ужас, това процентно увеличение на МОД (и съответното на осигуровките) ми се вижда огромно, нещо не забелязвам да се е раздвижила особено икономиката или пък някой да гарантира на работодателите от 7 до 9% по-високи приходи...

супер, мерси за информацията

One, добър въпрос явно логиката е била, че при оборот до "незначителните" 200 хил., надали биха се формирали кой знае какви активи и пасиви - което, разбира се, няма нищо общо с реалността (в доста такива фирми има големи разминавания между счетоводна и фактическа наличност на мат.запаси, неуточнени разчети с доставчици и клиенти и от сорта), но както и да е, нали е прието вече... пък и самият текст за освобождаването звучи доста императивно - "не извършват задължителна инвентаризация", вместо примерно "могат да не извършват"... ами ако пък искат да извършват, какво?

иначе и аз бих искала да видя как одитор ще завери ГФО на АД с приходи под 200 хил, без инвентаризиране на активи и пасиви - от една страна е задължено да направи пълен комплект за ГФО, Приложение и Доклад за дейността сякаш е средно предприятие, но път ето - и за него имало облекчение - няма да прави инвентаризация, сякаш е нещо ненужно...

и друг беше споделил, че е успял да генерира правилното заявление - с данни за упълномощено лице, но пък после не е виждал съответния осигурител в списъка с подадени заявления, така че реших да спра да правя по сто опита за нещо толкова елементарно така или иначе, ако не се формализират особено, се постига същия ефект с допълнителното пълномощно, ще видим дали ще ми ги приемат така...

" Мисля, че пълномощно, както в НАП, не се изисква "

Точно така е, както е писала Далила. Ходих на един разяснителен семинар на НОИ и го казаха.Самият формуляр има вписан текст за упълномощено лице.

само че системата е бъгава и не генерира заявление, в което са попълнени данни на упълномощено (да занесе хартията в НОИ) лице, затова се налага да я заобикаляме като просто генерираме заявление без вписания текст за упълномощено лице и отделно прилагаме някакво просто пълномощно

поне аз, след ден и половина борба с регистрацията, реших да процедирам така

аз все пак може би ще продължа да изисквам от клиентите си да подписват инвентаризационни описи във връзка с годишното приключване, най-вече за разчети по вземания и задължения - хем те да бъдат уведомени какво точно се води счетоводно, хем да отстраним своевременно някои разминавания и от сорта, иначе не отричам, че е облекчение

остава да изгадаем след като законът влиза в сила от 2016 дали тази незадължителност ще се прилага чак за ГФО 2016-та, защото тазгодишните ще се изготвят по стария закон

Николова, остава обаче задължението за публикуване на Баланс така че не е особено съществено... даже за мен не е добре да е така - ОПР-то така или иначе се изготвя, а фактът, че няма да се публикува по-скоро ще затрудни преценката, която доста фирми си правят за свои контрагенти чрез справки в ТР - не е все едно дали една печалба/загуба от примерно 50000 лв е резултат от приходи 1 млн или 100000 лв....

и още нещо, което не мога да осмисля съвсем точно - предложената ал.3, според която консолидираните отчети, както и годишните отчети на предприятията в консолидацията, подлежат на одит

значи, от една страна, според чл.32 ако групата е малка, може да не се съставя консолидиран отчет, но ако пък решиш да си съставиш такъв, задължително ще трябва да го одитират, че и отделните годишни отчети на предприятията в групата, дори да са съвсем микро-?

аз пак по тази тема - стана ми любопитно кой е пробутал въпросното изменение спрямо проекта и зачетох Доклада на бюджетната комисия - http://parliament.bg/pub/plenary_documents/553-02-88_Doklad_KBF_2ro_ZP%20za%20schetovodstvoto.pdf

доста съм озадачена - в доклада е вписано предложение за промяна в проектния чл.38 относно независимия финансов одит от страна на Менда Стоянова, което е одобрено от Комисията, но в него изобщо не фигурира текста, че от облекчението са изключени АД и КДА с дейност; след това е разгледано предложение от Георги Ковачев също по този член, в което пак не фигурира такъв текст, и е отхвърлено от комисията, а финално - въпреки че е одобрила предложението на Менда, комисията предлага редакция на члена, в която ей така изведнъж от нищото се появява алинея, с която задължават тези дружества да се одитират, с изключение на тези без дейност

няма никаква информация кой го е предложил и как така си го гласуват, като иначе одобряват предложението на Менда, където това нещо го няма

за капак, прегледах и частта от доклада относно параграф 23 за измененията на Търговския закон и за голямо учудване виждам, че там са предложени и одобрени чудесни промени, които точно да премахнат задължението за одит - излиза, че са взети мерки това да стане, но всички тези промени и пипане по Търговския закон ще се отнасят и имат смисъл само за дружествата без дейност, което е направо нелепо!!

