аз вчера подадох запис за прекратяване на договор, считано от 31.05.2025, върнаха ми го като неприет, заради изискване да попълня и дата за начало на договора - ок, попълних датата на постъпване отпреди няколко години, която е два дни след сключване на договора, така вече го обработиха и договора се прекрати, после влязох в справката за данни от ЕТЗ и гледам, че ОТНОВО, въпреки попълнената реална дата на постъпване, в справката си седи датата на сключване на договора като дата на постъпване....... изобщо безсмислен труд да си кипи, това е нашето

да, пробвах - изисква задължително попълване в т.30 - зачетен трудов стаж, с положително число (пробвах и с нули, за всеки случай)

е да ама в трудовия запис ще се изисква нещо да попълниш, и тогава какво?

а според вас, при прекратяване на допълнителен трудов договор, какво ще правим с полета 30 и 31? щом е допълнителен, очевидно лицето има основен договор, по който ще му се зачете стажа... приемаме, че все пак имаме някаква информация от самия човек, че по основния работи на 4 или повече часа, т.е. по допълнителния времето не му се зачита за трудов стаж, и? не попълваме т.30 или попълваме прослуженото време в т.31 - че не се зачита за стаж? ако пък по основния договор има някакви периоди, в които не е зачетен трудов стаж (неплатен отпуск след 30-тия ден например), става още по-дебела работата какво и как попълваме ...

Някой обърна ли внимание, че има Нова Наредба за изчисляване на трудовия стаж, в сила от 01.06.2025г.?

имате предвид досегашната наредба, на която името е променено и има промени в два члена, или нещо друго?

общия трудов стаж от началото на трудовия договор до прекратяването

аз пък слушах д-р Михаил Илиев (пак семинар на същата тема), който няколко пъти повтори, че в ЕТЗ ще се декларира само стаж от 01.06.2025 нататък, включително и за прекратени след 1 юни договори, които са действащи към 31.05.2025, защото стажът до 31.05.2025 е вписан в хартиената книжка и тя ще остане доказателството за този стаж

така че има две точно противоположни становища по един доста ключов въпрос

Здравейте,
присъствах на уебинара на Теодора Дичева на 12.05. Изключително доволна съм! Много добър лектор, обяснява ясно и разбираемо! Отговори на всички запитвания! Предвид въпросите, които задавате, пропоръчвам да се посети нейн курс за внасяне на яснота по темата.
Хубав ден!

какво казаха на вашия семинар относно следната ситуация - текущо действащ трудов договор (например сключен през 2021г.) се прекратява след 01.06.2025, в електронния трудов запис следва да се посочи продължителността на зачетения трудов стаж - но кой стаж - само този след 01.06.2025, доколкото стажът до 31.05.2025 е вече оформен в хартиената трудова книжка, която остава официалният удостоверителен документ за стаж до 01.06.2025г.  или общия трудов стаж от началото на трудовия договор до прекратяването?

въпросът е доста резонен предвид тъпия текст на чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ, но се съмнявам, че има дори и една фирма в България, в която да се изчисляват осигуровки върху дневните пари до двойния размер, определен в Наредбите за командироване, изплатени на управители или сол-ове с личен труд

моите основания да не начислявам такива осигуровки са следните - интересува ме само първата част от посочената т.1
Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:
1. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г.) дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка

независимо, че двете Наредби са издадени на основание Кодекса на труда, считам, че и извършването на работа по дейността на фирмата в друго населено място или в чужбина, представлява командировка

 в Наредбата за командировките в страната - чл.5 ал.2
Чл. 5.
(2) Могат да бъдат командировани с тяхно съгласие и лица, които работят на обществени начала, самодейци и др., когато се изпращат за изпълнение на възложена задача вън от постоянното им местоживеене.

в Наредбата за командировките в чужбина - § 3. Наредбата се прилага освен за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол.  - това според мен е приложимо, доколкото голямата част от сол-овете с личен труд са също и управители на дружествата си.

привет, въпросът е стар, но аз се сблъсквам с него сега, и също не мога да осмисля как се съотнася обичайното работно време от 8 часа дневно /40 часа седмично/ с другите специфични формулировки за международните шофьори, които са по-високи - максимално 56 часа седмично управление, но не повече от 90 часа за две седмици /което пак прави средно 45 часа, повече от 40/, и 9 часа дневно + възможно удължаване до 10 часа, наистина изобщо не го проумявам....

