Становища на НАП

Определя се дали издаването на фактури чрез Word/Excel или друг софтуер представлява СУПТО по §1, т. 84 ЗДДС и §1, т. 19 ДР на Наредба Н-18. НАП приема, че когато софтуерът автоматизирано обработва и съхранява данни за продажби и в обекта има задължение за фискален бон, той е СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 и Приложение №29.

Определя се режимът за прилагане на Наредба №Н-18 към складови и фактуриращи софтуери. НАП приема, че софтуер, чрез който се въвеждат и обработват продажби, е СУПТО и трябва да отговаря на Приложение №29 и да управлява всички ФУ, независимо от начина на плащане. Софтуер, използван само при банкови плащания без ФУ, е извън обхвата на СУПТО. Уточнява се и прилагането на чл. 26, ал. 7 от Наредбата.

Определя се режимът за СУПТО при разносна търговия по Наредба №Н-18. При продажби с плащане в брой извън обекта софтуерът е СУПТО и фискалният бон трябва да се издава в търговския обект и да съпровожда стоката. При продажби, платени само по банков път, софтуерът не е СУПТО. При "наложен платеж" е налице разносна търговия и се издава фискален бон, независимо че търговецът получава сумата по банка.

Определя се режимът за електронните магазини по Наредба №Н-18/2006 г. НАП приема, че софтуерът на електронния магазин по правило е софтуер за управление на продажбите и трябва да отговаря на изискванията на наредбата и да е в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС. Допуска се използване на повече от един СУПТО и импорт на заявки от е-магазина в друг СУПТО.

Определя се режимът за издаване на фискални бонове при продажба на електронни винетки и пътни такси. НАП приема, че при продажби през web-портал с плащане чрез виртуален ПОС, както и при продажби през търговски обекти на НДУ и неговите партньори, се прилага чл. 118 ЗДДС и Наредба Н-18 - дължи се издаване на фискален или системен бон, освен ако не е налице изрично предвидено в наредбата изключение.

Определя се режимът по ЗДДС за суми, които нотариус получава от клиенти за възстановяване на разходи за скици, държавни и местни такси, банкови такси и справки. НАП приема, че при условията на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС тези суми не се включват в данъчната основа и не се фактурират с ДДС, а се документират с първичен счетоводен документ по чл. 6 ЗСч.

Определя се режимът по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 за наименованието на стоката/услугата във фискалния бон - не е достатъчно общо посочване по стокови групи ("дрехи", "хранителни стоки"), а най-малко трябва да се посочи видът на стоката (напр. пижама, потник, букет, саксийно цвете, хляб, месо, колбаси и др.), така че клиентът да може да я идентифицира.

Разгледан е въпросът за прилагане на чл. 39, т. 2 от ЗДДС към доставки на човешка тъкан за научни изследвания. НАП приема, че всяка доставка на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма е освободена доставка, без значение за каква цел ще се използват, като приложимостта се съобразява със стриктното тълкуване по чл. 132 от Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС.

Определя се режимът за разходи в натура при лек автомобил, ползван за управленски и лични нужди. Уточнява се изборът между метод по чл. 215а, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗКПО, при който при 50:50 не се изискват пътни листове/вътрешни документи. Всички разходи, включително амортизации, лихви, каско, ГО и винетка, се включват в данъчната основа. При собственик извън § 1, т. 26 ЗДДФЛ се прилага режим за скрито разпределение на печалба.

Определя се режимът за ДДС и данък при източника при услуги за участие в изложение в Испания - наем на площ и стелажи и такса за участие. НАП приема, че това е пакетна услуга, свързана с независимата икономическа дейност на българското дружество, не представлява "вход" за събитие, мястото на изпълнение е по чл. 21, ал. 2 ЗДДС и не се дължи данък при източника по чл. 195 ЗКПО.