Становища на НАП

Определя се режимът за облагане на приходи на регионален музей - бюджетно предприятие, от стопанска дейност кафе-сладкарница. НАП приема, че при изпълнение на критериите за стопанска дейност тези приходи се облагат с данък върху приходите по чл. 248 ЗКПО със ставка 3%, както и формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

Определя се режимът за облагане на наем от имоти в режим на съпружеска имуществена общност. Доходът от наем се счита придобит поравно от двамата съпрузи и всеки декларира своята половина по чл. 50 и чл. 55 от ЗДДФЛ, дори сумата да се получава от единия. При множество обекти е възможно доходът да се квалифицира като от търговска дейност и да се облага по чл. 26 от ЗДДФЛ.

Определя се режимът по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за професионален домоуправител. Ако таксата за услугата се плаща по платежна сметка (внасяне в брой по сметка, кредитен превод, директен дебит, паричен превод чрез доставчик на платежни услуги или лицензиран пощенски оператор), не се издава фискален бон. При други начини на плащане фискален бон е задължителен. Вътрешните банкови преводи между сметки на дружеството не са плащане и не изискват касов бон.

Разгледан е въпросът за възникване на задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при продажба на придобит по съдебен ред поземлен имот със сграда. НАП посочва критериите за "независима икономическа дейност" по чл. 3 ЗДДС и приема, че поради липса на достатъчно данни не може категорично да се определи дали продажбата поражда задължение за регистрация по ЗДДС.

Определя се режимът за издаване на електронни фискални бонове за таксите доставка и обслужване при онлайн платформа за поръчка на храна. НАП приема, че дружеството може да използва касов апарат и да изпраща електронен фискален бон до крайния клиент само ако са изпълнени условията на чл. 118, ал. 21 ЗДДС и съответните изисквания на Наредба №Н-18 за СУПТО/електронен магазин/ИАСУТД.

Определя се режимът за осигуряване и облагане на български гражданин, работещ дистанционно от Дубай по трудов договор с български работодател. Поради липса на спогодба за социална сигурност с Дубай се прилага изцяло българското осигурително законодателство, като работодателят дължи и декларира всички осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Данъчният статут зависи от критериите за местно лице по чл. 4 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за отразяване на доставки при прекратена и последваща регистрация по ЗДДС. НАП приема, че в дневника за продажбите за 09.2025 г. се включват само доставките с данъчна основа и ДДС от датата на новата регистрация (12.09.2025 г.) до края на месеца. Доставките от началото на месеца до датата на регистрация формират облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС и не се отразяват в регистрите.

Уточнява се прилагането на чл. 50, ал. 3 и чл. 51 от ЗВЕРБ за "откъде започва да се счита евро отчетността" при декларации по Закона за хазарта - сумите се посочват в паричната единица, официална в края на периода, а когато периодът включва двойното обращение - в евро; за коригиращи декларации важи същото правило спрямо края на съответния период.

Определя се режимът за прилагане на Многостранната конвенция към СИДДО България - Япония. От 01.01.2024 г. за доходи на местни лица от източник Япония, включително трудови доходи на членове на корабни екипажи, се прилага методът на обикновения данъчен кредит, при условие че данъкът е ефективно внесен в Япония и облагането е съобразно спогодбата.

Определя се режимът за вписване в регистъра на заетостта по НВРЗ за съдебната система. НАП приема, че в регистъра се вписват само трудови и служебни правоотношения по КТ и ЗДСл, но не и правоотношения по специални закони като ЗСВ. Уточнява се, че неправомерно подадени уведомления по Наредба №5 за магистрати могат да се заличат по реда на § 1а, т. 3 от ПЗР на НВРЗ.