определено си мисля, че тази алинея 2 (с която облекчават само тези без дейност, но не и другите микро и малки АД-та) е пробутана доста инкогнито и в последния момент, а ми се щеше да видя кой е този одиторски лобист в Комисията

Предвижда се задължителен одит на всички акционерни дружества с изключение на тези, които не са извършвали дейност през отчетния период.

малко съм разочарована аз ако това ще бъде крайното решение по този въпрос а такива надежди имах когато в последните проекти след намесата на АССП се появиха и предложени промени в ТЗ по този въпрос, за да няма двусмислие по въпроса дали ще подлежат на одит АД-та, които отговарят на критериите за микро и малки предприятия

продължавам да не разбирам защо само заради правната си форма такива малки по счетоводни критерии фирми подлежат на допълнително разходи спрямо предприятия със същия размер, които ще минават само с публикуване на съкратен баланс... за публичните АД-та, с акции по борсите - да, бизнес-логиката го изисква, за да са защитени акционерите, но другите, малките? и какво всъщност ще се получи - заради категорията си като микро-предприятие по критериите приходи, активи и тн, едно такова АД ще може да състави само съкратени ОПР и Баланс, но заради одита ще трябва да съставя още доста работи и да плаща хиляди левове такси

малко пак не е домислена работата с упълномощаването... упълномощеното лице подава по електронен път заявление, упълномощителят го подписва и подпечатва на хартия - дотук добре, както е в НАП, но след това упълномощителят има срок от 3 раб.дни да го занесе това хартиено заявление в НОИ - доста ограничаващ е този срок, ще трябва да се съгласува с всеки клиент/осигурител кога ще има възможност да ходи до НОИ, за да си подадем електронните заявления малко преди това

в самото заявление наистина е предвидена възможност хартиеното да се занесе и от упълномощено лице-приносител но не знам как ще се погледне ако лицето-приносител и ние (като упълномощени) съвпадаме - все едно два пъти ни упълномощават, веднъж за самото подаване и веднъж да си занесем упълномощаването

ако изначално е ясно, че този имот ще се използва само за отдаване под наем за жилищни цели на физически лица, май е по-добре да не ползвате данъчен кредит, иначе ще се замаете от корекции и така или иначе ще го върнете обратно този кредит - чл.79, ал.1 и ал.6; ако някой ден пък почнете да го ползвате само за облагаеми или И за облагаеми, имате възможност да ползвате данъчния кредит по реда на чл.67, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗДДС - тук проблемът обаче е, че ще трябва да изчакате 20 години, за да си ползвате кредита, което е леко абсурдно

естествено, че е най-добре да си ползвате пълния кредит и после да го отдавате под наем като облагаема сделка, само дето наемът надали ще е конкурентен като е натоварен с 20% отгоре към физическото лице...

не мисля, че рекламните услуги и пазарните проучвания имат нещо общо с услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи, за да попадате в чл.92, ал.3 и досега само заради късмет/незнание на съответния служител там сте минавали по бързата процедура

tami_tami, доставките по чл.21/2 не са облагаеми с нулева ставка, а по тях не се начислява ДДС - има съществена разлика

само че даже няма нужда от нови текстове в ЗКПО в тази посока - веднъж подадена подобна декларация, че изобщо някакъв, макар и минимален процент, от актива се използва за лични цели, значи автоматично признаване, че и отчитаните разходи в тази връзка са също за лични цели - самопризнание, един вид, текстовете в ЗКПО по тези въпроси са си стари, само че не особено използвани (както и аналогичните в ЗДДС, които сега просто доразвиват)

а пък "признаеш" ли си, че това е факт от 2016г., отваря доста широко поле на данъчните да те тормозят, че и в предишните години е било така :/

Интересно каква е практиката по въпроса в "белите" европейски държави?
И какво думат евродирективите?

от Директивата

Член 168а

1.  Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.

Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава-членка.

2.  Държавите-членки могат да прилагат параграф 1 също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи.

не съм проучвала отделните законодателства, но имаше публикации по въпроса, че например в Белгия, за автомобили правото за приспадане на данъчен кредит се умножава по коефициент 5/7, в което има някаква логика, доколкото е по-скоро нормално при петдневна работна седмица активът да се използва за служебни цели, а в двата почивни - съвсем легално да се ползва и за лични; друг е въпросът, че вероятно там няма ограничения от типа точно определени джипове 6+1 да са единствените възможни автомобили [извън нормално товарните], за които да се ползва кредит...

