ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване в качеството Ви на упълномощено лице с вх. № ЕВ-55-0002-295/17.10.2025 г., допълнено със запитване с вх. № ЕВ-55-0002-295#1/20.10.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
С.И. е самоосигуряващо се лице - собственик и управител на "П" ЕООД. През 2023 г. дружеството започва дейност и самоосигуряващото се лице подава декларация обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" с вх. № ......./02.02.2023 г. за начало на дейност и осигуряване като собственик на ЕООД с избор на осигуряване и за риска "Общо заболяване и майчинство".
През 2024 г. самоосигуряващото се лице прекъсва дейност. С декларация обр. ОКд-5 с вх. № ........../24.06.2025 г. лицето заявява възобновяване на дейност като собственик на ЕООД без да е избран вид на осигуряване. За месеците юни, юли и август 2025 г. за самоосигуряващото се лице са подадени декларации образец № 1 и са внесени дължимите осигурителни вноски и за риска "Общо заболяване и майчинство" въз основа на заявения първоначален избор за осигуряване при подаване на декларация обр. ОКд-5 на 02.02.2023 г.
Считате, че съгласно чл. 1 и чл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) направеният избор за вида на осигуряване е задължителен до неговата промяна. При възобновяване на дейността, ако няма подадена нова декларация за промяна, следва да се счита последно подаденият и действащ избор. В тази връзка посочвате, че в конкретния случай липсва промяна на вида на осигуряване, поради което осигурителните задължения са коректно подадени и внесени.
Според Вас пропускът да бъде заявен вид на осигуряване от самооосигуряващото се лице при възобновяване на дейността като собственик на ЕООД е изцяло технически и отразява действителното намерение на лицето да продължи осигуряването си и за риска "Общо заболяване и майчинство", както е било и преди прекъсването на дейността. Предвид изложеното желаете да бъде извършена корекция на декларация обр. ОКд-5 от 24.06.2025 г. като се посочи правилният избор от самооосигуряващото се лице.
Съгласно изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици и съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигуряването за допълнителния по своя характер риск не е задължително, а възниква само по желание на самоосигуряващото се лице (по негов избор).
Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в НООСЛБГРЧМЛ, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (посл. изм. ДВ бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.). Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира задължението на лицата да определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП (изр. първо) със започването/възобновяването на дейността (изр. второ) и определя 7-дневен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. трето).
В чл. 1, ал. 4 от наредбата се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Това може да става в срок от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право - самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока. С изр. второ на същата разпоредба се въвежда ограничение с оглед самоосигуряващите се лица да не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година.
Видно от цитираните разпоредби, това, което се включва в обхвата на свободния избор, може да бъде известно само когато този избор е деклариран, когато е станал известен и е бил приет от другата страна по осигурителното правоотношение. Установена е специфична връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок и правото за избор за осигуряване. С въвеждането на института на декларация като форма за волеизявление на лицето, законодателят имплицитно е изключил избора да се осъществява чрез конклудентни действия (например чрез внасяне на осигурителни вноски) и би било неправомерно тези действия да се считат за приравнени на декларативния принцип, уреден с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
Следователно за периодите, през които самоосигуряващите се лица извършват дейност, са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени социални рискове, дори и в случаите, когато не е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност и осигуряване или е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност, но не е направен избор за вида на осигуряване от съответното лице. За да упражнят обаче правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
От цитираните разпоредби може да се заключи, че с подадените декларации през различни календарни години, самоосигуряващото се лице е спазило разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като в нормативно установения 7-дневен срок е декларирало прекъсване на упражняваната трудова дейност през 2024 г. и възобновяване на трудовата дейност през следващата календарна година, считано от 24.06.2025 г. С декларацията за възобновяване на дейността (обр. ОКд-5) не е избрало вида на осигуряване, тоест не се е възползвало от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ, да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Следователно, следва да се счита осигурено само за минималните задължителни социални осигурителни рискове за самоосигуряващите се лица - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
По отношение на възможността за корекция на декларация обр. Окд-5 следва да се има предвид, че промяна на данни, подадени с декларации, включително с декларация по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (образец ОКд-5) се извършва само в сроковете за подаването им по силата на чл. 104, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно цитираната разпоредба след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, като промените в подадена декларация се извършват с нова декларация.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
С.И. е самоосигуряващо се лице - собственик и управител на "П" ЕООД. През 2023 г. дружеството започва дейност и самоосигуряващото се лице подава декларация обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" с вх. № ......./02.02.2023 г. за начало на дейност и осигуряване като собственик на ЕООД с избор на осигуряване и за риска "Общо заболяване и майчинство".
