Както казах съгласен съм, че е грешна за мен позиция, но предполагам всеки се е сблъсквал с нея в различен етап от дейността си.

Поради противоречивата практика на НОИ, бюро по труда и някои други институции по повод вписани управители в ТР и отказ от обезщетения от разнороден вид съм изградил убеждението, че вписването в търговския регистър за всички институции е равносилно на упражняване на труд и не се стига изобщо до обстоятелствено изясняване на наличието или липса на дейност, въпреки че логически подкрепям вашата теза.
Запознал съм се с темата, която ми изпратихте преди да пиша, но все пак не мога си потвърдя какво се случва ако лицето не си издаде А1 в Италия.

Здравейте!
Днес ме тормози следната главоблъскница. Ако дружество има 2 управителя управляващи заедно и поотделно, то и 2-мата следва да се осигуряват под една или друга форма. Ако единия от тях работи по трудов договор в Италия  се намиса регламент N883, и следва, че управителя попада под осигурителната юрисдикция на Италия. До тук добре. Пред него стоят 2 опции - да си издаде А1 в Италия и да не и издава. Ако си издаде какво се случва с осигуряването на това лице за дейността му като самонаето лице в страната. Подлежи ли на осигуряване там на това основание? Ако не си издаде А1, то остава ли задължението му да се самоосигурява и тук въпреки разпоредбите на чл. 13, Ал. 3 от регламента?
Благодаря на включилите се!

Здравейте,
моля да ми помогнете малко с тълкуванието на разпоредбата на чл.120 от КТ. Какво се разбира под друго предприятие. Релевантно ли е на друг работодател юридическо лице? Случаят е следния: работници от предприятие 2 са в болничен и има недостиг на служители, които да извършват търговската дейстност в обекта. Същевременно предприятие 1 е готово да затвори свой обект и да изпрати работници в предприятие 2 за да работи нормално. В този случай може ли да се говори за производствена необходимост?
Приложима ли е разпоредбата на чл.120 в този случай?
Благодаря на включилите се !

Да, това е така. Въпросът ми е кое е правилното третиране на сделката при положение, че логиката, по която вървя е, че румънското дружество осъществява дейност на наша територия и трябва да се съобразява с нашето законодателство и то не само в частност ЗДДС.

Здравейте,
как би следвало да се третира следната хипотеза. Доставчик от Румъния регистриран по ДДС в Румъния продава в страната, като прави продажби на място в страната. Всичко е под формата на разносна търговия, но всичко се оформя ,като оставя стоката на място и в последствие издава фактура с 0% ДДС. Аз ли вече се обърках тотално или румънското дружество би следвало да изпълнява правилата на местното законодателство в този случай, а за дружеството купувач това не би следвало да се явява ВОП?

Да. Внесени са. И на 610 също са внесени. Не би ли трябвало да изравнява здравни върху разликата между Кол5 и сбора от кол 3 и 4.
Внесени са здравни върху 700 пенсия и 610, т е. върху 1310.
И не би следвало да изравнява от 610 до 1100
При максимум също не се променя. Иска да изравнява от 610 до 3000лв

Мисловно изключете кол.3 и ще достигнете до истината. Идеята ѝ е да се провери дали колона 3+4 достигат максималния осигурителен доход и при достигане да игнорира кол.5

Вероятно лицето е безработно и само си внася здравните осигуровки, а същевременно е осъществявало търговска дейност и е получавало приходи от наложени платежи. В този случай не би следвало да се попълва само Таблица 2 а също така и Таблица 1 и да се начислят не само здравни осигуровки.

Лицето е точно в тази хипотеза, но всичко е постфактум и реално няма как да внесе каквото и да било със задна дата. Има самоосигуряване по ЗЗО и толкова, няма никаква регистрация предполагаща самоосигуряване, за да може да подаде Д1 или годишна Д6 с доизравнителните вноски. Наясно съм какво пише в чл.4 на КСО и че трябва да се самоосигурява, но е ясно, че няма и изграден механизъм, по който да се случва това. В този ред на мисли се чудя как да му доизравня поне здравните, защото при изравняването им в Таблица 2 същите не се начисляват, като задължение в системата на НАП.

Здравейте,
физическо лице попълва декларация по чл.50, прил.2 в хипотезата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, но въпросното лице е самоосигуряващо по смисъла на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Същото би следвало да доизравни осигурителни вноски с табл.2 за получения доход. Въпросът ми е как следва лицето да довнесе здравните осигуровки след като трябва да подаде и д6 за да му се начислят здравните осигуровки в НАП.
Възможно е и аз да съм се оплел в разсъжденията си за това моля за насоки.
Благодаря ви предварително! 