пак отделен въпрос е моментът, че не виждам защо слагат всички недвижими имоти в една група - не се сещам за начин фирма да използва притежавани офиси, които абсолютно не са жилищни, за някакви лични цели - ако искат и сега много бързо биха могли да установят притежанието на къщи, апартаменти, имения и какво ли още не, които са собственост на фирми и да ги огледат - най-малкото си личи по обзавеждането вътре - има разлика дали са оборудвани изцяло с бюра, стелажи за документи, или с дизайнерски домашни мебели - висок клас

но цялата тази промяна, освен за ДДС-то, няма как да не засегне и данъчно-признатите разходи по ЗКПО - точно по същата логика би трябвало пропорционално да се признават и разходите за амортизация на такива активи, или за текуща поддръжка и експлоатация, а за това още не се говори масово... и даже не толкова за данъчно-признатите, колкото че данъчно-непризнатите директно ще минат в графата "скрито разпределение на печалбата"

тъй като в групата на декларирането "преди да почне ползването" влизат и услуги над 700 лв, хич даже не им е хрумнало, че дори по буквата на закона данъчното събитие за услуги възниква след като услугата е извършена, а не преди предоставянето й - т.е. не виждам как някой ще декларира, че възнамерява да ползва услуга частично и за лични цели на персонала - примерно за мобилни разговори, след като фактурата за това ще му бъде издадена няколко дни след края на периода на ползване

и изобщо що за глупост е това да се облагат фирмите въз основа на някакви намерения, които може и да не се сбъднат изобщо, и да нямаш право на корекции на намерението си в рамките на 6 месеца!

за дълготрайни активи, при които данъчната основа (преките разходи) по чл.27, ал.7 за начисляване на данъка, ще бъде месечната амортизация, явно "заварените активи" ще бъдат тези до 5 години назад, съответно 20 години - за недвижими имоти

обаче за услуги над 700, които не са дълготрайни активи, но пак подлежат на деклариране - може верно да е от 1994 насам

остава и въпросът как се очаква да декларираш подобно нещо доброволно, ако до 01.01.2016 не си отчитал никаква подобна "лична употреба" чрез корекции на ползван данъчен кредит - според мен на това и разчитат - щото никой няма да декларира така, а пък това им позволява после да се опрат на текста, че щом няма декларация, значи употребата е била само и изцяло лична за всичките години преди 2016

и друго е написано супер тъпо в законопроекта - уж декларация се подава само, ако стоката или услугата ще се използва И за лични цели - т.е. ако ще се използва само за служебни - декларация не е нужна; а после са написали, че ако декларация изобщо не е подавана, ще се счита, че стоката/услугата е използвана САМО за лични цели

това какво поле за данъчен тормоз дава.... не е истина; и тази пропорционалност на използването също е безумна

поздравления за постигнатото дотук и благодарности за отстоявания общ интерес! дано поне някои от депутатите се проявят като смислени юристи и също забележат останалите нужни промени в ТЗ по отношение на АД-тата...

и още:

Прецизиране на чл.18 и/или на чл.73 за административно-наказателната санкция за нарушаване на чл.18
В настоящия вид на двата члена няма нарушение по чл.18, което да бъде санкционирано - от самия текст на чл.73 е видно, че нарушението едва ли не се състои във "възлагане на текущо счетоводно отчитане", което на практика означава възникване поне на облигационно правоотношение, което е допустимо по чл.18. При липса на всякакви основни или допълнителни изисквания към лицата, на които би могло да бъде възложено воденето на счетоводна отчетност и съставяне на финансови отчети, административно-наказателната санкция се обезсмисля.

точно в същата връзка бих предложила в становището на АССП да се включи следното предложение:
корекция на чл.38, ал.1, т.5 - нов текст
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон, при условие че към 31 декември на текущия период надвишават показателите по т.1

Мотиви: по този начин ще се спази духа и принципа на Директива 2013/34/EС за въвеждане на счетоводни изисквания към предприятията НЕ според правната им форма, а според критериите за оборот, сума на активите и брой персонал (което е описано дори в Мотивите към настоящия законопроект, на стр.2). В настоящата редакция на посочената точка на задължителен одит ще подлежат и акционерни дружества, само заради правната си форма, за която в Търговския закон е поставено изискване за независим одит, но които от гледна точка на Директивата и проекта за нов Зсч са микро-предприятия.