когато отписването е за задължения към доставчици - външни лица, поради намерение на фирмата да не плати, и аз не смятам, че е вид дарение

ЗМДТ го коментирах с оглед на това, че в казуса доставчикът е самият собственик на дружеството и отказът да му се платя лихвите (чрез отписването им) трудно би станал без неговото съгласие, дори и мълчаливо, което си е дефакто опрощаване на дълга

иначе ЗКПО според мен не дава възможности за отписване на задълженията, по-скоро създава задължения да си увечилиш данъчния резултат със сумата им, а отписването е третирано с оглед на това, че е възможно да се случи точно в същата година, когато трябва да направиш увеличението, и в този случай няма да извършваш данъчни увеличения, а ще се обложиш заради по-високия счетоводен резултат

като начислени, но неизплатени в съответната година, тези лихви е трябвало да бъдат преобразувани по чл.42 ЗКПО ал.1 -т.е. да не са минали като данъчен разход

така че ми се струва, че когато пък данъчният финансов резултат се увеличи по чл.46 със сумата на задълженията за тези лихви, или пък да са отчетени счетоводни приходи от отписването им, то да е логично да се приложи чл.42, ал.4 и тези приходи да не бъдат данъчно признати

от трета страна, ако се отпишат такива задължения чрез отчитане на приходи, се отива към ЗМДТ и облагане по чл.44 ал.2 - за сумата на погасените чрез опрощаване задължения

ще ми е интересно да се коментира дали това е правилен поглед към подобна ситуация

АССП представи своята Позиция.

поздравления! максимално изчистена, конкретна обосновка и практически необорима

остава и законодателят да я осмисли

единственият начин декларирането да се опрости - т.е. вместо във втората колона да вкарваме данъка по ведомостта от предходния месец, а и в двете колони - с код 5 за осигуровките и с код 8 за данъка - да въвеждаме данните от една и съща ведомост, е да се премине към плащане на заплати в края на текущия месец, а не както е обичайно - през следващия

там, където плащат заплати в брой, колегите биха могли да се улеснят, ако декларират такова плащане на заплати в края на същия месец (доколкото от тях зависи с коя дата ще осчетоводят плащането), но където е по банка - няма мърдане - седиш и чакаш да ти кажат кога са били преводите, за да попълниш пустата дата в Д6 за осигуровките, от която ти зависи и подаването на Д1 за персонала, и отваряш да ровиш предходната ведомост, за да видиш какъв е бил данъкът миналия месец

А това е безумно, защото частта международен транспорт вече е обхваната в чл. 30, и се доказва със съвсем други документи според правилника.
Според мен в чл. 36а трябва да се обхваща транспортът на територията на страната, до първо местоназначение според документите. Но не е написано така.

съгласна съм напълно, така излиза, че международният транспорт, както и спедиторските услуги, са освободени на две основания - веднъж по чл.30, и после по чл.36а; друг е въпросът, че превозвачи и спедитори по международен транспорт е изключено да издадат фактури с 20% ДДС, тъй като доказването на нулева ставка става с превозния документ и зависи пряко от тях, а не от съдействието на вносителя да им представя тази нова подробна декларация

така че и аз смятам, че новият член основно касае транспорт на територията на страната или такъв между две страни-членки преди вноса, който поначало си е облагаем с 20%, но да речем вносителят е включил стойността му в ЕАД-то... всъщност нямам представа, това въпрос на избор ли е - дали ще включиш някакви суми в митническата основа? след като и в самия член е казано "когато е включен.......", т.е. има някакъв елемент на условност

да, може
ако сумите в контировката се различават от стойностите на данъчна основа и ДДС точно преди окончателно записване на документа вади предупредително съобщение, че се различават (така се избягват технически грешки), но след потвърждение си записва и данъчния документ в дневника, както трябва да е попълнен правилно, и самата контировка към него, така както я е измислил счетоводителят... което според мен дава една доста добра оперативност при многообразието от случаи, в които трябва да се осчетоводява само ДДС по някакъв документ

ясно, не се сетих, че може да е заради някаква особеност на софтуера
при мен специално (Ажур 7) записването на данъчния документ и разнасянето на данъчна основа и ДДС в съответния дневник по необходимите колони е обвързано единствено с условието да има някаква контировка по този документ, ако ще и да е нулева, така че затова си съставям само статия, свързана с ДДС, когато вкарвам всякакви видове протоколи

аз общо-взето ще го правя по сходен начин, с разликата, че няма да минавам и данъчната основа от протоколите през разчетната сметка (в случая тук 463)

имам предвид следното записване:

3. За осчетоводяване на Протокола по чл. 151в, (3) ЗДДС, във връзка с частичното плащане от 30%
Дебит с/ка 463/1: 240 лв.
Дебит с/ка 453/1: 48 лв.
-----------------------------------
Кредит с/ка 463/1: 288 лв.