През 2024 г. самоосигуряващото се лице прекъсва дейност. С декларация обр. ОКд-5 с вх. № ........../24.06.2025 г. лицето заявява възобновяване на дейност като собственик на ЕООД, без да е избран вид на осигуряване.
За месеците юни, юли и август 2025 г. за самоосигуряващото се лице са подадени декларации образец № 1 и са внесени дължимите осигурителни вноски и за риска "Общо заболяване и майчинство" въз основа на заявения първоначален избор за осигуряване при подаване на декларация обр. ОКд-5 на 02.02.2023 г.
Считате, че съгласно чл. 1 и чл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) направеният избор за вида на осигуряване е задължителен до неговата промяна. При възобновяване на дейността, ако няма подадена нова декларация за промяна, следва да се счита последно подаденият и действащ избор.
Посочвате, че в конкретния случай липсва промяна на вида на осигуряване, поради което осигурителните задължения са коректно подадени и внесени. Според Вас пропускът да бъде заявен вид на осигуряване от самоосигуряващото се лице при възобновяване на дейността като собственик на ЕООД е изцяло технически и отразява действителното намерение на лицето да продължи осигуряването си и за риска "Общо заболяване и майчинство", както е било и преди прекъсването на дейността.
Предвид изложеното желаете да бъде извършена корекция на декларация обр. ОКд-5 от 24.06.2025 г. като се посочи правилният избор от самоосигуряващото се лице.
Въпрос: Желаете да бъде извършена корекция на декларация обр. ОКд-5 от 24.06.2025 г. като се посочи правилният избор от самоосигуряващото се лице.
Съгласно изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство се изразява следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици и съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
С ал. 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигуряването за този допълнителен по своя характер риск не е задължително, а възниква само по желание на самоосигуряващото се лице (по негов избор).
Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в НООСЛБГРЧМЛ, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (посл. изм. ДВ бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.). Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира задължението на лицата да определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП (изр. първо), със започването/възобновяването на дейността (изр. второ) и определя 7-дневен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. трето).
В чл. 1, ал. 4 от наредбата се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Това може да става в срок от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право - самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока. С изр. второ на същата разпоредба се въвежда ограничение, съгласно което самоосигуряващите се лица не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година.
От цитираните разпоредби следва, че обхватът на свободния избор може да бъде известен само когато този избор е деклариран, станал е известен и е бил приет от другата страна по осигурителното правоотношение. Установена е специфична връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок и правото за избор за осигуряване.
С въвеждането на института на декларацията като форма за волеизявление на лицето законодателят имплицитно е изключил възможността изборът да се осъществява чрез конклудентни действия (например чрез внасяне на осигурителни вноски). Би било неправомерно тези действия да се считат за приравнени на декларативния принцип, уреден с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
Следователно за периодите, през които самоосигуряващите се лица извършват дейност, те са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени социални рискове, дори и в случаите, когато не е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност и осигуряване или е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност, но не е направен избор за вида на осигуряване от съответното лице.
За да упражнят правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, самоосигуряващите се лица следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
От цитираните разпоредби се заключава, че с подадените декларации през различни календарни години самоосигуряващото се лице е спазило разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като в нормативно установения 7-дневен срок е декларирало прекъсване на упражняваната трудова дейност през 2024 г. и възобновяване на трудовата дейност през следващата календарна година, считано от 24.06.2025 г.
С декларацията за възобновяване на дейността (обр. ОКд-5) не е избран вид на осигуряване, тоест лицето не се е възползвало от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ, да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Следователно следва да се счита осигурено само за минималните задължителни социални осигурителни рискове за самоосигуряващите се лица - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Извод: При възобновяване на дейността от 24.06.2025 г., поради липса на изрично заявен избор за осигуряване и за риска "Общо заболяване и майчинство" в декларацията обр. ОКд-5, самоосигуряващото се лице се счита осигурено само за задължителните рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а не и за общо заболяване и майчинство.
По отношение на възможността за корекция на декларация обр. ОКд-5 се посочва, че промяна на данни, подадени с декларации, включително с декларация обр. ОКд-5, е допустима при спазване на установените в осигурителното законодателство срокове и ред, като се отчита преклузивният характер на сроковете за упражняване на правото на избор и за промяна на вида на осигуряването по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: Корекция на декларация обр. ОКд-5 с цел последващо вписване на избор за осигуряване и за риска "Общо заболяване и майчинство" след изтичане на предвидените в НООСЛБГРЧМЛ срокове не може да се използва за заобикаляне на преклузивните срокове за упражняване или промяна на правото на избор на вида осигуряване.
