Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС за документиране и отчитане на доставки на стоки, извършвани в Италия от българско дружество, регистрирано по ДДС в България и Италия, без постоянен обект в Италия. НАП приема, че се прилагат правилата на чл. 111а ЗДДС и чл. 219а от Директива 2006/112/ЕО и че тези доставки не се отразяват в българските дневници и справка-декларация, когато мястото на изпълнение е извън страната.

Определя се режимът по ЗДДФЛ на дневните пари при командироване по НКС. На основание чл. 24, ал. 2, т. 5, б. "б" не се облага частта до двукратния нормативен размер (80 лв. при нощувка, 40 лв. без нощувка), а превишението е облагаем доход. При изплащане на 70 лв. дневни пари при нощувка сумите са необлагаеми. Уточнява се и отразяването им в справката по чл. 73 ЗДДФЛ с кодове 101 и 110.

Определя се режимът за облагане в България на доходи от наем на имот в Германия, получени от местно физическо лице. Доходът се декларира по чл. 50 ЗДДФЛ в брутен размер, облагаемият доход е с 10% нормативни разходи, без признаване на реални германски разходи. До 2023 г. се прилага метод "освобождаване с прогресия", а за доходи от 2024 г. - обикновен данъчен кредит с доказване на платения в Германия данък.

Определя се режимът за признаване по ЗКПО на разходите на дружество - собственик на ателие в ЕС за такси към професионален домоуправител и поддръжка на общите части. НАП приема, че за данъчни цели разходите се признават при наличие на първичен счетоводен документ по ЗСч, издаден от професионалния домоуправител, а при плащане в брой - и фискален бон.

Определя се режимът по чл. 89 ЗКПО при превишение на годишния корпоративен данък над авансовите вноски. НАП приема, че за лихвата се вземат предвид само "определените (декларирани)" авансови вноски по чл. 86, 87а и 88 ЗКПО. Плащане от 230 000 лв. без подадена декларация по чл. 88 ЗКПО няма характер на авансова вноска и не намалява базата за лихва.

Определя се режимът за осигуряване на самоосигуряващо се лице, което получава възнаграждение по договор с НФ "Култура" и има едновременно дейност по свободна професия и трудови договори. НАП приема, че осигурителните и здравните вноски се дължат по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, а неизплатени обезщетения се търсят от НОИ по компетентност.

Определя се режимът за осигуряване и данъчно третиране на българско физическо лице - управител на шведско дружество, за което е приложимо българското осигурително законодателство по чл. 13(1)(а) и чл. 13(5) от Регламент 883/2004. НАП приема, че лицето се осигурява като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, а шведското дружество има задължения по КСО, ЗЗО, ЗДДФЛ, ЗКПО и евентуално по ЗДДС при наличие на МСД или облагаеми доставки в България.

Определя се режимът за пренасяне на данъчни загуби по глава 11 от ЗКПО. Правото се упражнява задължително през първата година с положителен данъчен финансов резултат, като при неползване се губи. В конкретния случай правото за загубата от 2018 г. е преклудирано, а за 2024 г. могат да се приспаднат загубите от 2019-2023 г. по реда и поредността на чл. 70-72 ЗКПО.

Определя се режимът за ползване на данъчен кредит по чл. 14 ЗКПО при удържан данък при източника в държави без СИДДО. НАП приема, че като доказателства по чл. 92, ал. 6 ЗКПО могат да служат различни документи, не само удостоверение от чуждата администрация, стига да доказват удържането и внасянето на данъка; не се изисква "мокър печат" или апостил, но при поискване се изисква превод от заклет преводач.

Определя се режимът за признаване на ваучери за храна като социален разход по ЗКПО. НАП приема, че за да е налице социален разход в натура, трябва да има единен ясен критерий - "реално отработен ден", еднаква сума на ден за всички и общодостъпност. Включването на дни платен отпуск води до смесен критерий, нарушава общодостъпността и превръща ваучерите в облагаемо възнаграждение по ЗДДФЛ.