бих го направила така : Дт 4531/Кт 4631 - 48 лв и толкова, нали протоколът ни дава информация точно за конкретната сума на данъчния кредит

но може би пропускам някоя основателна причина от там да минава и данъчната основа? ако няма такава, тогава това са изкуствени обороти, които биха затруднили една бърза справка за засечка колко точно кредит сме приспаднали през месеца на база извършени плащания

наистина пълна обърквация, какво им струваше да напишат още 1-2 изречения с пояснения за коя година да я използваме тази бележка, вместо да се чудим сега дали да преиздаваме за вече документално оформени наеми и хонорари за 2013

и това с облагаемия доход също е поредната недомислица - примерно за четвърто тримесечие какво се очаква да пишем там - облагаемия доход (въпреки че съответния ред 3 е забранено да се попълва през 4-то тримесечие, т.е. от гледна точка на фирмата-наемател такъв облагаем доход не е изчисляван), или придобития доход?

горките наемодатели, които ще си гледат бележките и ще си попълват декларациите - масово ще ги попълнят така, че още веднъж ще си приспаднат 10% разходи и ще излязат с надвнесени данъци, или поне с намален резултат за внасяне за 4-то тримесечие, ако случайно си нямат и от стария образец, където се пишеше изплатената брутна сума

Krisito, аз ще си позволя да опонирам на вашата теза

не смятам, че е нужна сертифицираща организация с платени изпити и обучения, която ще се справи с цитираните от вас проблеми

относно невръщането на документите, всеки би могъл да съди въпросния счетоводител  - достатъчно е да се запознае с хипотезата на "длъжностното присвояване"
ако не знае как да пази интересите си по законов ред, никаква допълнителна организация не би могла да му помогне

относно минималните цени - никой никога няма да гарантира такива в нашата професия; смятам, че е въпрос на лична хигиена да не се поема клиент, който е сметнал, че 15 или 30 лв са достатъчни за професионална месечна услуга от подобно естество като нашето

относно предходно объркано счетоводство - също една такава организация не би помогнала с нищо, пък и крайно време е и собствениците/мениджъри на фирми да проявяват по-голям текущ интерес към делата си, а не да изпищяват постфактум, че години наред са били лъгани - ако единствено си трупват документите и заявяват "оправяй там нещата с данъците, и гледай да не внасям", си заслужават всичко, което са получили от недобросъвестни колеги

който иска и знае как да пази интересите си, предпочита да има писмен договор с лицето, отговорно за счетоводството му..... дайте сега пък да направим отделни закони и лицензи, които да им ги охраняват, само защото не знаят да ползват вече съществуващи механизми

а винаги (задългително) ли искат договор за предстояща услуга, за да направят регистрацията по 97а? не става ли в писмените обяснения просто да се напише, че предстои сключване на такъв? фирмата, за която питам, ще получи ЕИК номер от ТР предходния ден преди подаване на заявление за регистрация по 97а, и няма как в еднодневен срок да има и подписан договор с чуждестранен контрагент, но хората са уверени, че до края на годината доставката на услуга ще стане и заради този срок от 7-дни ПРЕДИ плащанията, бързаме с регистрацията предвид празниците

мисля си, че не би трябвало да е задължително - може да искам да си поръчам абонамент или друга услуга онлайн след седмица от някакъв сайт и никакъв договор никой няма как да ми даде...

интересно... замаяна от тази грижа на шефа на ИДЕС за публичния интерес от нашето качество, реших да ги потърся в Регистъра на Министерство на правосъдието за ЮЛНЦ с обществено-полезна цел - не ги открих, остава вариантът да са изцяло в частна полза, както и да е..

но пък прочетох Доклада за дейността на Съюза на счетоводителите в България, за 2012г. - http://ngo.mjs.bg/view.aspx?ID=165814, откъдето разбрах, че и те са имали такова предложение и съответно са се пробвали да го внесат като проект за изменение на ЗС, като отговорът от зам.министъра на финансите е бил, че в ЕС само в три държави-членки има сертифициране на счетоводители и че МФ счита, че са налице достатъчно нормативни изисквания за ефективен контрол над дейността на съставителите... това при предишното правителство, после говорят за надежди с бъдещо правителство с оглед "развиващите се обновителни процеси в страната" [забележка моя: майко мила]

нататък докладът става пълен цирк, с намесени прокуратури, НАП и изобщо някакви драматични сюжети с бивши управители, но просто за ориентир е добре да знаем какво си мислят в ССБ по този въпрос