Попълвам единствено част 2 ,т.5 но вече в самата точка фигурира, че лицето трябва да попълва ГОД. При приключване на декларацията изисква при попълнено приложение 2 да се чекне и т.11 в  данни за декларатора, която отново гласи, че има необходимост от попълване на ГОД. Реално декларацията минава, но задължението за това остава

Здравейте,
имам следната чуденка във връзка с попълването на една декларация на ФЛ. Лицето е осигурено по чл.40, ал.5 от ЗЗО. Съответно осигуровките не са внасяни, а стоят като задължения на лицето. Следва ли лицето да изравни здравните си осигуровки за получените доходи от електронна търговия?
Имам и още 1 въпрос свързан с ГОД. Виждам, че вече в т.5 на част 2 от приложение 2 ясно пише, че лицето следва да подаде ГОД в НСИ и не ме допуска да приключа декларацията без маркиране на т,11 от данни за декларатора, но при опит за попълване на такъв системата дава грешка, че не съществува търговец с такъв индефикатор. Някой има ли идея как да се премине през това.
Благодаря на включилите се!

Здравейте, има ли някой, който да е наясно точно как се отчита следната фактическа ситуация.

Фирма А, продава ваучери на мобилни оператори, които зарежда през приложение от мобилен телефон, като за заредения ваучер събира сумата на ваучера. След определен период фирма Б, доставчик на въпросните устройства минава и събира събраните суми, като издава фактура за същите и прави търговска отстъпка, представляваща комисионна за продадените ваучери от  фирма А. Т.е. ако са продадени 100лв. ваучери той ще издаде фактура за 96лв., като въпросните 4лв. ще представляват комисионната на фирма А.

Би ли следвало фирма А да отчита събраните пари чрез издаване на фискален бон и как би следвало да отчете прихода от направената търговска отстъпка, представляваща комисионна за продажбите.

Благодаря на включилите се!

В случая самоосигуряването е оставено докато тече процеса по годишно приключване на фирмата. След приключването на този процес е спряно. Все пак мисля, че сключването на граждански договор от името на управителя си е дейност макар и не търговска.
Мнението ми се покрива изцяло с вашето. Просто се опитвам да открия практика, която да ме ориентира за правилния път в ситуацията.

Точно с това започнах питането си. Дали въпреки, че предприятието се вписва в тези текстове НАП би направил проблем поради подаваните д1-ци. Питам не от опит, а за това, че съм срещал хора, които биват третирани, като такива с дейност, заради подавани д1-ци по един или друг повод в хода на годината.

Фирма без дейност не подава декларация.

В този ред на мисли се връщаме в началото на темата. Счита ли се или не, че фирмата по-горе има дейност 

Точно за този омагьосан кръг говоря . Добре, единственото нещо, което ме гложди в случая е как ще се подаде ГДД без данни в част II т.9 за съставител на ГФО? До колкото си спомням не позволява декларацията да се приключи без данни в тази си част, а ако се впише управителя със сигурност няма да отговаря на изискванията на чл.18 от ЗСч.

За НАП - задължително подайте ГДД, защото сте подавали д.1 за ГД, ще подадете и справката по чл.73. Преди 2 години имах абсолютно същия случай и след срока за подаване на ГДД от НАП връчиха акт на фирмата за неподадена декларация. Писахме възражение срещу акта и след 6 месеца се разминахме само със забележка.

В този случай фирмата никога няма да може да изпадне в графата без дейност, след като всяка година някой трябва да ѝ приключи счетоводно годината?

Според мен - в НСИ декларация за разходи под 500 лева, в НАП - ГДД и ТР - Г3.

А активна ли е опцията за Г3 и нищо в НАП, с идеята да не се сключва нов граждански договор в който да се посочва съставител на ГФО?

По скоро изхождам от наличието на дейност, като основание за самоосигуряване, макар и в случая да е свързано с процеса по годишно приключване за въпросната година, а не, че осигуровките са разход на предприятието. Така или иначе в статистика трябва да се посочи в Приложение №11, че предприятието е с прих./разходи под 500лв.

Здравейте!
Питането ми е свързано с разпоредбите на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. и §1 т.30 от ДР. Имаме предприятие, което е с разходи за публикуване на ГФО, 1 граждански договор за незначителна стойност по повод изготвянето на ГФО и д1 за самоосигуряващо лице до края на февруари. Въпросът ми е насочен по-скоро към д1-ците, които са подавани по повод гражданския и самоосигуряването, а именно считат ли се те за дейност и биха ли били пречка за третирането на фирмата, като такава без дейност?
Предварително благодаря на включилите се!