Това е вторият опит за прокарване на закона. Предишният път такъв законопроект бе внесен от тогавашния правосъден министър Маргарита Попова, но мнозинството на ГЕРБ в парламента го бламира, предаде capital.bg.
Опозицията се разграничи от сегашния законопроект, като заяви, че така се създават рискове за преследване и репресии на неудобни политически опоненти или на икономически субекти, които трябва да отстъпят своето място в полза на други.
Гражданска конфискация
Законът ще разреши да се отнема имущество без окончателна присъда от съда, а само на базата на повдигнати обвинения от прокуратурата. Отнемането на имущество ще става от Комисията за установяване на незаконно придобитото имущество, известна в миналото като комисията "Кушлев", а сега като "Коларов".
При т.нар. гражданска конфискация доказателствената тежест е обърната - не държавата (в лицето на комисията) трябва да доказва, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а обвиняемият трябва да се аргументира, че го е придобил със законни доходи. Законът не се интересува какво се случва с наказателното производство - дали прокуратурата е снела обвинението и е прекратила делото, или например съдът е произнесъл оправдателна присъда.
Проектът, внесен от управляващите, предвижда проверката да започва, когато доходите и реалното имущество на човек се разминават с най-малко 250 хил. лева. Втората промяна спрямо предишния проект е свалянето на минималния проверяем срок, в който имуществото е придобито - от 25 на 10 години.
Според опозицията обаче и в този проект не се създават достатъчно гаранции, че чрез новият закон властта няма да атакува всеки български гражданин. В същото време опонентите на управляващите смятат, че по друг въпрос текстове са твърде либерални, тъй като няма да обхванат незаконно забогателите "бели якички", натрупали имущество при приватизационни сделки и в следствие на административни нарушения, информира "Дневник".
Тодор Коларов: Не е вярно, че законът ще засегне всеки втори българин
Председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов коментира по БНР, че трябва да се преосмисли балансът между разминаването от 250 000-те хиляди и 10-те години срок, ако очакванията са да се увеличи броят на спечелените дела и отнетото имущество. "Ако очакванията са за дела до 4-5 на година, законопроекът е добър. В никакъв случай не може да се говори, че всеки втори български гражданин ще попадне в полезрението на този закон. Напротив, много малко българи ще попаднат в полезрението на закона. Комисията не получава правомощия за самосезиране, прокуратурата е тази, която ще сезира комисията и само тогава тя ще може да действа", каза Коларов.
На въпрос дали комисията може да се използва за политически цели, той обясни, че комисията не е юрисдикция, тя не взема решения сама, това се решава от гражданския съд.
Другият важен елемент според Коларов е, че в комисията се предвижда да има представители на Народното събрание, на президента и на премиера. "Ако тези органи не изберат подходящите хора, достойни да вземат тези длъжности, тогава няма на кого да се сърдят, освен на самите себе си", подчерта Коларов.