след като си огледах нещата и ги обсъдих със собствениците, на първо време смятаме да декларираме нулеви авансови вноски за обичайния корпоративен данък, пък в зависимост от развитието на ситуацията към юли или ноември ще ги поправяме, ако трябва; ако се налага, ще се преглътнат някакви лихви, но никакъв шанс да се плащат и двата данъка едновременно, единият от които най-вероятно ще подлежи на възстановяване или прихващане (естествено без лихви), защото ще се окаже недължим; та ако го приемат това недоразумение, поне авансовите за свръхданъка да покрият част от нормалния корпоративен

не се научиха, че такива необмислени идеи внасят тотален смут, а и дразнят нормалните данъкоплатци, а като още по-лош ефект - ще намалят и обичайните данъчни приходи

най-тъпото е, че дори фирмата да си знае, че в крайна сметка няма да дължи такъв данък (достатъчно добра прогноза за данъчния резултат за 2023) няма как да се отърве от плащането на авансовите вноски, базирани на резултата от 2022, защото те ще си излизат автоматично в задълженията и всяка сума, преведена за ДДС или данък по заплати или друг данък, ще отива в погасяване на нелепите авансови вноски, и в крайна сметка доста фирми ще се окажат със задължения към НАП, въпреки че си плащат всичко дължимо текущо

Не ми стана ясно:
1.  как ще се правят изчисленията, ако през периода 2018 - 2021 има години със загуба.

в законопроекта не е пояснено нищо по тази част, но в Регламента (от който са почерпили идеята) за солидарните вноски при енергийните компании е казано, че когато получената средна стойност е отрицателна, се взима 0, спрямо която се сравнява "свръхпечалбата - тоест предвидено е да участват и данъчни загуби, в този смисъл авансовата вноска би се изчислила върху цялата печалба за 2022, защото превишава нулата.... и ей такива абсурди

отговорите на МТСГ са ми ясни, повтарят едно и също, но все засягат разни индексации и увеличения на заплатата - това ок, въпреки че алинеята е написана тотално безсмислено (ако човек седне да мисли над логическата конструкция в текста, ще разбере, че нищо не може да се извлече от нея)
но при увеличение на клас не мисля, че трябва да се прилага - той се начислява само върху реално прослуженото време - тоест новият клас трябва да е за реално отработените дни през месеца, в който има и отпуск, а класът от миналия месец така или иначе си влиза в базата по чл.177 КТ

и аз разсъждавам сега по този казус, и категорично съм на мнението на Evlin и на ХХХХХ, защото в противен случай се обезсмисля изцяло чл.177 от КТ, а също и чл.17 и 18 от НСОРЗ, но сега сондирам мнения във фейсбук група за заплати, и там са убедени, че и за платения отпуск трябвало да се изплаща добавка по новия клас за прослужено време, което не намирам за правилно

и на мен ми е любопитно къде е "спуснат" примерен сметкоплан - официално от администрацията, обслужваща проекта или?
поне 90% от кандидатствалите фирми са без консултант, така че не биха могли да разчитат на друго, освен на официалните указания, където примерни сметкоплани и инструкции аз не видях, освен условието да се отчитат по отделни аналитични сметки или в отделна счетоводна програма

При нас работи 5 дни седмично по 2 часа на ден - ще отсъства 40 работни дни. Много е вероятно и при основния си работодател да отсъства за същия период. Кой работодател ще следи за 30-те дни? Ако 01.2019 е с 22 работни дни, ако служителят пусне неплатен за целия януари и при основния работодател, и при нас как и кой работодател ще прецени дали неплатения, ползван при него е е с или без стаж. Как ще се смята 1 ден неплатен при нас (1 работен ден от 2 часа за цял ден неплатен ли ще се смята или пропорционално - т.е. 4 работни дни при нас на 2 часа да са равни на 1 ден неплатен???)
Каша...

в крайна сметка как го решихте казуса при вас? при мен го има същия случай сега, ние сме втори работодател, а лицето ще ползва неплатен отпуск и по основния си и по допълнителния си договор, в един и същ период

хрумва ми, че когато и двамата работодатели са отбелязали един и същ брой дни за стаж без осигуровки в конкретен месец, на практика няма дублиране; примерно 10 работни дни неплатен отпуск през март и по двата договора водят до зачитане само на 10 дни стаж без осигуровки, обаче от НОИ може и да не мислят така.... прочетох на друго място, че инспекторите им взимат предвид поредността на молбите за неплатен отпуск, за да се определи къде са натрупани 30-те дни, но когато този отпуск се ползва по едно и също време, вече е неприложимо това с поредността

при липса на нормативна уредба по въпроса и изобщо задължение на служителя да уведомява основния си работодател, че има и други правоотношения, как изобщо може той да знае дали вече не са натрупани на друго място - това в хипотезата, че отпуска се ползва в различно време при отделните работодатели

много неясноти, а покрай извънредното положение може да се окажат чести такива случаи

Още не мога да стигна до там.
Проблемът беше, че не ме разпознаваше и не можех да влезна с КЕП-а.
Най-накрая ми писаха, че трябвало да си задам някакви права и за това не ставало.
Минах стъпките и трябва да изчакам обработка. Края на деня ще пробвам и дано се получи най-после...