яко... пускат тежката артилерия да подготвят почвата

човек би си помислил, че като платиш "обучението", изпитните такси и други там, каквито ще измислят, та повече никога няма да възникват данъчни и счетоводни казуси в предприятията, било то спорни или измислени
и казусите изобщо не произтичат от оповестителния характер на годишния финансов отчет, а от текущото счетоводство, което всеки можел да работи "ако и където си намерел работа", както е споменал господинът

а загрижеността за предприемачите наистина звучи фалшиво - изобщо не съм убедена колко биха се зарадвали на допълнителните плащания, които им предстоят в тази връзка, и също не схващам - ако чрез този институт/камара, които се планират, се гарантирала защитата на бизнеса -  защо забравят, че съществува нормална регресна отговорност на счетоводителя, ако клиентът/работодателят му е преценил, че са му нанесени щети от професионална немарливост?

ХХХХХ, честно казано не разбрах откъде е този напън да се разделяме с някакъв процент от приходите си, за да се впишем в Регистър - дали човек [свободно практикуващ, на трудов договор, или чрез собствено ССП] отговаря на изискванията на ЗС за съставител не зависи от това дали приходите му са 5000, 50000 или 500000, за да отделя от тях процент, който номинално би бил доста различен за всеки, нали, и финансиращ 3-дневни семинари, на които да се обучат други хора; или отговаряш на изискванията или не, независимо колко печелиш

съдейки по себе си, а и по колеги, които чета редовно из специализирани форуми, поддържането на квалификацията и актуализирането на познанията се извършва ежедневно, надали повече от 10% от времето ни е заето в техническа дейност по рутинно осчетоводяване - всичко останало е четене, дискутиране на казуси, търсене на допълнителна информация

та от гледна точка на това, че изискванията за съставители са фиксирани в Закон и право на санкции имат държавни институции, смятам, че един такъв Регистър трябва да се поддържа от съответно държавна институция, тъй като ще охранява нейните интереси - а знаем, че такси за такива регистри трябва да бъдат на разходна основа - т.е. не повече от това, което би струвало като време да ми прегледат копие от дипломата или да й проверят номера, да ми погледнат свидетелството за съдимост и да складират някъде копие от документи, доказващи стаж - между другото, при липса на единно определение за стаж и наличието на различни видове такъв - трудов, осигурителен, професионален, как точно един самоосигуряващ се би могъл да го докаже [дори това не е помислено в настоящия закон...]

Дайте да се организираме и да действаме.

дайте да дадем..
Катя няколко пъти повтори в темата, че ще участва с друга колежка във въпросната среща на 7 януари; мисля, че достатъчно ясно е изложила аргументите, които ще представи там и които са в силна защита на счетоводната професия срещу прекомерна регулация - не знам как си представяте, че някаква петиция може да има по-силна тежест в сравнение с цялата й подборка от професионални анализи

силно се надявам, че на тази среща ще надделеят по-разумните сили (и в съсловието на одиторите) и дискусията там ще се насочи към промяна на ЗС към хармонизация с Директивата и постигане на нейните цели, а не за удовлетворяване на частни интереси

категорично се третират като "изборни длъжности"

този отговор от НАП не бях го открила, когато търсих информация по същия въпрос през август-септември, в следствие питах писмено НАП и получих конкретен официален отговор по същия казус - чак не повярвах на очите си - за пръв път прочетох в прав текст, а не витиевато, че

Като "неначислени възнаграждения"  на лицата, които упражняват трудова дейност на изборни длъжности се третират единствено дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството/сдружението в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на дружеството/сдружението.

Следователно, разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО не намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, в случай че възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред."

предвид на това, че ал.8 е същата по смисъл с ал.7, мисля, че горният текст може да внесе пълно успокоение и по отношение на "безвъзмездните" ДУК-ове на съдружници-самоосигуряващи се лица

добро резюме, хубаво очертава общата картина

иначе и моите притеснения са свързани основно с техническото приложение на режима, признавам, че съм много неприятно изненадана от решението за документиране с протоколи, което практически води до минимум удвояване на документооборота и счетоводната обработка - съответно за покупките и за продажбите

практически при регистрирана по режима фирма, всяка фактура ще трябва да се осчетоводява и вписва в Дневниците в месеца на издаването й, и след това още веднъж същото за съответния Протокол, документиращ отчисляването на данъка при плащането й; ако плащането е частично - на няколко пъти, още толкова протокола

Протокола при продажби ще трябва да се включва в Дневника в месеца на издаването му, а при Покупки - когато преценим, че имаме нужда от този данъчен кредит - така че още едно следене се очертава.... вярвам, че и в други фирми има практика с оглед на данъчното планиране да се отлага ползване на данъчен кредит до 12 месеца с оглед резултата за внасяне и невлизане в процедури за ефективно възстановяване на ДДС

