Становища на НАП

Определя се режимът по чл. 73 ЗДДФЛ при прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. НАП приема, че справките по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 за доходите, изплатени от "А" ЕАД до датата на прехвърлянето, се подават от правоприемника "В" АД, включително за прекратени договори, като доходите на "А" се посочват отделно с неговия ЕИК. За непредадени правоотношения (напр. договори за управление) подава "А" ЕАД.

Определя се режимът по чл. 118 ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. при покупка с наложен платеж от чужд доставчик без търговски обект в България. НАП приема, че за чуждото лице не възниква задължение за фискално устройство, електронен магазин и издаване на касов бон, а българският куриер не документира продажбата по чл. 29 от Наредба Н-18. Фактурата не се приравнява на касов бон.

Определя се режимът за данъчно и счетоводно третиране на дълготраен материален актив по компонентния модел при МСС 16/СС 16. НАП приема, че за целите на ЗКПО компонентният подход се прилага само за съставни части, които поотделно отговарят на критериите за ДМА, имат различен полезен живот и могат да се третират като самостоятелни активи, като данъчният режим следва счетоводното им отчитане.

Определя се режимът за ДДС при онлайн образователни услуги от британски университет към физическо лице в България. Уточнява се, че обучение с онлайн работа с преподавател не е "услуга, извършвана по електронен път". Мястото на изпълнение зависи от характера и организацията на обучението и може да е в България, но за еднозначен извод е нужна допълнителна информация.

Определя се режимът за регистрация по БУЛСТАТ на физическо лице със свободна професия - регистрацията в Агенцията по вписванията е задължителна при започване на дейност по чл. 3, ал. 1, т. 9 ЗРБУЛСТАТ, но сама по себе си не поражда данъчни задължения, които възникват при придобиване на доход. Въпросът за приложимото осигурително законодателство е препратен по компетентност в ЦУ на НАП.

Разгледан е въпросът за данъчното и осигурителното третиране на доход на местно физическо лице - фрийлансър, получен за едномесечна работа в Испания, изплатен от испанско дружество. НАП приема, че доходът се облага само в България по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, без право на метод за избягване на двойното данъчно облагане, а осигурителното законодателство се определя по Регламент №883/2004.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране на възнаграждение, изплатено от българско дружество на чуждестранно юридическо лице - собственост на артистите-изпълнители, за концерт в България. НАП принципно уточнява квалификацията на дохода като авторско/сродно право и приложимостта на ЗКПО или ЗДДФЛ и СИДДО за определяне на данъка при източника и задълженото лице.

Определя се режимът за осигуряване на съдружник - самоосигуряващо се лице, което е на максимален осигурителен доход по трудов договор и ползва болничен. НАП приема, че ако през периода на временна неработоспособност лицето упражнява дейност като самоосигуряващо се, дължи вноски и подава обр. 1, като посочва работните дни в т. 16.1 и осигурителния доход (до максималния) в т. 21.

Определя се режимът за приспадане на ДДС кредит от община за разходи по строително-ремонтни дейности на общински имот (плажен басейн и търговски обекти). НАП приема, че общината има право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, ако обектите се използват за облагаеми доставки и не са налице ограниченията на чл. 70 ЗДДС, като при промяна на използването се прилага корекция по чл. 79 ЗДДС.

Определя се режимът за прилагане в България през 2025 г. на трансграничното освобождаване за малки предприятия по Директива 2006/112/ЕО. НАП приема, че този режим не е въведен в ЗДДС и данъчно задължени лица от ЕС нямат право на освобождаване по чл. 96, ал. 9 и 12 ЗДДС до влизане в сила на измененията, транспониращи Директива 2020/285. Правото ще възникне след законодателните промени.