може ли да споделите какво точно ви писаха по този проблем, че и аз имам същия - излиза ми непрекъснато грешка HTTP Status 401 - Cannot authenticate with the provided credentials и не ме пуска да вляза с КЕП, а само с юзър и парола, а така не е възможно да се стигне до Работен портал

пробвах и с IE, и с Chrome - все тая грешка излиза, какви права и къде трябва да се конфигурират?

добре, навсякъде се пише, че при наличието на договорно основание или законово, съгласие на самите лица не е необходимо

ние, като счетоводители, се явяваме обработващи данните и явно ще трябва да имаме писмен договор с клиента за това /независимо, че основният ми договор по същество за счетоводните услужи може и да не е писмен, а устна договорка/ - само че това е договор между една фирма и друга фирма/, а не между мен и физическите лица, чиито данни трябва да обработвам - в такъв случай ние имаме ли някакви задължения да уведомяваме въпросните физически лица, че притежаваме лични техни данни, да се съобразяваме с техни желания за заличаване и тн, или единствената страна, пред която трябва да се отчитаме е клиента ни по счетоводния договор /и КЗЛД/?

иначе наистина напоследък се появиха доста материали, а и Tea S тук помага много, които разясняват как следва да се процедира - да оставим настрана, че не всеки човек/фирма има понятие от писане на процедури, правила, инструкции - най-малкото не знаем чисто формално как да ги напишем, но пак в нашия бранш поне сме свикнали с бумащините, но как се очаква това да бъде направено от абсолютно всяко предприятие, като масово те са от по 1-2 човека съсобственици и хал хабер си нямат от процедури? какво му е трудното на това да бъдат изготвени примерни процедури, анализи, формуляри на сайта на КЗЛД, които всеки да приспособява за конкретните нужди на бизнеса си - примерно за обработка на данни на персонал в 99,9% от целия бизнес се извършват едни и същи неща? наистина ли идеята не е да се посгигне опазване на личните данни чрез подпомагане на бизнеса да се справи с това, а обратно - да трябва да се купуват скъпи наръчници и образци на формуляри, също типови, но платени?

1. Проверете какви лични данни събирате и обработвате. Кои от тях са Ви необходими (по закон, по договор), оставете налични тези, които отговарят на тези условия.
2. Създайте си процедури и правила за работа с лични данни. Кой ги обработва, в кои отдели, как, с каква цел. Опишете всичко- достъп, права, правила.
3. Създайте си оценка на риска (за това много помага регистъра по чл. 30). Опишете техническите и организационни мерки, които сте предприели, за да намалите нивото на риска.
4. Проверете дали попадате в условията за определяне на DPO
Следвайте логиката на процесите на обработка на лични данни. Ако Вашата фирма разполага вече със сертификат ISO (9001, 27000, 31000) ще Ви бъде по-лесно и ще имате добра база. Имайте предвид обаче, че дори 27001 не покрива съответствие с GDPR.

добре, изобщо кой събира лични данни, освен ако не са му необходими, за да си върши работата? имам предвид в нашия бранш - на счетоводителите

нали предметът на договорите ни с клиентите е точно това - да обработваме трудови правоотношения, заплати, да подаваме данни за осигуряването - това не би могло да се свърши, ако нямаме личните данни на персонала.... но не, трябва да пълним папки и класьори с Правила, Методики, Оценки, които трябва да са и написани на витиеват формален език, защото се съмнявам да свърши работа, ако на един лист А4 напиша в прав текст, че обработвам следните 5 вида данни /изброени/ и ги защитавам във файлове с пароли, и после още 1-2 пароли за достъп до компютъра - а на практика това е, което наистина правят повечето фирми, като сигурно половината са и без пароли....

мерси за отговорите ако все пак реша да отбележа самоосигуряването, как следва да попълня Т1 и Т2 - би трябвало да е само за януари, когато не е имал доходи от граждански договори - т.е. да попълня само реда за януари и клетката за осигурителен доход по трудово правоотношение - но месецът не е цял, трябва ли да преизчислявам пропорционално максималния осигурителен доход на броя на работните дни?