комуникацията между контрагентите също се удвоява - очевидно е, че получаването/изпращането/изискването на съответния Протокол ще се осъществява в друг времеви период, определено време след получаването/изпращането на фактурата

също така, ако издаването на въпросните протоколи бъде възложено на счетоводството, повечето външни счетоводители ще трябва да изискат перманентен достъп до текущо издаваните фактури и банкови сметки на клиента си, за да могат протоколите да бъдат издавани в срок [не ми се вярва срокът да е по-дълъг от 5 дни от дата на плащане]... така че сериозно се ограничава възможността за еднократно предаване на документи за счетоводна обработка и си става почти ежедневно обслужване - в което няма нищо лошо, но не ми се вижда реално да бъде на такса, определена при друг график на обслужване

всички тези неща би трябвало да ги знаят и клиентите - потенциални кандидати за режима, а дори и тези, които няма да се регистрират, тъй като все пак е възможно и те да получават фактури от контрагенти, регистрирани по режима, за да си следят и изискват протоколите... само така биха могли да вземат информирано решение дали да влязат в играта и да останат в нея поне 12 месеца

също е важно да помним да следим и оборота за последните 12 месеца; при надвишаване на 500К Е, ще трябва да се подготвяме за проверки за дерегистрация от режима

чисто технически, много се надявам софтуерните ни компании добре да помислят как да направят програмите... може би с някакви отметки, че съответната фактура при вкарването й в Дневника е в режим КО - от там автоматично ДДС-то да отива в някаква разчетна сметка; при осчетоводено плащане - възможност за автоматично издаване на Протокол и последващо предложение за описване на Протокола в Дневника и свързване на ДДС-то по него с разчетната сметка; при всяко положение аналитичността ще се увеличи, но няма как

дано и Правилника излезе по-скоро, за да се добие пълна яснота, че не остана много време за взимане на решения

благодаря за споделеното, всеки такъв опит е полезен   все пак за каква сума става въпрос, поне приблизително? това също би бил някакъв ориентир

би ли споделил/а за каква сума става въпрос - поне като диапазон, и за кой регион - София или? направили са протокол за връщане само по Декларацията, или сте подавали и Искане по чл.129? нямахте проверка или ревизия?

миналата седмица, май петък беше, имаше онлайн един семинар на Апис с лектори от НАП, които говориха за надвнесения корпоративен и общо-взето становището им беше, че няма да може да се използва за погасяване на новодекларирани задължения, понеже...... не можели да се доверят на данните по декларациите
били открили за някаква фирма деклариран авансово внесен данък в размер на 500 хил.лв, а пък реално фирмата била внесла 50 лв (видели са по данъчно-осигурителната сметка), на всичкото отгоре това може би било грешка на оператор при въвеждане на декларацията в системата - не знаели, но заради такива случаи не можело да се позволи автоматично прихващане... евентуално през 2014 ще може
този аргумент сериозно издиша - нали именно салдата по данъчно-осигурителната сметка са важни, реално надвнесения данък няма как да не го виждат, той не е просто деклариран, а е и ефективно внесен, така че не е нужно изобщо да се доверяват само на декларациите, но.....

ако не си го поискаме - така ще си остане по данъчно-осигурителната сметка, за неопределен период
ако си го поискаме - проверка или ревизия (лекторката зададе остроумния въпрос "защо ги било страх фирмите от това"....)
---------

според мен това е абсолютно неизпълнение на § 45 от ДОПК, но не виждам какво може да се направи освен официални запитвания относно приложението му

За заявление за отпадне на задължения поради давност, може да се използва бланката от сайта на НАП по чл.169, ал.4, като навсякъде ''чл.169, ал.4'' се замени с чл.171, ал. 1, освен в пояснителната бележка накрая. Аз си я направих доста подробно и съм включил още два члена. Който иска да провери какво пише в тях и да я използва за мен това е перфектната бланка за случая.
А оригинална бланка няма и няма да има, защото от НАП не желаят да се отписват задължения по давност, и до сега не са го разгласявали, а на който се усети му казват да пише свободен текст.  И не знам колко хора ще се заблудят че заявлението по чл. 169 ще им отпише задълженията, а всъщност с това заявяват кои задължения преди 2008 да се погасят първи, когато вкараш някакви пари в НАП!

да, има логика да се използва тази бланка със съответните промени и редакции - аз бих си я кръстила Заявление (Уведомление)
на мен ми е изобщо адски странно защо са го създали този формуляр по чл.169, ал.4 - не се сещам за нито една разумна причина някой да пожелае доброволно да погаси изтекли по давност задължения, че чак са плеснали за улеснение унифициран формуляр