ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателтво
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-221/22.10.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие сте самоосигуряващо се лице. От 2005 година до 01.01.2025 г. сте имал решение на ТЕЛК за над 50% инвалидност. След това Ви е било отказано ново решение и сте обжалвал пред НЕЛК. Новото Ви решение е за 60% неработоспособност от 01.04.2025 г., което е потвърдено от НЕЛК с решение от 19.08.2025 г. Не сте го обжалвал по съдебен ред и то е влязло в сила. Ще подавате молба за отпускане на пенсия.
Поставяте следния въпрос:
Докато излезе разпореждане за отпускане на пенсия трябва ли да внасяте осигурителни вноски и в какъв размер?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). В чл. 4, ал. 4 от кодекса е регламентирана възможността по свой избор да могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (фонд "ОЗМ").
Здравното им осигуряване е уредено в чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, ако са родени след 31.12.1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на само осигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание. Редът и начинът, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване, е уреден в чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Правото им да не се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване, когато получават пенсия, възниква от датата на придобиване качеството "пенсионер". Следователно, те могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО само ако правото им на пенсия е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред, т.е. имат издадено разпореждане за отпускане на пенсия от съответното длъжностно лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).
За времето от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на същинското й отпускане, с разпореждане на НОИ, тече период от време, през който все още правото на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През този период самоосигуряващото се лице не може да се възползва от правото си да не внася социални осигурителни вноски, дадено му с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, тъй като все още не притежава качеството "пенсионер" и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица за 2025 г. са в следните размери: за фонд "Пенсии" - 14,8%, за фонд "ОЗМ" - 3,5%, за ДЗПО-УПФ - 5 %, за здравно осигуряване - 8%.
Следователно, след получаване на разпореждането за отпусната пенсия Вие можете да удостоверите обстоятелството, че притежавате качеството "пенсионер" и че се възползвате от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО да не внасяте осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
По отношение на здравното осигуряване Ви обръщам внимание на следното:
Според чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо дали имат отпусната пенсия.
В подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5 (в т. 4 са доходите от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване), вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, независимо дали имате отпусната пенсия, ако упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и върху не повече от максималния размер на месечния осигурителен доход, като спазвате поредността на доходите за целите на здравното осигуряване, при която пенсията, отпусната от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, е на първо място преди всички други доходи.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Вие сте самоосигуряващо се лице. От 2005 г. до 01.01.2025 г. сте имал решение на ТЕЛК за над 50% инвалидност. След това Ви е отказано ново решение, което сте обжалвал пред НЕЛК. Новото решение е за 60% неработоспособност от 01.04.2025 г., потвърдено от НЕЛК с решение от 19.08.2025 г. Не сте го обжалвал по съдебен ред и то е влязло в сила. Предстои да подадете молба за отпускане на пенсия.
Въпрос: Докато излезе разпореждане за отпускане на пенсия трябва ли да внасяте осигурителни вноски и в какъв размер?
Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд "Пенсии". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО те могат по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство във фонд "ОЗМ". Здравното осигуряване на тези лица е уредено в чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, ако лицата са родени след 31.12.1959 г., те се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание. Редът и начинът, по който тези лица реализират желанието си за осигуряване, е уреден в чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Правото на самоосигуряващите се лица да не се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване, когато получават пенсия, възниква от датата на придобиване качеството "пенсионер". Те могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО само ако правото им на пенсия е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред, т.е. когато е издадено разпореждане за отпускане на пенсия от съответното длъжностно лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).
За периода от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на същинското й отпускане с разпореждане на НОИ съществува период, през който правото на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През този период самоосигуряващото се лице не може да се възползва от правото си да не внася социални осигурителни вноски по чл. 4, ал. 6 от КСО, тъй като все още не притежава качеството "пенсионер" и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица за 2025 г. са в следните размери:
- за фонд "Пенсии" - 14,8%;
- за фонд "ОЗМ" - 3,5%;
- за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) - 5%;
- за здравно осигуряване - 8%.
След получаване на разпореждането за отпусната пенсия Вие можете да удостоверите, че притежавате качеството "пенсионер" и да се възползвате от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО да не внасяте осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Извод: До издаване на разпореждане за отпускане на пенсия, докато упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице, дължите социалноосигурителни вноски в посочените за 2025 г. размери, а след придобиване качеството "пенсионер" можете по свое желание да не внасяте вноски за държавното обществено осигуряване.
По отношение на здравното осигуряване се прилага следното: съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
За лицата с отпусната пенсия в ЗЗО няма изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да им дава възможност, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по свое желание. Поради това лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо дали имат отпусната пенсия.
В подкрепа на това е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5 (като в т. 4 са доходите от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване), вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, независимо дали имате отпусната пенсия, ако упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния размер на месечния осигурителен доход, като се спазва поредността на доходите за целите на здравното осигуряване, при която пенсията, отпусната от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, е на първо място преди всички други доходи.
Извод: Независимо от отпускането на пенсия, за времето, през което упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице, сте длъжен да внасяте здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху съответния осигурителен доход, като пенсията се отчита с предимство при определяне на осигурителната база.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
