Становища на НАП

Определя се режимът за осигуряване на самоосигуряващо се лице, полагащо личен труд в търговско дружество. НАП приема, че при минимален осигурителен доход 510 лв. и максимален 2600 лв. по чл.9, т.2 и т.4 от ЗБДОО, лицето може да избере да внася авансови осигурителни вноски върху 800 лв., като това е в рамките на допустимия осигурителен доход.

Определя се режимът по ЗДЗП за застраховател от друга държава членка, действащ при условията на свободно предоставяне на услуги. НАП приема, че данъчно задължено лице е самият застраховател, който подлежи на регистрация по чл. 82 ДОПК въз основа на първата декларация и се идентифицира със служебен номер по чл. 84, ал. 3 ДОПК, когато няма ЕИК/БУЛСТАТ.

Определя се режимът за еднократна помощ, изплатена на наследници на починал работник от "БДЖ Пътнически превози" ЕООД по КТД. НАП приема, че сумата не е наследство по чл.13, ал.2 ЗДДФЛ и е облагаем доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ. Предприятието удържа авансов данък (без доходите в четвърто тримесечие), а получателят декларира в годишна декларация по чл.50 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за облагане на възнаграждението на ЕИБ по договор за консултантски услуги с МРРБ. НАП приема, че доходите на ЕИБ от този договор не подлежат на облагане с данък при източника по ЗКПО, поради приложимите разпоредби на ДФЕС, Протокол №7 и Рамковото споразумение с ЕИБ. Уточнява се, че е възможно прилагане само на общо приложими косвени данъци.

Определя се режимът за ДДС при услуги по ремонт и поддръжка на скенер, извършвани за данъчно задължено лице от Великобритания. НАП приема, че мястото на изпълнение е по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - при получателя във Великобритания, чл. 21, ал. 4, т. 1 не се прилага. Не се начислява ДДС, прилага се "обратно начисляване" и се подава VIES-декларация.

Определя се приложимото осигурително законодателство при лице с двойно гражданство, работещо за сръбски работодател и пребиваващо в България. НАП приема, че по чл. 7 от Спогодбата между България и Сърбия спрямо лицето се прилага сръбското законодателство в обхвата на чл. 2 от Спогодбата, а въпросите за ползване на здравни услуги са от компетентността на НЗОК.

Определя се режимът по чл. 176в ЗДДС за земеделски производител - получател на течни горива над 25 000 лв. При наличие на условията по ал. 1 се дължи ново обезпечение преди изтичане на старото, а при отпадане на условията и липса на задължения обезпечението се освобождава. По чл. 176в, ал. 13 регистриран ЗП е освободен от обезпечение само за горива за собствено потребление на техника по ЗРКЗГТ.

Разгледан е въпросът за право на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС за фактура за наем, издадена и платена преди регистрация по ЗДДС. НАП приема, че наемът е услуга, която не е "наличен актив" и не попада и в обхвата на чл. 74, ал. 3 ЗДДС, тъй като не е пряко свързана с регистрацията по ТЗ. Следователно приспаднатият данъчен кредит по тази фактура е неправомерен.

Определя се режимът за прилагане на нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС при износ на зърно от България по вериги от последователни доставки с един превоз до трета страна. НАП приема, че доставката на Р е с място на изпълнение в България и е облагаема с нулева ставка при наличие на документите по чл. 21 ППЗДДС, независимо дали получателят е установен в ЕС или извън ЕС.

Разгледан е въпросът за облагане по ЗДДФЛ на възнаграждения за консултантски услуги, изплатени от българско дружество на български гражданин, данъчно регистриран в Кипър и извършил услугите от територията на Кипър. НАП приема, че това са възнаграждения за технически услуги с източник в България, подлежащи на окончателен данък 10% по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ, при приоритетно прилагане на СИДДО с Кипър.