полза на модела на "съотнасяне" (mapping), при който всяка фирма сама трябва да нагоди своя сметкоплан към стандартната номенклатура на НАП. Макар на пръв поглед този подход да изглежда гъвкав, той прехвърля огромна отговорност и риск от грешки върху всяко отделно предприятие. Качеството и съпоставимостта на данните, които НАП ще получава, ще зависят от това доколко коректно хиляди различни счетоводители са извършили това сложно "мапиране", което създава предпоставки за неконсистентност.
Заключение и следващи стъпки
Процесът по обществени консултации за SAF-T приключи с противоречиви резултати. От една страна, диалогът между бизнеса, професионалните организации и НАП доведе до постигането на съществен напредък по редица технически и процедурни въпроси. Приетите предложения за обобщено отчитане на директни разходи, процедурата за корекции и отстраняването на стотици технически грешки ще направят стандарта по-работещ.
От друга страна обаче, основните системни и законови проблеми остават нерешени. Отказът да се преразгледат нереалистичните срокове, да се въведат системни предпоставки като е-фактуриране, да се предвиди гъвкавост при подаването на данни от различни системи (склад и счетоводство) и да се приложи принципът "питай веднъж" създава сериозно притеснение, че за много предприятия, особено за микро- и малкия бизнес, въвеждането на SAF-T в този му вид ще се окаже практически невъзможно.
Всички участници в процеса сега са в очакване на финалната заповед на НАП и актуализираните приложения към нея, за да видят как точно са отразени приетите промени.
Какво следва за счетоводната общност?
В краткосрочен и дългосрочен план, пред счетоводителите и бизнеса стоят няколко важни задачи:
» Да следят отблизо за публикуването на финалната заповед и новите версии на файловете, и да се подготвят за работа с новите правила, като обърнат специално внимание на детайлните указания в Приложение № 3.
» Да се обмисли как да продължи диалогът по неприетите, но изключително важни теми. Тъй като повечето откази са мотивирани с ограничения в закона (ДОПК), бъдещите усилия трябва да бъдат насочени към законодателни инициативи чрез браншовите организации за промяна на законовите текстове.
